Семейство приятели минаха през Русе и ме помолиоха да им покажа прочутите скални манастири наоколо. Заведох ги на Басарбовския манастир, който е действащ.
Посрещнаха ни красиви порти, чиста и поддържана градинка с цветя, каменна маса с изсечен кръст и чешма. По стълбите слезе монах и с мазен гласец ни покани нагоре към параклиса. Стълбите са красиви, с нови лакирани красиви дървени парапети. Отвсякъде струи подреденост и поддържаност. Прилича повече на хотел в старинен стил, отколкото на обител на духовността. Монахът ни въведе в параклиса, прекръсти се някак делово, сложи пред нас някаква паничка в случай че искаме да оставим приношение. ПОсле каза, че днес на празника помазването е безплатно и ни запомазва наред, мажейки по челата с някакъв рол-он с нещо мазничко и миришещо на евтин одеколон. Мац-мац на кръст, подава ръка за целувка и айде следващия. После ни подреди къде да се покланяме и да целунем някакви мощи и пак на показа паничката в случай че искаме да направим приношение. Направихме. После ни заведе в другата стаичка. Там имаеш спретнато магазинче и божият човек седна делово зад щанда и запоказва това и онова. Аз си излязох, че ми дойде в повече святостта. Моята приятелка, освен че накупи на децата разни гривнички и грозни икони, вероятно правени в Китай, успя междувременно да поръча да запишат имената им за споменаване в някакви си молитви. Тарифата е 5 лв. Изчаках я навън, борейки се с поривите на гадене от мазната миризлива гнус по челото ми и цялата обстановка на търговийка и еснафски разкош наоколо. Едва издържах да излезем от поддържаната градинка с красивите цветенца и новичките дървени парапети. Брррррр.
Качихме се в колата и ги помъкнах на скалите наблизо, където се катерим. Там също са живели монаси в издълбани от тях пещери. Посрещнаха ни дружелюбното и вечно гладно куче на пазача и гущерите по скалите, коприва до кръста и трева, цялата в едри капки от скорошния дъжд. Дърветата и тишината на реката. ПОкатерихме се да видим мястото, където има издълбана килия и каменен стол в скалата. Просто и примитивно. Истинско, прашно. После се качихме по пътеката горе на скалите. Трвата се люлееше до нас - мокра и сияеща от слънцето. Намокрих си ръцете в нея и започнах да мия челото си, лицето. Поех си дълбоко дъх и исках цялата да се окъпя. Стана ми леко и весело. Потопих си пак ръцете в морето от трева и пак си измих лицето и най-вече челото, където още усещах гнусния отпечатък от фалшивото помазване. Измих всичко и седнах горе на скалите, заедно с децата и приятелката си. Те изглеждаха оживени и възбудени, смяхме се, ядохме зелени сливи, взирахме се в далечината. Реката блестеше долу- омайна змия сред зеленото на дърветата и скалите на каньона се издигаха кръшни и смайващи...
Всеки търси Бог по един или друг начин и често той не е там, където очакваме. Няма го в празните очи на иконите, няма го в бездушните напеви на поповете, няма го в суетните китни манастирчета, няма го в свещичките и покривчиците на олтара.
Бог блика в изивиките на всяко дърво, струи в светлината на слънцето, таи се в скалите и се разлива в капките роса.
И най-вече - сияе в нас и никой, освен нас самите, не би могъл да ни го отнеме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар