Забелязах тези дни, че има много посещения в блога ми от един пост в блога на Еленко, в който той съветва начинаещите блогъри как се пише и как не се пише блог. Моят блог беше даден за пример как не трябва да се пише. Отначало се натъжих доста, понеже е гадно да видиш името си на стената на срама. Но после реших че всеки има право на лош вкус и погрешно мнение и реших просто да се пошегувам. Ми така де, да търсят кат' са толкоз отворени.
Благодаря на Сашо, че ме учи как да не се давам и в същото време да не бъда много лоша:)
13 коментара:
Хехе, това ми хареса ;-)
Добре си се справила, а на който не му харесва блога ти, да не го чете :D
;)благодаря
Жуже, без да отричам авторитета на Еленко и правото му на мнение, лично аз винаги съм смятала, че как ще си водя блога е същото, както и как ще си подредя къщата. Никой, повтарям, никой няма право да ми казва как следва да го правя, защото само аз знам да си подредя, както ми е уютно. Ако имам нужда от интериорен дизайнер, ще помоля. Ако не, няма нужда.
Тук си си вкъщи. Доколкото не нарушаваш ничии права или чест, всяко решение, мнение и поведение, които приемаш за СВОЯ си блог, са правилни, защото са твои. Лично мнение ;-))
Присъединявам се към Алекс и ми е странно, защо той се е насочил именно към твоя блог, а не към много други, на които съм попадала и които повече се числят в тази въпросната категория.
Защо го е направил ли - ми много просто, защото твоят блог е популярен :-)))
Аз съм си мислела, че всъщност по-важното е да бъдеш искрен в блога си, а не толкова да се стараеш да се харесаш на някой. Така изразяваме себе си и може само един човек да ни хареса, но ще е истинско.
Не се вързвай на глупости.
Не знам на въпросния Еленко какво не му харесва, може би е лично отношение, кой знае.
Естествено блогът си е твой личен и можеш да си правиш каквото искаш с него, ама го прави така, както ти го чувстваш без да се влияеш от мнението на разни недоброжелатели.
Дал е като лош пример не целия ти блог, а само един пост. Не знам какво мислят другите, но според мен блога ти е готин, и въпреки това онзи пост, дето Еленко е линкнал си е тъп, честно :) Ако не харесваше целия ти блог, сигурно щеше да линкне главната му страница, както е направил с dailyspit.blogspot.com :)
Моят съвет (ако ми бъде позволено) би бил един друг от съветите на Еленко в същата статия:
Бъди себе си, и пиши като себе си.
(Без значение харесват ли го другите, или не. :-) )
Благодаря на всички, които са написали мили думички:) То малко излезе в стил, "айде похвалете ме:)" А аз май повече исках да се похваля с номера да прибера истинския текст на въпросния пост в едно скрито див-че и да оставя мило съобщение на идващите да се учат какво не трябва да правят. Така, де. Познанието е полезно нещо. HTML, CSS. Все хубави неща. Ето, похвалих се. Нарцисизмът ми е просто неизлечим.
Поздрави на всички!:)
и в заключение, да ме прощаваш, ама тая драма с div-а не я разбрах какво искаше да ни каже. но е похвално, че си наясно с html-а.
Медитирай върху това
Чета ти blog-a и ми приятно - все едно, че си говоря с тебе, без да те познавам. Имам и свой, който не съм обявил и не смятам да го правя, но често пиша - това е вид дневник.
Бъди себе си за да те четат.
Ако този Еленко има комплексите на нереализирана детска учителка си е негов проблем. Ако искам говоря с Еленко ще чета неговия blog. Аз чета твоя. И не искам Еленко да му е редактор.
оф, защо ли винаги се намесват нечии комплекси... дайте по-креативно - комплексите отдавна са изтъркано оправдание на всичко случващо се...
Муахахаха :) Много ми хареса това с дивчето. Чак като отворих сорса, се сетих, че бях чела това за изрусяването в блога на Еленко като пример какво не трябва да правим. Но на мен ми беше много полезен точно този пример, защото така открих твоя блог, който ми харесва и си го чета. Тъй че резултатите невинаги съвпадат с намеренията :)
Публикуване на коментар