петък, 29 септември 2006 г.

Части на тялото

Стоим пред огледалото в коридора. Аз слагам вакса в косата на сина ми, той се оглежда критично.
-Мамо, така като ме гледаш, смяташ ли че ушите ми малко, така, приличат на магарешки?
-Не, мамо.
-Е, имам предвид, че са малко големички.
-Да, големички са, но са ти хубави. Знаеш ли, в една книжка четох, че хората с големи уши са добри и силни.
-Така ли? Каква е тази книжка?
-Една книжка за науката, да се познават хората по частите на тялото им. Китайците са я открили тази наука. Например хората с големи уши са добри и силни, хората с големи устни са .. любвеобилни, значи ги харесват гаджетата. Също има за формата на ръцете, носовете и така нататък...
-Ахааааа, сега разбирам откъде идва изразът "На лъжата краката са къси"...

понеделник, 25 септември 2006 г.

Хората, от които огладнявам

Една клиентка, психолог по образование и професия, ми разказва как у тях от няколко седмици пребивава една роднина, която е "енергиен вампир", според нея. И че в присъствието на тази жена огладнява ужасно и е качила няколко килограма, откакто тя е у тях. Заговорихме се за хората, които ни карат да огладняваме:)
И като за замислих, наистина, присъствието на някои хора ми докарва неудържим глад. А присъствието на други хора ме кара да забравя, че съм гладна. И това като трайна тенденция. С вас случват ли се подобни неща?

петък, 22 септември 2006 г.

"Еще не вечер..."

Тази песен на Висоцки ме надъхва ужасно. Сигурно някои хора се чувстват така, когато слушат Металика.
Не знам дали е заради текста, или нещо в гласа му. А чувството...То е, когато всичко изглежда безнадеждно, сдухано, страшно, и и изведнъж разбереш, че "още не е вечер", още нищо не е свършило, битката още не е загубена, дет' се вика, още не е почнала. И в крайна сметка, най-много да се ядосаш и да ги почнеш онези, дето са те натикали в ъгъла...
Е, аз просто най-миролюбиво си правя коремни преси. Но това е само върхът на айсберга.

А битката мина. Малка и обикновена, но съвсем страшна, когато си в разгара и.
На приятелите искам да кажа: Благодаря ви!

четвъртък, 21 септември 2006 г.

Calpol и молитви

Понякога животът изглежда сложен. Мисли, терзания, въпроси...Ама искам ли, ама какво искам, какъв е смисълът...
А понякога изведнъж става много прост. Всичко останало изчезва и остава само пътят до най-близката аптека, лъжичка със сироп, термометър и очите на онова, любимото човече, замъглени от шибаната температура. И от там нататък нищо друго, освен кърпите с оцет и молитвите. Толкова молитви и обещания чува този Бог, когато детето ми е болно. Даже не знам кой е точно, ама нали казват, че е един и същ...
И разбирам, че не искам нищо друго, само малкият да се оправи. И разбирам, че всичко друго е излишно... Е, освен калпола. Явно не съм достатъчно вярваща.

понеделник, 18 септември 2006 г.

Преуморените майки

Преуморените майки са навсякъде - тъжни, сиви, чудовищни...Те вървят и влачат за ръка някое светло създание, бърборещо и греещо, но нямат сили да му отговарят. Те имат график и толкова неща за вършене. Те не си доспиват, защото времето не им стига. Те гледат с празен поглед през децата си и проверяват домашните с последни сили. Децата са поредното задължение, което трябва да бъде отметнато. После безпаметен сън и сутринта всичко отначало. Преуморените майки не се смеят. Само се усмихват вяло понякога. Преуморените майки са най-тъжното нещо на света.

Не искам да ставам преуморена майка.

събота, 16 септември 2006 г.

Страхът

Няма причини за страх, само поводи...

сряда, 13 септември 2006 г.

Еволюция

За пръв път бях обект на обстоен профилактичен преглед от личен лекар. Да ни е жива и здрава доктор Елица Гроздева. И каква стана тя. Оказа се че имам някакво си допълнително ребро, или нещо от сорта. Ех, тоз Чернобил...Не ми пречи, засега, не ми и помага. Чака своя час:) Еволюция, какво да го прайш, нали ще ставаме нови хора. (Поне аз, всяка сутрин като се кача на кантара, си го обещавам.:)
Хубаво съм почнала да еволюирам, ама ако можех да си избирам.. какво ли бих си избрала...Мисля че едни хриле ще ми дойдат добре. Обожавам да плувам:) Мда.. хриле:)) чудесно! Хайде бързо навън на вредната слънчева радиация!
А вие с какво бихте искали да се сдобиете, ако еволюцията се разбърза?

понеделник, 11 септември 2006 г.

All we need is love...

Чакам на опашка в НАП(Национална Агенция по Приходите). Задушно е и напрегнато. Опашката е безкрайна. Зяпам през прозореца към стълбите по които всички влизат в сградата. Особена е менажерията тук. Една част са ококорени уплашени данъкоплатци като мен. Те не са толкова интересни. Делят се на нервни чичковци,примирени лелички, възмутени бабички, намусени мацки, оклюмали пичове и мълчаливи дядовци. По-интересни са тези, които си личи че са тук в свои води. Влизат и не се озъртат-явно знаят къде отиват, чакат на опашките и не нервничат-свикнали са. Голяма част са млади счетоводителки от големи счетоводни къщи. Учат се още и ги пращат да вършат черната работа. Стегнати са и старателни. Прибират нещата в пликчета, всяко на мястото си. Около тях лъха хлад и амбиция. По дрехите си личи, че нямат много пари, но се стараят.
Има и други, все така млади счетоводителки от новото поколение, но вече с пари. Дрешките са по-фриволни. Личи си, че работят за себе си. Поли с воланчета,елегантни сандали, шикозни дънки и къдрави блузки. Сякаш искат да наваксат нещо. Прическите са скъпи. И на вид и на цвят. Като ги гледам да се качват по стълбите отдалеч изглеждат ебаси мацките. Обаче като минават покрай мен, в очите им виждам някаква пустота. Приличат ми на изнасилено момиче, което си е облякло детските дрешки, сложило си е венчето в косите и се опитва да забрави.
Има и един друг малък процент, хищни, усмихнати и преуспяващи. Те не са били изядени. Научили са се да жонглират на ръба, не са продали душите си, но са се нучили да изяждат чуждите. Повечето са много секси и очевидно ходят на фитнес. Стегнати дупета, секси дрешки, ослепителна усмивка, голяма чанта за документи. Претеглят ви с един поглед. И отминават. Не си играят на дребно.
Има, разбира се и пълни кранти, дрямали зад бюрата си години, обезформени и навлечени с какво да е. Има, разбира се, и пълни изключения:)
Взирам се в тълпата и си вея с прилежно написаните документи. Опитвам се да овладея поривите да избягам. Не бива да се страхувам от света. All we need is love. Отстрани на един стол седи момче с бръсната глава и черни дрехи. Охраната. На коленете му седи момиче на не повече от 19, с черна тениска на някаква група и черни дънки. Изглежда тъжна и унила. Той я целува и после още и още. Тя отвръща на целувките му и изведнъж през тях сякаш минава искра. За секунда телата, ръцете им са истински, шията и се извива, ръцете и го приласкават, очите се затварят. Само за секунда. После сякаш си спомнят, че е забранено. Предполагам че могат да го уволнят само за това, че тя е тук. Сигурно е нещо много важно. Може би е разбрала, че е бременна? Какви ли не си ги измислям и аз. Стигам до касата и подавам бележките. Служителката слага печати, попълва данни, оригиналите тук, копията се връщат. Давам парите, тя ги брои. Дала съм с 50 лева повече. Връща ми ги, като ме поглежда леко укорително, леко съжалително. Да, знам че съм блейка. Благодаря. Прибирам документите.
На излизане очите ми срещат тъжния поглед на девойката с черната тениска, гушната в гаджето си. Не мога да я гледам така безнадеждна. Усмихвам и се. Няма страшно, малката. Лицето и бавно се озарява в усмивка, в отговор. Приисква ми се да и купя сладолед, но сто процента тук и яденето на сладолед е забранено.
Тръгвам си, следобедът още е в началото си. Мисля да посветя остатъка на сина си. Ако му трябвам, де. Оказва се че се е заиграл със дечурлигата от блока. Е, аз пък си имам Интенет. All we need is love...

вторник, 5 септември 2006 г.

Проститутките

Официално такова нещо няма. А винаги го е имало и го има. Ако ме попитате какви мъже ходят при проститутки, едва ли ще дам смислен отговор.. Вероятно някакви извратеняци, или, знам ли... А скоро един познат ми казва за негов приятел, който е ходил при проститутки (даже не знам как е правилно да се каже) и му казал, че това са били най-добре похачрчените 50 лева в живота му. И после е бил пак и му е било още по-хубаво. А това момче е нормално, симпатично и съвсем социално. Може да си го представиш с хубаво усмихнато момиче за ръка. И сто процента ще го видя някой ден с хуабво усмихнато момиче под ръка. Но онова явно е друго. И другото, което е разказал е че мадамите били някакви много красиви, ама направо страхотни. Аз все си мислех че проститутките трябва да са някакви издухани и перверзни. Ама не били. Е, то не че ми е представително проучването.
Но за друго ми беше поста. Какво е това, което кара мъжете да си платят, за да притежават за час тялото на някоя жена. Какво ли е чувството да го направиш? Сигурно е хубаво, щом занаятът процъфтява. И все повече мъже го правят. Ние нещо некадърни ли сме....Или сме още по-зле, претенциозни и некадърни:)) Дали пък не им писна на мъжете от купищата очаквания, изисквания и условия, съчетани с неопитност и задръжки...Аз не знам как се слага презерватив с уста, признавам се. Опитах се да си го представя, ама не съм сигурна. Може би и това трябва да се учи в училище? Може пък да е от полза.