вторник, 27 януари 2009 г.

Съдбата на една звездичка

Някога, много отдавна нямаше Интернет. Музиката се купуваше на пиратски касети с напечатан списък на песните, в най-добрия случай. Ходенето по сергиите за музика беше като ровене за злато в пясъка. Понякога се връщах, стиснала в ръка скъпоценно парченце. И слушах, слушах. Спомням си един такъв проблясък. Спомням си и името на изпълнителката - Лили Попова. Нежно, детско, малко неуверено гласче пееше народни песни, които напомняха на македонски. Отдавна съм загубила касетата, но мога да изпея любимите си песни от нея и досега. " Гурбетчия от гурбет се връща", "Мари Божо нямала си бога", "Де гиди юначе, църноок Невене" , "Айде вземи тамбурата".
Последната я видях в изпълнение на Константин на някакъв Пирин Фолк. И някак ми се прииска пак да си ги намеря тези песни и да разбера повече за някогашното дете Лили Попова. И ето какво ми каза Гугъл:

"Лияна отново на хоризонта - 3/2008

Предисторията

За пръв път сценичната треска връхлита върху Лияна, когато та е едва на 12 години преди концерт в зала 1 на НДК. Малко по-късно се появява и първият й албум, който се състои от шест авторски парчета, три от които са били композирани от баща й, и шест преработки на народни песни. Тогава се подвизавала като Лили Попова и нейни клипове са се въртели по двете национални телевизии. Пяла е в дует дори и с баща си, който е композитор и чиито песни между впрочем почти всяка година печелят първо място на фестивала „Пирин фолк“."

Лияна, за който не знае, е една поп-фолк звезда. Не ме кефи.

Лили Попова си беше звездичка...но, такава и била съдбата.

сряда, 21 януари 2009 г.

Тъпите путки и музиката

Знаете ги всички. Цици, коси, деколтета, курвенски чупки. Фолк-певици. Продукти на една индустрия. Обаче много от тях някога са били спретнати момичета,които са учели народно пеене и са мечтаели светът да ги чуе.
Колко свирки са направили за да станат това, което са там където са, само те си знаят. Но когато ги слушам да пеят народни песни, сякаш виждам едни други, истински жени. Онова трептене, което живее в гените не могат да го заличат пластичните операции, тоновете грим и боята за коса. Аз моге да кажа само едно " Евала!" .
Азис и Цветелина - "Стъпяй пристъпяй" и Ела се вие"
Анелия - " Не казвай любе лека нощ" ДесиСлава - "Ради на мама думаше"
ДесиСлава - "Сестра кани брата"

А ето и един фолк певец, който може да пее и други работи, освен за питона
Константин - "Айде вземи тамбурата"

вторник, 20 януари 2009 г.

Приказки от гардероба : Една бяла тениска

Живеяла си в гардероба една бяла тениска. Тя била истинска бяла тениска, искрящо бяла, въплъщение на чистота и стил. Тя, разбира се, много се гордеела със себе си. Разправяла наляво и надясно, че белотата е вътрешно състояние и презирала разни захабени дрехи с неопределен цвят, които се въргаляли на съседния рафт. Понякога се чудела, дали скъпите препарати с които я перат имат заслуга за белотата и, но си казвала, че те само я подчертават, а истинската заслуга е нейна, просто си е бяла.
Но един ден станала ужасна грешка. Бялата тениска била хвърлена в пералнята заедно с всякакво тъмно пране и излязла от там мръсно сива. Не можела да повярва, че е толкова лесно. За един кратък час сивата боя се просмукала дълбоко в бялата и тъкан и я оцветила безвъзвратно. Не помогнало изплакването, не помогнало гладенето. И тя се озовала на рафта с мръсно сиви тениски. За нейно учудване те не били лоши и даже били приятна компания. Били приели цвета си отдавна и живеели сравнително спокойно и щастливо. Тя заживяла с тях. Но мисълта да бъде отново бяла не и давала мира. Нейните сиви приятели казвали, че това е суета, тя мислела, че е природа.
И най-после се решила. Със свито сърце се потопила в щипещата, изгаряща белина. Белината, която болезнено пронквала в нея, изтръгвайки тъмния цвят, но разкъсвайки тъканта и. Пищяла и устоявала. Още малко, още малко...И накрая пак била бяла. Почти така бяла, както преди. Само че не била същата. Изтънелите нишки в нея се късали при най-малкото усилие. Някъде ставали дупки. Била оръфана и нееластична. И вече не ставала за тениска. Затова я превърнали в парцал. Бършели пода с нея. Нищо не останало от белотата и, а препартите вече се грижели не за нея, а за чистотата на пода. И когато най-накрая я изхвърлили на боклука, като напълно непотребна, имала безкрайно много време да размишлява за случайните грешки, за белотата и сивотата, за гордостта и падението.


Тогава най-неочаквано разбрала, че всъщност е имала един много хубав и интересен живот!

понеделник, 5 януари 2009 г.

Лашате ми кантаре-е-е

Ей сега, докато си говорех със Сашо в нета, се замислих, че хората вече не пеят. Има разни мюзик айдъли и не знам си какво, но сякаш тези неща, с компанията и китарата са останали в миналото. Музиката е навсякъде и е достъпна. Кой ще се осмели да се разпее пред приятелите си. Може би само на караоке, след няколко чашки.

Има една особена разлика между това да пееш и да пригласяш на песен, която звучи. Когато пригласяш, фокусът е извън теб, приемаш някаква хармония, отвън и я оставяш да те погъделичка. А за да запееш, трябва първо да чуеш музиката в себе си, да се концентрираш и да я задържиш цялата в съзнанието си. Да я изваеш някак си в себе си, в секундата преди да я изпееш. Това понякога е уморяващо, ако се насилваш, но ако запееш песента, която ти идва на устата, в повечето случаи е невероятно.

Спомням си, като бях студентка, имах една колежка от Сандански. Учехме заедно. Аз чета, тя повтаря и обратно. И като полудеем съвсем, тя запее "Охридското езеро" и аз с нея. Имах чувство, че мога да пея с часове.

Ами, какво толкова исках да кажа с този пост, забравих вече. Допя ми се:)

петък, 2 януари 2009 г.

Моят бивш съпруг

- Здравей, Коце.
- (сумтене)
- За много години!
- Кажи.
- Искам да говоря с Ники, там ли е?
- Там е.
- Къде там?
-(мълчание, дава слушалката на сина ми)

Поговорих си с Ники, като се опитах да прогоня болката в корема си и да не ми личи колко отрова влезе в мен в тези няколко секунди, в които се опитах да говоря с баща му. И чак след като затворихме се разплаках. Дълги години не допусках в мислите си да намразя истнски бившия си мъж. Не исках да опетнявам спомена за една любов. Не исках да враждувам с бащата на детето си. Но ей така, изведнъж разбрах, че съзнателно попивам отрова, която не съм заслужила и се държа приятелски, докато някой съзнателно ме наранява жестоко, студенокръвно и систематично. Мисля, че стига толкова.

Здравей, Константине. Днес мисля да наруша добрия тон, ей така, заради празниците, заради това, че никога не ми казваш здравей, заради това, че не разговаряш с мен дори за детето. Какво удовлетворение получаваш от това, не знам.
Никога няма да спра да се удивлявам на безграничния ти егоизъм. Не знам кой и кога те е ограбил, за да станеш такава жалка страхлива и жестока твар. В душата ти няма любов, няма щедрост, само злоба и страх, огънат в алчност. Знам че знаеш, че любовта ми беше най-хубавото нещо, което ти се случвало в този живот. Любовта ми беше твоята надежда за спасение от самия теб. Аз бях светлината, която можеше да те озари. Но ти предпочете да ме завържеш и да режеш парченце по парченце от мен, за да ме консумираш дълго и щастливо. И когато аз угаснах, потопена в отчаяние и слабост, ти вярваше, че единственият начин да изцедиш още наколко капчици светлина от мен е да ме нараняваш още повече. Така правят с робите. Ако падне, бий с камшика, докато стане пак, ако пък не стане, стъпваш върху него и продължаваш.
Никога няма да ми простиш, че се освободих от въжетата и камшиците. Няма да ми простиш, че се оказах силна и тази сила се изправи срещу теб. Та аз имах отредена роля. Трябваше да плача и да търпя, заради детето. Нали така прави майка ти...Оскверних чувството ти за приличие с недопустимите си претенции, че съм човек. Провалих ти половината живот, като не си заех мястото. Та ти всичко беше измислил. Трябваше само да търпя. Заради детето.
Спомняш ли си, когато родих детето ни и спях до теб с разпокъсани вътрешности, болката ме преследваще и насън. Събудих се, а ти гледаше някакво порно. Помолих те да ме гушнеш, а ти само ме бутна и каза да заспивам.
Спомняш ли си онази нощ, когато детето пищеше и не можеше да заспи в единствената ни стая. И на молбите ми да спреш телевизора ти само вдигна мълчаливо дистанционното и усили звука до край. Спомням си тържествуващото ти лице и рева на бебето. Спомням си как като в сън си завързах маратонките и излязох на голямата улица. Мислех да направя крачка встрани, за да ме прегази някоя кола. Но се сетих, че ще навредя на шофьора и влязох да купя химикал, за да напиша бележка, а там вече се осъзнах и си помислих, че детето ми никога няма да ми прости.
Спомняш ли си как ме изгони от къщи, защото бях изяла един шоколад?
Спомняш ли си...
Жалките душици се превръщат в "малки тирани". Никога не разбра, че аз намирах сили да ти прощавам, не защото нямах друг избор, а защото не исках да повярвам, че това е човекът в когото съм влюбена. Любовта е сляпа и аз допуснах в сърцето си една жалка твар. Дадох ти ключовете за съкровищницата на душата си. Не се замислих. И когато опустоши и изконсумира всичко вътре, в последен порив на самосъхранение те изгоних от сърцето си. Това не можеш да ми простиш. Че ти отнех блясъка на диамантите и трона на който седеше. Погледна се тогава, когато беше вече сам себе си, без възхищението и подкрепата ми, и толкова не се хареса, че предпочете да си мислиш, че аз съм виновна, че аз съм те ограбила, отказвайки ти преклонение и подчинение. Не ми прости това, че те видях такъв каквъто си - смешен, жалък, мизерен.
И колкото душата ти е пуста, толкова умът ти е безпощаден. Можеш да измислиш хиляди начини да ме тормозиш. От елементарния финансов - 50 лв на месец издръжка за детето, до по-изтънченото - противопоставяне синът ни да се занимава с нещата,които аз ценя - катерене, айкидо. Да не ми казваш "здравей", когато се наложи да говорим по телефона и да показваш на детето омразата си към мен.

Исках с това писмо да ти кажа "мразя те!". Но така или иначе, не мога. В усмивката на сина си, в пръстите на ръцете му, в походката му виждам теб. Да мразя теб, означава да мразя него.
Но със сигурност мога да кажа, че най-хубавото нещо в живота ми беше да се освободя от теб. И най-мъдрото ми решение беше да не ти родя второ дете. На малко хора бих го казала, но, ти не заслужаваш ничия любов. Може да я получиш случайно, но едва ли ще я задържиш, защото никога не научи простото нещо, че любовта се задържа само с любов.

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Караоке

Много обичам да пея.
Зарових се в нета и си извадих караоке на любими мои песни. Някои са просто със субтитри, други са истинско караоке. Обаче няма значение. Пея та се късам. Попейте и вие:)
Бански на лалетаВръзкаУлъйбкаВръзкаJingle bellsВръзкаКозият рогВръзкаNew York
Poison
Елмаз и стъклоВаше благородие
Nights in white satin
Връзка