неделя, 23 август 2015 г.

Хайку

Новата луна
залязва рано
зад блоковете...

четвъртък, 20 август 2015 г.

Циганска кръв

Студена сутрин и поредната порция неприятности и лош късмет предния ден. Ноемврийско небе посред август, мокър вятър, безнадеждност. Опитвам се да организирам вещите, живота си, а всичко ми се изплъзва...
И изведнъж в нищото чувам ясни, мелодични звуци. Силни, кристални. Музика се заражда бавно, гъделичкаща, дива, омайна. Прави си сякаш полека място в пространството, разгръща се. Ритъмът се променя, завзема всичко, натрапчив, покоряващ. Всичко вибрира и отеква. И емоцията на безумната дива музика, която малко се е променила за последните векове ми пълни косата със смях, лудост, желание, стаена мъка и яростна надежда. И сякаш светът, който ме е избягвал допреди, идва при мен с цялата си пищност. И не ме пита готова ли съм, искам ли, помита ме и ме завърта в до болка познатия, желан , мразен, обичан, разкъсващ танц ...живот.

понеделник, 17 август 2015 г.

Някои бележки върху лично(стно)то здраве и притежанията

Един човек искал да има скъпи дрехи, кола, хубав телевизор. Продал си единия бъбрек. Какво толкова, бъбрекът не се вижда, а колата се вижда. И хората не те оценяват по бъбреците, а по дрехите. После се наложило да си продаде и другия бъбрек, защото колата искала поддржка, дрехите излизали от мода... Какъв глупак, нали!

А един друг човек решил да си продаде душата. Какво толкова, душата не се вижда...