Вижте това и ми кажете, моля ви, мислите си.
събота, 31 май 2008 г.
петък, 30 май 2008 г.
Старите травми
Старите травми дремят в мен. Победени, превъзмогнати,... неумолими. Колко ще издържа да им се противопоставям? Колко дълго ще имам сили да замахвам към топката, въпреки изгарящата болка в рамото? Колко дълго ще тичам, въпреки коляното, което ме боли? Колко дълго ще вярвам, че мога да гледам отвъд болката? Съзнанието може всичко...
Мразя тези спомени за болка в мен. Мразя мъчителния страх, който нарушава мислите ми и спира поривите ми. И блъскам, блъскам, блъскам в топката, като се опитвам с мислите си да си изградя една здрава ръка, силна и непоколебима. Но мислите ми се разпадат пред болката.
Не мога да избягам от старите травми. Ще трябва да си платя за някогашната дързост, безразсъдство и гордост. Ще трябва да се смиря...
Готова съм да се смиря, но не искам да се страхувам...
Мразя тези спомени за болка в мен. Мразя мъчителния страх, който нарушава мислите ми и спира поривите ми. И блъскам, блъскам, блъскам в топката, като се опитвам с мислите си да си изградя една здрава ръка, силна и непоколебима. Но мислите ми се разпадат пред болката.
Не мога да избягам от старите травми. Ще трябва да си платя за някогашната дързост, безразсъдство и гордост. Ще трябва да се смиря...
Готова съм да се смиря, но не искам да се страхувам...
сряда, 28 май 2008 г.
За плъховете
Има някои теми по които се паля много и една от тях е плюенето на България. От българи. От блога на Iffi попаднах на тази публикация. Отнася се за създаването на сайт, в който да се предлага на българите в чужбина работа в българия, съобразена с квалификацията и образованието им. Дали този сайт ще просъществува и дали реално ще помогне на някого не се знае, но идеята е хубава. В крайна сметка, допреди няколко години и jobs.bg беше смешен с няколкото си обяви.
Но това, което ме отврати, беше злобата, с която коментиращите пишат за България. Не ми хареса. Много неща ми се прииска да им кажа. Но едва ли има смисъл. Много хора са си тръгнали от тук. И едва ли могат да бъдат упрекнати. Отчаянието която заля тази страна беше тотално. Някои са били по-смели или с повече късмет, да отидат "там". Всеки има съдбата си. Някои се връщат пак, уморени от благополучие и "лесен живот". Някои остават, защото пачките са по-дебели. Това няма никакво значение. Но за да се обърнеш да наплюеш България, като смачкана мръсна хартийка, трябва да си наистина жалък плъх. Точно тези хора, които бяха писали във форума, може би е по-добре че няма да се върнат. Защото колкото и да си квалифициран и умен, по-важно е да имаш душа. И това е България в която искам да живее детето ми - духовна, силна, различна.
Но това, което ме отврати, беше злобата, с която коментиращите пишат за България. Не ми хареса. Много неща ми се прииска да им кажа. Но едва ли има смисъл. Много хора са си тръгнали от тук. И едва ли могат да бъдат упрекнати. Отчаянието която заля тази страна беше тотално. Някои са били по-смели или с повече късмет, да отидат "там". Всеки има съдбата си. Някои се връщат пак, уморени от благополучие и "лесен живот". Някои остават, защото пачките са по-дебели. Това няма никакво значение. Но за да се обърнеш да наплюеш България, като смачкана мръсна хартийка, трябва да си наистина жалък плъх. Точно тези хора, които бяха писали във форума, може би е по-добре че няма да се върнат. Защото колкото и да си квалифициран и умен, по-важно е да имаш душа. И това е България в която искам да живее детето ми - духовна, силна, различна.
вторник, 27 май 2008 г.
Абитуриентски обичаи в Русе
Ето някои неща, които ми се струва, че не съм ги виждала другаде.
Серенади - Всички ходят на серенада на класната си. И като казвам серенада, имам предвид наистина пеене, и то здраво. После тя ги кани вътре и хапват и пийват:)
"Кой има баааал?" - Голямо викане викат тези русенци. Освен традиционните клаксони и свирки, се вика постоянно или с името на училището,например "Руската има бааал!", или някоя група приятели, изпращащи абитуриент, привличат вниманието на околните към празника му с "Пешо има баааал!". Скандирането е непрекъснато. Ако позамлъкнат, някой се намира да извика "Кой има бааал?" и пак се започва. Получава се и нещо като надвикване между две училища, които се събират на едно място. Дори когато се съберат за снимка не спират да крещят това, разнообразявано с"1,2,3,.....12! УУУУУУУ".
Затваряне на училището - в един ден, който не знам как се определя, но е около 24-ти, всички абитуриенти отиват в училище и преграждат пътя и не пускат никой да отива на училище. Пее се и се пие в училище, правят се циркове. Никой не учи.
Серенади - Всички ходят на серенада на класната си. И като казвам серенада, имам предвид наистина пеене, и то здраво. После тя ги кани вътре и хапват и пийват:)
"Кой има баааал?" - Голямо викане викат тези русенци. Освен традиционните клаксони и свирки, се вика постоянно или с името на училището,например "Руската има бааал!", или някоя група приятели, изпращащи абитуриент, привличат вниманието на околните към празника му с "Пешо има баааал!". Скандирането е непрекъснато. Ако позамлъкнат, някой се намира да извика "Кой има бааал?" и пак се започва. Получава се и нещо като надвикване между две училища, които се събират на едно място. Дори когато се съберат за снимка не спират да крещят това, разнообразявано с"1,2,3,.....12! УУУУУУУ".
Затваряне на училището - в един ден, който не знам как се определя, но е около 24-ти, всички абитуриенти отиват в училище и преграждат пътя и не пускат никой да отива на училище. Пее се и се пие в училище, правят се циркове. Никой не учи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)