сряда, 28 април 2010 г.

Има моменти, които са толкова прекрасни, че неопитното ми съзнание се плаши от тяхната мимолетност. Уча се да не се опитвам да запечатам в ума си тези мигове, а да се отдавам докрай на съвършенството им, без мисли. Да не ги виждам с ума си, а да се преливам в тях с цялата си същност. Понякога почти успявам.
Вчера ходихме на скалите на Басарбово. Другите се покатериха, ама аз понеже бях нечетната бройка, реших че не ми се чака и отидох да бера коприва покрай реката и езрцето. Тук копривка, там копривка, и стъпка по стъпка попаднах сякаш в друг свят, озарен от залязващото слънце. Музиката на тревата, сияеща във всички нюанси на зеленото, вълничките на водата, безшумни и галещи мислите ми, глухарчетата, прегърнали вятъра и тишината, потопила всичко. Да бях птица - бих литнала, да бях паяче - бих потанцувала върху мрежата си:) Но нали съм човек, седнах в тревата и се ухилих.

вторник, 13 април 2010 г.

новости

Спрях си нета в къщи. Записах се в библиотеката. Все едно че пак съм дете.

вторник, 6 април 2010 г.

ОМГКСТ!

Гледаме си със сина ми някакъв смешен екшън. Той по тийнейджърски възклицава "омг!", "омг!". Решавам и аз да си съкратя възклицанията: "ОМГКСТ!".
-И какво е това бе мамо?
-"О, Майко, Глей Ко Стаа Тука!":))