вторник, 20 януари 2009 г.

Приказки от гардероба : Една бяла тениска

Живеяла си в гардероба една бяла тениска. Тя била истинска бяла тениска, искрящо бяла, въплъщение на чистота и стил. Тя, разбира се, много се гордеела със себе си. Разправяла наляво и надясно, че белотата е вътрешно състояние и презирала разни захабени дрехи с неопределен цвят, които се въргаляли на съседния рафт. Понякога се чудела, дали скъпите препарати с които я перат имат заслуга за белотата и, но си казвала, че те само я подчертават, а истинската заслуга е нейна, просто си е бяла.
Но един ден станала ужасна грешка. Бялата тениска била хвърлена в пералнята заедно с всякакво тъмно пране и излязла от там мръсно сива. Не можела да повярва, че е толкова лесно. За един кратък час сивата боя се просмукала дълбоко в бялата и тъкан и я оцветила безвъзвратно. Не помогнало изплакването, не помогнало гладенето. И тя се озовала на рафта с мръсно сиви тениски. За нейно учудване те не били лоши и даже били приятна компания. Били приели цвета си отдавна и живеели сравнително спокойно и щастливо. Тя заживяла с тях. Но мисълта да бъде отново бяла не и давала мира. Нейните сиви приятели казвали, че това е суета, тя мислела, че е природа.
И най-после се решила. Със свито сърце се потопила в щипещата, изгаряща белина. Белината, която болезнено пронквала в нея, изтръгвайки тъмния цвят, но разкъсвайки тъканта и. Пищяла и устоявала. Още малко, още малко...И накрая пак била бяла. Почти така бяла, както преди. Само че не била същата. Изтънелите нишки в нея се късали при най-малкото усилие. Някъде ставали дупки. Била оръфана и нееластична. И вече не ставала за тениска. Затова я превърнали в парцал. Бършели пода с нея. Нищо не останало от белотата и, а препартите вече се грижели не за нея, а за чистотата на пода. И когато най-накрая я изхвърлили на боклука, като напълно непотребна, имала безкрайно много време да размишлява за случайните грешки, за белотата и сивотата, за гордостта и падението.


Тогава най-неочаквано разбрала, че всъщност е имала един много хубав и интересен живот!

9 коментара:

Анонимен каза...

Много красиво!

morrt каза...

И на мен ми хареса.
Благодаря.

Unknown каза...

"Приказки от гардероба" отдавна ти е една от най-силните серии... Може би идеята за книга не е чак толкова лоша, а?

Анонимен каза...

Радвам се че ви харесват. Аз все по-малко си харесвам всяка следваща, уви. Искам да кажа нещо, но не успявам докрай. Това вероятно е клопката на една "поредица" - известни ограничения във формата.
Затова май ще спра с приказките от гардероба. И ще продължа от време на време да пиша просто приказки. Това го обичам.

Анонимен каза...

Липсваха ми приказките.
Може и да не са от гардероба :)

Анонимен каза...

Само на мен ли ми звучи банално?

Unknown каза...

Едва ли само на теб, вероятно другите просто учтиво са замълчали.

Анонимен каза...

@Анонимен - то целият живот, като го погледнеш си е една банална история, ама си го живеем, нали ;)

Анонимен каза...

Според мен идеята за книга е изключително актуална. Вземай пример от Дачи. :-)