сряда, 26 октомври 2005 г.

Бърни Кълвача

"В последната четвърт на двадесети век, във време, когато западната цивилизация залязваше прекалено бързо, за да е утешитално, и все пак пракалено бавно, за да е много вълнуващо, голяма част от света седеше на ръба на един все по-бързо поскъпващ театрален стол в очакване, с различни смесици от ужас, надежда и отегчение, да се случи нещо важно."

"Албер Камю е писал, че единственият сериозен въпрос е дали да се самоубиеш или не. Том Робинз е писал, че единственият сериозен въпрос е дали времето има начало и край. Камю явно е станал от леглото със задника напред, а Робинз вероятно е забравил да си навие будилника. Съществува само един сериозен въпрос. И той е: Кой знае как да задържим любовта? Отговорете ми и аз ще ви кажа дали да се самоубивате или не. Отговорете ми и аз ще ви помогна по въпроса за началото и края на времето."

"...Но мога и ще ви припомня два от най-важните факти, които знам:
1)Всичко е част от любовта.
2)Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство."

Чели ли сте тази книга? "Бърни Кълвача" на Том Робинз. Да кажем, че е много яка:)))

понеделник, 24 октомври 2005 г.

Приказка за глупавата пеперуда

Живяла някога една пеперуда. Тя била много красива пеперуда, разбира се. Вълшебни багри преливали в крилата и, когато се къпела в лъчите на слънцето. Всяко потрепване на въздуха достигало до нея и тя улавяла най-слабия полъх на вятъра, за да се впусне с него в ефирен танц. Тя знаела всичко за вятъра, целувала се с цветята и живеела с трептенето на света. Тя била радост за всеки който я погледнел, подарък за сетивата, украшение. Но пеперудата знаела за високите непристъпни върхове. Била чувала от приятеля си, планински як, за суровата прелест на това да устоиш. Да стигнеш до върха, да издържиш, да не се пречупиш. Мечтаела ден след ден за това как ще докаже себе си, ще направи това, за което той и говорел. И тръгнала. Никога досега не била търпяла поражение. Знаела че ако поискаш, можеш всичко... И багрите ставали все по-бледи, а вятърът все по-студен, но тя летяла нагоре, защото искала да е силна. Скоро и станало много студено, а светът бил черно бял. И цветя нямало. Но тя помнела, че трябва да е силна. И знаела, че е хубаво да устоиш. Но все по-трудно устоявала на ледения вятър. Крилете и се разкъсвали, но тя летяла. Снегът я уплашил до смърт и нямало нищо от познатото и. Суровият свят наоколо бил враждебен. Чужд. Само споменът че трябва да устои, защото това е голяма победа я държал още жива. После дошла снежната буря...
На сутринта стадо якове минали по пътеката нагоре, но никой не забелязал безцветното, разкъсано, отдавна мъртво парцалче, захвърлено безполезно в снега отстрани. Върхът бил далече. А на кого е притрябвала мъртва пеперуда?

вторник, 18 октомври 2005 г.

Песъчинки

Понякога вървя по плажа и гледам песъчинките. Всички са еднакви и хубави. Погледът ми се плъзва по тях. Не искам нищо, не очаквам нищо. Покой. И изведнъж си харесвам една песъчинка, едно малко зрънце в безкрайността. Уникално е някак и ме омагьосва. Искам само него. Искам да го усетя в шепите си. Обаче в миг разсейване го изгубвам от погледа си. Опитвам се отчаяно да го намеря сред песъчинките, но всички са еднакви. А то беше различно. Може би съм се заблудила. Тъжно е да намериш нещо и да го изубиш за една секунда. И даже да не знам дали просто не съм си въобразила. Сигурно просто мечтата да намеря една единствена и неповторима песъчинка между милиардите, ми играе лоша шега.

сряда, 12 октомври 2005 г.

Грозно ли пишете?

Синът ми е в първи клас. Упражнява се да пише. Толкова неща научвам покрай него. Поредното беше за търпението, краснописа и интелекта. Изведнъж ме осени защо повечето хора, които ме впечатляват пишат грозно. Разбрах как, когато си малък и ги учиш тези неща, може да бъдеш заинтригуван от толкова по-вълнуващи идеи, отколкото търпеливото монотонно упражнение в изписване на едни и същи заврънкулки. Разбирам колко ми е чуждо задоволството от ПРАВИЛНОТО рисуване на буквички. Госпожата постоянно ни казва колко грозно пише детето. Опитвам се да го карам да старае, но не мога да си кривя душата. Той иска да знае, иска да се зарови в смисъла на нещата. Повърхността го отегчава. Разпитва ме за вслената, за животните, за операционните системи на компютъра ни. Математиката го очарова. Иска да си чете книжките, и да разбира какво става в тях. Иска да знае за газовете и защо парата пълни кухнята ни, а водата си седи в чашката. Иска да знае защо се чупи моливът в острилката. Иска да знае защо понякога му купувам шоколад, а друг път не може. Една страница с бастунчета, една с лулички.. кои има време да се занимава с тези глупости?!!...