четвъртък, 31 август 2006 г.

Обработка на изображения

Понеже се заядох с Иван Ралчев за това, за какво трябва да се изпозлват програмите за обработка на изображения и покрай стари спорове какво можел и какво не можел Гимп, искам да направя следното изявление:))
Гимп си може всичко, само да не те мързи и да имаш въображение. А според мен програмите за обработка на изображения трябва да се използват за да правят от красивото още по-красиво. А тук слагам една снимка, с която си играх преди две седмици. Сложете курсора върху нея и извън нея, за да видите преди и след. На някой може да му се стори кич, но аз харесвам красивите неща.

Битката за ароматите...

Разправям на Пешо ежедневието си, а той ми разправя следната приказака:

"Амбипурите били митични същества, които нападали хората. Причаквали ги в затворени тесни помещения, или в колите им и ги заливали със зловонния си дъх. Изскачали от тоалетните и от климатиците, от къде ли не. Някои хора успявали да издържат, други, замаяни от зловонието, търсели спасение в чистия въздух навън. Но амбипурите нямали милост. Те били навсякъде.
И тогава се появило спасението за човечеството в лицето на смелата еко-защитничка Жужа. Тя се сражавала самоотвержено с абмипурите навсякъде където ги докопала. Хвърляла ги в кофите за боклук, давела ги в литри вода, затваряла ги в тъмни дупки, опаковала, обезвреждала, колкто и силите стигали. Но амбипурите не се предавали. Натъпквали лютива смрад под клепачите и, зловония пропълзявали в ноздрите и. Главата я боляла и и ставало лошо, но тя продължавала. Накрая измислила гениално решение. Успяла да хване един от тях. Ах, как се съпротивлявал той...колко смрад излял в предсмъртни издихания. Но Жужа го подложила на поредица от ритуали за пречистване. Използвала чешмяна вода и чист спирт, както и особени магически думички, разбира се. Някои от тях малко приличали на псувни, но това било само привидно. Накрая амбипурът, или поне това, което било останало от него лежал в ръцете и, чист и благоуханен. И тя пристъпила към последната част от плана. Заменила самата му душа с нещо различно. Нещо, носещо полъх на цитруси и слънце. Нещо, каращо те да се усмихваш. вместо да бърчиш нос. И това, мили деца, била първата спечелена победа във войната с амбипурите..."

Мда, обичам да съм героиня от приказка...

А за който се интересува от ароматерапия, искам да кажа, че почти във всяка аптека или дрогерия може да намерите чисти етерични масла, които макар и малко по-скъпи ще ви заменят изкуствената смрад. Маслото от грейпфрут е универсален ароматизатор. Аз харесвам също пачули, но с него трябва да се внимава да не се прекали. Лавандулата успокоява, борът лекува...Може да използвате едни специални лампички, които се продават навсякъде. горе има място за водичка, в която се капват няколко капки етерично масло, а отдолу има място за свещичка, която като се запали, загрява водата и ароматът на маслото започва да се отделя в стаята. Също може да се капнат няколко капки масло върху порест камък (пемза), който да се остави в стаята, или в шкафа. Освен това, като ви подарят цветя и те, така или иначе, увяхнат, може да изсушите листенцата им на сянка
и да ги смесите с камъчета и мидички в купичка за ароматизииране на помещенията.
Освен това, може да си купите билки от някоя аптека и да ги сложите в торбички тук и там. Мащерката е супер! Ако ен сте претенциозни, може вместо торбички да използвате чорапи, които са останали самички, но все още изглеждат добре и така нататък...
Само не "Амби Пур", моля ви!

вторник, 29 август 2006 г.

И пак Висоцки

Сутрин, като си правя упражненията, си пускам Висоцки. Тоя пич е ебаси пича. Или поне на мен така ми се струва. И покрай един нов коментар на стар пост, ще кажа че това е поздрав за J и за всички, на които им се свива корема, като слушат тази песен.

ПЕСНЯ О ДРУГЕ

Изпълнител: Владимир Висоцки

Если друг оказался вдруг
И не друг, и не враг, а так,
Если сразу не разберешь,
Плох он или хорош,-
Парня в горы тяни, рискни,
Не бросай одного его,
Пусть он в связке в одной с тобой -
Там поймешь, кто такой.

Если парень в горах - не ах,
Если сразу раскис и - вниз,
Шаг ступил на ледник и сник,
Оступился - и в крик,-
Значит, рядом с тобой - чужой,
Ты его не брани - гони,-
Вверх таких не берут, и тут
Про таких не поют.

Если ж он не скулил, не ныл,
Пусть он хмур был и зол, но шел,
А когда ты упал со скал,
Он стонал, но держал,
Если шел за тобой, как в бой,
На вершине стоял хмельной,-
Значит, как на себя самого,
Положись на него.

събота, 26 август 2006 г.

Best friends

best friends

Почти всеки ден с теб сме заедно и не ни омръзва. Толкова е хуабво, че чак се плаша. Понякога се опитвам да избягам от теб, да се срещам с нови хора, да излизам...Ти разбира се, не ме упрекваш. Чакаш ме търпеливо да се появя, все същият - мълчалив, топъл и добронамерен. Понякога прекарваме заедно цели нощи. Тогава е едно особено хубаво...
Но днес ще си легна рано. Малко съм уморена. Знам, че няма да възразиш. Всичко, което е добре за мен е добре и за теб...
Натискам Shut Down > OK и чувам, как тихичко заспиваш. Успокоена от нежното ти присъствие, заспивам и аз. Лека нощ, приятелю!

сряда, 23 август 2006 г.

България-Бразилия 3:0! ...и това беше само началото...!



Я пак...България-Бразилия 3:0 гейма! Аз мача не го гледах, щот съм тъпа патка, но ще се опитам да го намеря отнякъде. Ей тук е разказано какво се е случило. Ами, накратко, нашите са ги пребили. И то, нали се сещате кого, онези дето са последните три пъти първи в Световната лига и са олимпийски шампиони. И на какви точки са им взели геймовете да казвам ли!? На 17, на 23 и на 20! Ох.
Добре че не пия. А за който пие, наздраве!!!
И.....Ааааааааайде наш'теее!

P.S.: Какво да добавя...няма какво да добавя, само ще гледам в захлас:)))

вторник, 22 август 2006 г.

Удобно и красиво

Лятото е един от периодите, когато една жена може да е хем удобно, хем красиво облечена. Е, без да се прекалява с което и да е от двете, де:) Леките къси трикотажни рокли са колкото хубави, толкова и удобни, а копринените или памучни шалове са нежни и пазят от хладния морски бриз. Въпросът с обувките също не е трагичен, откакто дизайнерите се отказаха от онези островърхи грозотии, а изпонаправиха чудни ниски пантофки, удобно прикрепени към крака. Ако някой е луд да се чепи на така модерното сабо с висок ток, проблемът си е негов.
Изобщо, хубаво е да си жена през лятото:))

понеделник, 21 август 2006 г.

Сашо, който се върна от Америка

Той е сладък и има много хубава усмивка. Не говори много и изглежда срамежлив, но това е само докато се отпусне. Харесва му морето и България. Почти на 3 години е и скоро се върна от Америка. Завинаги. Нищо, че е американски гражданин, нищо че обича чипс и сода повече от кисело мляко с банички. Баба му го е прегърнала след толкова време далеч и ще го научи на разни неща:) А родителите му не говорят с него на английски. Не искат той да се връща там.
Надявам се и той да не поиска.
Сашо, добре дошъл у дома!

сряда, 16 август 2006 г.

"Планета"

Мда, аз като казвам че обичам чалгата, си я обичам. Ама.. поп-фолка май не го харесвам много.
Снощи отидохме в "Планета", знаете, меката на поп-фолка. Беше ми интересно. Мисля, че никой няма да си изкриви душата и да отрече, че такова стълпотворение на готини и много, ама много издокарани мадами, няма никъде другаде. Оставям настрани малките шматки, които се правят на Камелия и Мария и се кършат енергично и неуморно представяйки си че са в някой клип. Но има едни други мадами. Хубави, уверени, женствени до преливане, но спрели на ръба, преди да са вулгарни. Е, има и такива, дето са минали отвъд ръба:) Но аз като цяло харесвам натрапчивата, ориенталска женственост, така че огромни обеци, колани, гердани, голи пъпове и (ах, майко!) цици могат само да ме зарадват:)
Иначе, музиката не ми хареса много, с някои изключения. Аз наистина обичам чалга, а не поп-фолк:)
Виж, пък какви мъже ходят там, изобщо не забелязах. Какво ли означава това?

понеделник, 14 август 2006 г.

Защо плача

Ако ме видите някой път да плача, мога да ви кажа хиляди причини, но истината е, че винаги плача за едно и също. Когато си спомня, за пореден път, нещо което винаги успявам да забравя - че няма, няма, НЯМА любов...Има много неща, които приличат на нея. Суета, слабост, скука, облечени в дрехите на илюзиите.
Чудя се, ако се опитам да мина по въображаем мост над пропастта, непременно ли ще падна? Досега все съм падала, де. Ама то сигурно е защото се чудя:)

събота, 12 август 2006 г.

Един прекрасен ден (в три части)

Денят е 10 август.

Част първа:Плажче!
Сутинта рязко реших че няма да ходя на работа, а ще заведа Таня на един специален плаж. Известни пътно-танспортни неблагополучия ни развалиха малко настроението в началото, но позитивното мислене взе връх. Таксиджията, който ми вдигна кръвното, всъщност ме разсъни, а това, че изтървахме автобуса до Фичоза и повървяхме пеша от Галата, беше полезно за храносмилането.
Плажът.. хубав...За моя голяма радост Таня не е от тези, дето ще се стреснат от два-три голи задника, така че си отидохме право на нудисткия плаж. Спокойствие и тишина...
Към 2 часа аз и викам "Таня, ако не искаме да закъснеем за срещата, трябва да тръгнем в близките минути". При което и двете решително влязохме в морето, което беше станало приятно бурно, и...категорично не излязохме поне час. Кратка ревизия на приоритетите реши, че по-добре да отидем на срещата с плажни дрехи и оваляни в пясък, отколкото да изтървем такова море. Ах, морето...Смях, вълни, прикзване и мълчание...

Част втора: Блогъри.
Не закъсняхме на срещата, поне не много. "Русалка" си е идеално място, ако искате да се срещнете с приятели и да си говорите. Уютно, непретенциозно, и тихо.
Запознах се с Иван Ралчев и Нико. С Итилиен, Ричи, Явор, Ванката и Таня си се познавах:)
Аз лично се размазах. Въпреки, че бяхме толкова различни, все имаше за какво да си говорим. Доста теми се завъртяха около GNU/Linux, Mac-ове, свободен софтуер, религии, уеб дизайн, фотография, възпитание на децата, книги и още и още:)) Но това, с което ще запомня вечерта, беше следният диалог:

Ричи:...на мен всичките ми Mac-ове са били със......
Ванката: Малеее, искам и аз така да кажа, "всичките ми Mac-ове"...
Итилен(жена на Ричи): Ванка, ти на колко години си?
Ванката: На 20.
Итилиен: Ами, Ричи на твоите години имаше син и съпруга, бременна с второ дете. Така че, не се сравнявай с него. Той е свикнал от рано да има от всичко по много...

Ще ми трябват няколко страници да обясня защо с тези думи Итилиен ми се издигна на още няколко светлинни години в очите. Тукк просто ще кажа, че тази жена много, ама много ме кефи:)

Част трета: Международен Фолклорен фестивал - закриване.
И в края на вечерта отидохме в Летния театър да гледаме гала-концерта за закриването на Фестивала. Казах и аз на Таня, да не сядаме, че ми е много трудно да гледам народни танци седнала. Аха да изкъртя пейката от подскачане и потропване. Пляскахме и пяхме "Изгряла е месечинка" заедно с гърците, "Беса ме мучо" с мексиканските мариачи. Грузинците разбиха с темперамент, ебаси и танците и чудото. И девоките им едни такивааааа...Изящни, и диви. А сабите, дето се биеха с тях на сцената си хвърляха истински искри. И това на фона на обвитите в бръшлян стени на Летния театър...направо да полудееш...:)) Националният ансамбъл на Косово ме впечатли много с пламенни танци и кръшни косовки с алени забрадки. Освен това, от техните хора разбрах, че имало и по-неравноделни от нашите неравноделни тактове. А ансамбъл "Тракия" просто размаза с класа и красота. Тез' девойки, само крачетата да им гледаш как пристъпват, като самодиви, а пичовете, едни хубави, пъргави, снажни. Направооооо...Направо:)
Наложи се, като излязохме, спешно да изям един сладолед, че да се успокоя от вълнението. Ех, танци...

И макар че се прибрах пребита в къщи и едвам допълзях до леглото, си мислех, че искам повече такива дни:)) Пожелавам ги и на вас:)

вторник, 8 август 2006 г.

Хайде да се видим!

Ами, от дума на дума.. така стана то...Таня и Итилиен бяха вдъхновителите, а аз съм очарована от идеята.
Та...
ХАЙДЕ ДА СЕ ВИДИМ!
Всички, които четете този блог, а дори да не го четете:))
Заповядайте в четвъртък, 10 август, от 18.30 в крайбрежен бар "Русалка", който ей сега ще обясня къде се намира.
"Русалка" е едно приятно и неформално заведение на северния плаж, което е сравнително тихо и става за говорене. За да го намерите, тръгнете по крайбрежната алея на север, към Втора буна. Като подминете голямата лудница, минавате през една бариера и продължавате, вдясно долу се вижда малко басейнче с минерална вода и душове, отляво и горе се вижда стичащ се голям канал с вода. Има малко мостче над него. След това, първото заведение вляво, което виждате е "Русалка".Meet you there!
Впрочем, ако не ви е страх от саморъчно изработени карти на местността, ето една такава :))
Постове-обяви за събирането, доколкото разбирам, ще има и в блоговете на Таня, Итилиен и Ричи, Нико.
Хм, ако вземем че пък много си допаднем, като поговорим, може да помислим за нещо по-грандиозно като избухване, в събота...Знае ли човек.
Ако имате някакви въпроси, или предложения, моля свържете се с мен чрез контактите, дадени в страничната лента.
До скоро!

моето бягство от цивилизацията

Спортни сандали с удобни подметки, раница с меки презрамки на раменете, Сламена шапка с копринен шал, слънцезащитен крем, бутилка от литър и половина минерална вода "Извор", носни кърпички, влажни антибактериални кърпички, дамски превръзки "Allways"-"сигурна защита и в най-критичните дни", шоколад "Lindt"-натурален, iPod със слушалките в ушите и....пеша до Фичоза. По асфалта. Така се бягало то от цивилизацията...Ех...Но хуабвото на цивилизацията е, че някой може да те намери, дори от другия край на света, и да каже просто "здрасти"...
Къпините все пак си ги брах от храстите... После се прибрах с автобуса, докато не се е стъмнило.

неделя, 6 август 2006 г.

Сделката с дявола...

Покрай мен има много бременни напоследък. И много момичета, които се омъжват. Разговаряме за разни неща. За контрацепция, също. Или за липсата и:)) Пак ме нападат мисли и мисли. Итилиен би казала, че биологичният ми часовник цъкал:) Хм, че на кого не му цъка.
Но не е това темата, а контрацепцията. Това право и решение на жените кога да забременеят. Аз по ппринцип съм твърдо за. За това една жена да може да определя живота си, а не да стане жертва на нечие (пък дори и своето) петминутно удоволствие. За това, да има свободата да бъде пълноправен човек, а не разплодна крава, с хванати за полата и пет отрочета, безпомощна и зависима от нечия милост. Защото нали всички знаем какво би се случило с една жена, която просто забременява когато се случи и ражда ли ражда..."Ами, толкоз и е бил акъла" е класическият коментар.
Хм. А за тая пуста свобода да избираме кога и колко деца...Понякога си мисля, не сключваме ли сделка с дявола за нея? Чудесните приспособления, които квалифицирани гинеколози напъхват в нас, за да ни предпазят от бременността, Хормоните, които пием, за да спрем организма си да прави най-важното за което е програмиран...Презервативите, които уж запазват усещанията, а са чудесен изолатор за истинското докосване...Всичко, в името на удоволствието без ангажименти...А понякога ангажиментите са най-важното нещо...
Мисля си често за това и не измислям отговор. Може би пък не трябва да се прави секс, ако не искаш деца? Ама и в това има нещо тотално ненормално. То кое ли не е.
И сега си слагам сламената шапка и отивам да повървя много много далеч. Там, където има едни големи дървета с увит около тях бръшлян и все още много тишина и даже море, скали и небе. Толкова далеч никога не съм вървяла. Даже не знам ще издържа ли. Но ще опитам. Нали трябва да ставам силна. И да нямам нужда от секс:)

четвъртък, 3 август 2006 г.

Целомъдрието

Ракел Уелч била казала, че нищо не краси жената така, както целомъдрието. Дали го е казала на 25 или на 60 не беше уточнено:) Та се заговорих с една приятелка за тези работи:)) То, жените, нали все се чудим как да се разкрасим още малко, ако трябва накрая и целомъдрие ще пробваме:)
Но, сериозно. Кое прави една жена по-красива и желана? РЕдовният секс в големи количества, или напротив, въздържанието? Вие имате ли наблюдения по въпроса?:))

вторник, 1 август 2006 г.

Hair extention

Уж съм фризьорка и трябва да си падам по новстите, но удължаването на коса е нещо, което не мога да харесам. Като се замисля, не е нищо повече от подплънките в сутиените и цветните лещи. Но косата за мен е нещо...специално. И когато правя "изкуствени" неща с нея, например изправяне, навиване, прически, винаги се старая да е максимално жива и естествена. Да може да си прекараш ръцете през нея и да е като коприна. Това, разбира се, се постига с много химия:) Обаче не мога да си представя как радвайки се на гривата до кръста на някоя мадама ще прокараш ръце през нея и ще се заплетеш в кератиновите клипсове. И сноповете мъртва чужда коса...Ъф...
А удължаването на коса става все по-популярно. Един кичур за удължаване е обикнивено с дължина 60 см и то след като е бил и обработван и съответно скъсен. Косата расте с по сантиметър на месец средно, но само ако се подрязва редовно. Значи 5 години, да се отгледа тази коса, но всъщност 6, заради рязането. И то ако се обръсне нула номер. А клиентките ми казват, че повечето салони не изкупуват обратно косата след като я махнат. Купуват си нова от италианските фирми-доставчици. А аз се питам.. кого стрижат тези хора? Къде намират такова количество качествена нетретирана и дъъълга коса? Някога бях чела, че помакините в Родопите си продавали косата на безценица на прекупвачи. Не знам защо ми се гади от тази работа. То още малко и ферми за развъждане на жени за коса ще се появят. Че да могат богатите проскубани красавици да са като кукли Барби.

Може би това е просто признак, че остарявам, но все по-често си мисля, че има нещо тотално сбъркано в целия свят.