Истинските неща рядко идват в красива опаковка. Лъскавите книги често са безполезни, бебетата не ги носи щъркела в красиво спретнато вързопче. Хората, които променят живота ни не идват на бял кон, лекарствата за най-страшните болести се крият в неугледни прости тревички.
Защо е така? Дали не достига енергия да се изтъче прекрасна сърцевина и прекрасна външност на нещата?
Или е урок по търсене на скрита сила и красота?
Или очите ни са забулени с погрешни представи за красивото и правилното?
Искам да имам това сетиво за истинското. Да виждам отвъд праха, кръвта, сивотата. Да не се препъвам в безполезни опаковки, а да срещам искрената, жива тъкан, от която е направен светът.
1 коментар:
"Лекарствата за най-страшните болести се крият в неугледни прости тревички."Дали?
Публикуване на коментар