вторник, 30 юни 2009 г.

Айсиктир!

Муахаах! Е, съжалявам, ако е изтъркана темата, но нямаше как да не го напиша този пост. Като прочетох последните коментари по поста за пепелянката, хем ми стана много смешно, хем се ядосах, ама наистина.

Как се осмелява някой, който яде месо, да ми размахва пръст за безжалостното убийство, разбираш ли, на една змия, която е най-отровната в България и лежеше върху скалите, по които се катерим почти всеки ден. Не че ми беше хуабво да я убия, не че бих я убила, ако я срещнех просто така, някъде по пътя си, но точно там на тези скали, на това място, ако видя пак пепелянка, предполагам че пак ще я убия. И тези милозливи защитници на животните да си измият лицето със студена вода, да се огледат малко и да осъзнаят защо им е толкова сладко да размахват пръст - защото така се чувстват много възвисени и не им пресядат пилешките дробчета и свинските пържоли с които се тъпчат усърдно.

Един познат ми разказа за някакъв будистки храм в Тайланд, където бил отседнал. Там правило било "Не убивай". Било забранено да се убие даже комар, нищо, че те хапе. Било забранено да се нарани каквато и да е жива твар. На мен това ми се вижда нереално, но не мога да не се изпълня с уважение тези хора, защото те наистина се опитват да въплътят идеалите си. Ако някой от тези будисти ме беше порицал за змията, бих навела глава и бих се засрамила дълбоко, вероятно. Бих се замислила, че трябва да израстна още духовно, за да поставям принципите за ненасилие над страха от смъртта.

Но моля, разни недорасли псевдо-хуманисти да не се опитват да яхнат вълната на разкаянието ми и да се рисуват на съдници. Как може да защитаваш животните и да ядеш месо?!

четвъртък, 18 юни 2009 г.

Тъпите путки и музиката 2

Някои певици са интелектуалки, други са кухи лейки, но и в двата случая това няма нищо общо с музиката. Музиката не минава през ума. Тя е нещо друго.
Ето, гледам я Деси Слава, ама изрусена, ама облечена като курва, ама какви глупости дрънка, ужас. Обаче, като запее... майко мила, изтръпвам. Сякаш е изтъкана от музика, сякаш в нея има някаква друга тъкан, различна, вибрираща, поглъщаща. И разбирам, че твърде лесно делим света на такива и онакива хора. Разбирам, че понякога умът подвежда. Гледах тези клипове и, признавам, през цялото време ми се искаше да и изтрия грима и да и пребоядисам косата и да и махна ръкавичките и да и вържа косата на опашка. Но в крайна сметка, това са дреболии. Същественото е невидимо за очите:)

Ето няколко клипа, които се надявам да ви харесат, колкото и на мен:)(хъх, и, забележете, това е изпълнение наживо)

Деси Слава - Dont tell
Деси Славa - I dont wanna miss a thing
Деси Слава - La Luna
Деси Слава - How Deep Is Your Love

сряда, 17 юни 2009 г.

Пепелянка

Отидохме вчера вечерта да се покатерим на скалите в Басарбово. И докато се чудех откъде да подхвана един маршрут и бях се покатерила не повече от метър по скалата и се въртях ту насам, ту натам, да си намеря подходящо място да стъпя, реших да сляза долу и да поогледам възможните хватки, пък тогава пак да тръгна. И аха да махна една клонка от една стъпка на маршрута - гледам, то не е клонка, а змия. Мъничка, бледокафява, с тъмни ромбчета по гърба. Въх! Пепелянка! Пък толкова малка беше, чак не ти идва да се уплашиш. Ама нали е най-опасната змия в България. Хм, точно преди няколко секунди почти си бях отъркала голите крака в нея и ако не бях слязла, щях да стъпя точно отгоре и. Спомних си, че скоро казаха за някаква жена в Русенско, умряла след ухапване от пепелянка. Хубава работа. Не мога да кажа, че се уплаших, но и не ми се умираше на скалите, ухапана от змия. Ако някой от вас се е катерил по скали, знае какво прегръщане пада на тази скали и как си залепен целият за тях и как бъркаш нагоре по дупките и търсиш да се хванеш. Е, мисълта, че там пъплят пеплянки е доста подтискаща.
Убихме я, като трябва да кажа, че Сашо действа много хладнокръвно, въпреки че знам, че ужасно много го е страх от змии. Той и затисна главата с една пръчка, а аз и смачках тялото с камък. Беше гадно и отвратително да я убия. Кожата и беше толкова изящна и изглеждаше толкова малка и беззащитна. Но се предполагаше че или тя или ние и.. нямаше как. Помолих я наум да ми прости и се надявах да отиде право в рая за пеплянки. Надявам се, че не се е мъчила много.

Днес прочетох доста за пепелянките в нета. Малко са противоречиви сведенията. Някъде казват че са много опасни, заради невротоксичното действие на отровата, другаде, казват, че едва ли не са безобидни. Доколкото разбирам силата на отровата варира изключително много в зависимост от екземпляра, времето и не знам си още какво. Някъде пише, че са страхливи, другаде, че при опасност нападат, агресивни били, преди да си сменят кожата.

Това, което със сигурност знам е следното:
1. Не се препоръчва да се изсмуче отровата от ухапаното, освен ако ухапаният е малко дете и някой има смелостта да рискува живота си за него.
2. Добре е да се пристегне над ухапаното, ако може. Да се избягва физическа активност и да се отиде възможно най-бързо в болница.
3. Ако има възможност, да се сложи лед или колкото може повече студени неща около ухапаното и над него.
4. Възможна е смърт от анафилактичен шок, така че, ако случайно има подръка антихистаминови препарати (Урбазон ) да се изпозлват. (Ъф, туй последното означава, че може да се получи нещо като алергия и от оттока буквално да се прекъсне подаването на кръв към мозъка, или да спре дишането. А антихистаминовите препарати са такива, дето... предотвратяват образуването на отток). Ако няма - пак студено, студено, колкото може по-студено.
5. При възрастен човек със среден ръст и тегло има горе-долу около половин час, преди да започнат да се проявяват сериозно симптомите от ухапването. Колкото по-малко се движи и колкото по-студено е, толкова повече време има.

За себе си си мисля, че трябва да се науча да убивам змии, ако се налага, бързо и безболезнено, без съжаление, но с уважение. И да нося дебели чорапи.

понеделник, 15 юни 2009 г.

Диалози с моята прекрасна приятелка Ники (1)

- Добре, Ники, значи ще ходим заедно в планината, ама само да не вземеш да ми надуеш главата с мрънкане, че не ти харесва...
- А, не бой се, Жуже! Аз като женена жена с две деца, отдавна съм разбрала, че и да мрънкаш и да не мрънкаш, никой нема'а ти обърне внимание...

сряда, 10 юни 2009 г.

Банки

Днес ми се наложи да се позанимавам с банки - да изтегля едни пари от една банка, да внеса едни пари в друга банка и да платя едни такси през трета банка. И в третата банка вече едвам си сдържах смеха. Седят си едни хора в някакъв нагласен офис и гледат сериозно иззад гишетата. Единият пише едни листчета в три екземпляра, които ги нося на другия и той със сериозна физизономия слага там печати, връща листчетата. Сякаш е някаква кукленска къща и едни деца си играят на големи. И аз със сериозна физиономия плащах и разнасях листчета и благодарях учтиво и казвах "приятен ден". И охраната ме гледаше подобаващо строго, но учтиво. А не знам защо имах чувство, че всеки от тях иззад очилата си си умира от смях за безсмислията, които върши по цял ден и по някое време, изведнъж, всички ще скочат, ще си сложат карнавални шапчици, ще разхвърлят безполезните листчета и печатчета и ще започнат да играят на гоненка насам-натам из офиса. Ех, дано да доживея да видя такова нещо:))

петък, 5 юни 2009 г.

Под звездите с двама мъже

Нищо не е такова, каквото изглежда.
Факти: Топла лятна нощ. Луна. Поляна върху скалите, ухание на трева. Лежа между двамата и си мисля, че това е една от най-прекрасните нощи в живота ми.
Още факти: Те и двамата отдавна спят,ужасно уморени. А аз не мога да заспя, защото за мен е едно напълно ново преживяване.
Още факти: Уморени са, защото са висели цял ден на въжетата да слагат изолации. А аз отскоро се уча да спя без палатка под небето.
Още факти: Дрехите ни са по тревата наоколо.
Още факти: Съблекли сме се, защото иначе в спалните чували е много топло.

И... толкова.
Другото са светулки, звезди, жаби, вятър, луна , омесени в умопомрачително, упойващо вълшебство.