Някои нетипични приложения на разговорите за чалга

Вече започвам да преценявам хората по отношението им към чалгата.

Когато някой твърди, че чалгата е основния проблем на България, веднага разбирам, че е ограничен, поддава се масови внушения и е лесен за манипулиране. Смешната война чалга-аничалга е за отклоняване на вниманието на хората и намиране на отдушник за агресията.
Когато някой смята, че трябва да се забрани чалгата, защото ТОЙ не я харесва, разбирам, че този човек е нетолерантен. Въобще, ако някога в България се зароди фашизъм, той ще има за основа античалгаджийството:) - "Просто мачкай гадните чалгари"
Когато някой каже, че и Лейди Гага е пошла, ама нейната музика поне е хубава, разбирам, че с този човек нямаме еднакви музикални вкусове.
Когато някой каже, че чалгата е цигания, ама не е като испанската, унгарската и руската цигания, а е гадна, понеже е българска циагния, разбирам, че този човек е дълбоко комплексиран и мазохистично настроен.
Когато някой каже, че Мерилин Менсън е по-приемлив от Азис, разбирам, че този човек не може да гледа обективно на нещата.

Когато някой слуша чалга и нищо друго, разбирам, че този човек е ограничен. (Същото се отнася и за тези, които слушат само симфонична музика, но не е по темата)