сряда, 25 октомври 2006 г.

Отвъд

Всеки човек има граници на нещата, които е склонен да приеме. Граници на болката, граници на тъгата, граници на студа, граници на умората. Сигурно сте си казвали за разни неща "Е, това не бих могъл да го преживея!" А какво, ако се случи? И по-лошо, и по-лошо?
Имало е няколко случая в живота ми, когато съм преминавала отвъд. Отвъд болката, отвъд страха, отвъд тъгата. Сигурно такова е усещането да влезеш в окото на бурята. Турбуленцията те разкъсва, разпадаш се и...изведнъж ...вече нищо не те докосва. Странно е усещането. Безчувственост и лекота. Измамни, разбира се. С всяка глътка въздух, с всяка крачка назад в реалността отново ставаш уязвим. Сигурно така трябва.
Може би хората, които просто полудяват, не са искали да изоставят своето отвъд.

вторник, 24 октомври 2006 г.

Умаляемо, умалител, разлика...

Понякога в сборника на сина ми има задачи, които като че ли имат за цел да отсеят математическите гении сред тях. Задачи, които не биха могли да решат, опирайки се на знанията си досега, но които могат да решат, ако просто мислят образно и логично. За мое голямо разочарование, синът ми не се оказа математически гений. Това сигурно е добре, като се замисля. Но не това е важното. Беше интересно да се опитам да му обясня решението, използвайки неговите знания.

Ето задачата:
Умалителят е с 27 по-малък от умаляемото. Колко е разликата? (За който е забравил, в израза a-b=c, a е умаляемо, b е умалител, а c е разлика.)
Имайте предвид че те не са учили да използват константи вместо числа, нито са учили да разкриват скоби, пред които има минус. Знаят какво е умаляемо, какво е умалител, какво е разлика, и от текстовите задачи знаят какво отразява един такъв израз с изваждане.

Аз, разбира се, като триизмерно мислещ човек, такива дивотии сътворих.. То не бяха армии от мравки, то не бяха тестета с карти за юги-йо, то не бяха чували с лимки. Опитах се да му обясня че ако от нещо голямо, като армия с мравки, поискам да си взема нещо също толкова голямо, но все пак с 27 по-малко, значи просто ще взема цялата армия, без въпросните 27 мравки. И в този дух. Не се получи много добре. Не ме разбра. В крайна сметка, седнах и му обясних как заместваме числа, които не знаем, с буквички и на еднаквите числа отговарят еднакви буквички. И как се разкриват скоби, то не е толкова сложно. Сега вече разбра.
А аз се замислих пак за разни неща. Вечният въпрос, как да науча детето си да се възпозлва от постиженията на другите преди него, такива като таблицата за умножение, например:), и в същото време да не ограничавам ума му. Защото аз съм тази, която го учи да не пише отговорите на задачите направо, защото е преценил по негови си начини какви са, а да ги пише, така както се иска, по правилата. И вечният отговор. Детето трябва да има много учители. За да разбере в многообразието на уроците им, някъде в полусенките , едва доловима, истината за нещата.

събота, 21 октомври 2006 г.

Яж, бе, кръстник, яж, бе, тиквеник!

Ако някой не я знае тази стара смешка, да се обади в коментарите, ще я разкажа.
А сега по същество...Есен е и едно от хубавите и неща са тиквите. Жълти и бели, цигулки и тумбести. Прелестни. Обожавам тиква. Мога да я ям по хиляди начини, но два са ми любимите. Крем-тиква и тиквеник. И понеже ми похвалиха скоро тиквеника, събрах кураж да споделя с вас рецептата:)

Продукти:
-кори за баница
-около килограм почистена и обелена тиква
-една чаша захар
-сок от половин лимон (optional)
-около две чаени лъжички канела (може и повече, според вкуса ви)
-около една чаша орехи (смлени, счукани или накълцани)
-олио
-краве масло

Приготвяне:
Тиквата се настъргва на ситно ренде. Взема се с шепата по малко, изцежда се сока и се прехвърля в друг съд. Като изцедим всичката, прецеждаме и запазваме сока, а настърганата тиква смесваме с половината захар, канелата, орехите и половин кафена чашка олио. Намазваме тавата с олио и ако е било в повече, изливаме го в сместа с тиквата. Вземаме по три кори наведнъж, разстиламе от сместа с тиква, навиваме по дължината на руло, после сгърчваме рулото, да стане като тръба за въздуховод, извиваме го и го слагаме в тавата. После пак три кори, на руло и така нататък. Като запълним тавата, слагаме я във фурната на около 200градуса. Трябва да се попече на слаба фурна, защото тиквата вътре е сурова. Пече се около 40 мин. После се изважда, полива се с около три супени лъжици разтопено краве масло и се пече на силна фурна до зачервяване.
Сиропът за тиквеника се прави от сока от настърганата тиква, останалата половин чаша захар, и чаша и половина вода. Слага се да заври и се оставя да поври малко. добавя се лимоновият сок.
Сиропирането, както знаете се прави топло със студено. Или чакате да изстине тиквеникът и слагате горещ сироп, или обратно. Аз специално, за по-бързо, правя сиропа докато тииквеникът се пече и го слагам в купа, която слагам в тава с вода и пуснати в нея кубчета лед. Така, когато извадя готовия тиквеник, имам студен сироп с който го заливам старателно и обилно. Добре е да попрестои със сиропа около два часа, за да попие. Но рядко му се случва.

Надявам се, че ако не съм ви помогнала, поне съм ви зарадвала с тази стара и хубава рецепта. Приятен апетит!

събота, 14 октомври 2006 г.

Колко струва едно дете

Мисля си, че жените които нямат склонност да бъдат третирани като просякини, трябва от началото на живота си да си знаят, че децата са си техни и толкова. Да си преценяват кога как и защо ще ги раждат с какво ще ги гледат и как ще живеят. Да не си губят времето в обречени каузи, като това да се грижат за съпрузи, дом и такива дивотии. Да мислят за работа, пари и кариера, защото децата си остават тяхна грижа, а децата, знаем, струват пари.

Не знам дали ще се разправям повече за тази издръжка. Искам този кошмар да свърши. Но от друга страна, ми се плаче, когато осъзнавам че детето няма да ходи на плуване или айкидо, защото не мога да му го осигуря финансово. Защото сигурно печеля малко, а на баща му не му дреме. Защото съм се оказала непригодна, защото не съм искала да се разправям.

Като се успокоя ще реша какво да правя. Може и да изтрия този пост.

P.S.Изтрих началото на този пост. Бях прекалено разстроена като го писах. Май се опитвах да разбера аз ли виждам изопачено нещата и дали бъркам някъде и как е възможно да стават такива неща. Сега осъзнах, че няма какво да го мисля. Освен това, разбирам, че всички жени, които се развеждат се сблъскват с все същия егоизъм и самодоволство.
Изтрих си поста, в знак на уважение към хората, които четат тук и на които едва ли им е до жалките диалози в моето бивше семейство. Моля да ме извините.

А на анонимния xakep@abv.bg ,който ми е писал, че не одобрява показването на лични разговори в нета, пожелавам всичките му разговори в нета да са такива, че да не се срамува да бъдат показани публично.

вторник, 10 октомври 2006 г.

Училище любимо

Както си седите в офиса, (защото, знам ви, че четете блогове в работно време!!), опитайте си силите в две задачки за второкласници, които са от контролните за оценяване на входното им ниво, демек, с какви знания влизат във втори клас.

1. Напишете звуковия модел на думата (това означава, да напишете за всеки съгласен звук С и за всеки гласен звук Г):
Юлия

2. Как трябва да изглежда последната плочка домино?



Отговорите са в първия коментар.
И...да ви кажа, ибахти! , то не било лесно във втори клас, ве!
И.. да ви кажа, мойто дете има две шестици на тези тестове, така че не злобея, просто ми се сториха трудни. Вие как мислите?

петък, 6 октомври 2006 г.

Чашата - мечта

Все не можех да си намеря достатъчно голяма чаша за чай. Доскоро. А сега....ето я ненагледната ми:))