Под безразличните звезди...

Звездите блещукат горе - нито ласкави, нито враждебни. Огънят е догорял и в безлунната нощ цялото великолепие на небето се стоварва върху мен. Аз съм малка мечтаеща прашинка под безразличните звезди. Познавам ги толкова добре, гледала съм ги от терасата, гледала съм ги от скалите, гледала съм ги между дърветата в планината, гледала съм ги от брега на морето. И всяко съзвездие ми навява спомени...А те не знаят за мен:) Аз съм прашинка и ми харесва. Тиха и незабележима дишам в тъмното, рисувам в ума си цветни феерии, летя и се потапям, и обичам безразличните звезди. Защото знам, че ако ме познаваха, щяха да ме обичат и те...