За какво си говорят хората

Хората говорят и говорят. Особено жените, но и мъжете също. За какво ли си говорят хората? Толкова много неща ли имат да си кажат? Бъбрят си в ICQ, jabber, IRC...Бъбрят си на кафе, по телефона. Наистина ли имат да си кажат толкова много неща? Аз говоря постоянно. с познати и непознати. Ня всякакви полезни и безполезни теми. Значителни и незначителни. По-често вторите. Понякога искам да пергърна някого и просто да си поседим. Иска ми се да докосвам всеки човек с когото обшувам. И секуалността тук няма нищо общо. Допирът на ръцете, на тялото, съпричастността, това е общуването. А не може. И само говоренето е разрешено, а даже и там си има правила. Колко целувки, прегръдки, смях, мълчание, държане на ръцете и рошене на косата са били изговорени. Да говориш безполезни и безсмислени неща е едва ли не изкуство, защото понякога не смисълът е важен, а вибрациите на гласа, който докосва друг глас. Буквичките, които се смеят в Кю-то. Объркани и нестройни, натоварени с така важната и несвойствена задача да предадат обичта ти на света, все едно какво казваш. Понякога ми се плаче от безсилие. И ето, седя си сама, съвсем сама и ви говоря ли, говоря...