петък, 31 декември 2010 г.

Нова Година по български (репортаж от мястото на събитието)

Купува се двулитрова кола, спрайт и всякакви такива,зарежда се впечатляващо количество алкохол, да има. Нарежда се маса, ама маса. Да има от всичко и по много. Да не остане някой гладен. После хората се събират, носят си по две кутии цигари всеки, да не би да не стигнат. Сяда се на масата, пуска се телевизора без звук и радио Веселина от уредбата. И се започва празнуването. То се състои основно в пушене на цигара от цигара. Много е важно да се задими до загубване на видимост. Така се усеща по-добре празникът. Пие се много и се пуши още и още. Най-вълнуващото е някой да каже "наздраве". Тогава за малко тъпо гледащата маса се оживява, гълта смело количества от чашите и пак си сяда да запали цигара, понеже то няма какво друго интересно да се прави.

Помощ! Искам някой да ме спасииииии!

четвъртък, 30 декември 2010 г.

Ток и жици

Мислех си, че токът е това, дето кара лампата да светва, като цъкнеш копчето. То се оказа, че в тая работа имало много повече. Седя и се чудя, от какво може да изгори един диод - от високото напрежение, или от големия ток?

Изобщо, покрай приложните ми интереси към саморъчно направени енергоспестяващи лампички(засега теоретични), останах омагьосана от вселената, която бълбука покрай нас - незабелязана и многолика. Вселената на електричеството.

Мисля с възхищение за хората, които десетилетия наред са търсили надеждни и нестандартни начини да впрегнат и използват дивата сила на природата, превръщайки я в ток. Да, ток. Онова дето дебне в контакта и ръмжи тихо, чакайки да му дадем канал по който да се устреми към примрелите в очакване съпротивления и да изтръгне от тях светлина, топлина, звук. Да задвижи света ни и да го оцвети.

Искам да науча всичко за кондензаторите, диодите, бобините. За транзисторите и простите лампички, за релетата, за резисторите, за успоредното и последователно свързване. Искам да почувствам в сърцето си този голям малък свят на съвършенство и хармония. Искам да разбера.

сряда, 22 декември 2010 г.

Баница с маслини

Ето ви една рецепта за баница, модифицирана от мен, която освен здравословна и балансирана се оказа и много вкусна.

Продукти:
Кори за баница - 350гр
Извара - 500гр
Натрошено сирене - 200гр
Яйца - 4 бр
Маслини черни, солени - 200-300гр
Газирана вода- 150-200мл
Краве масло - колкото кибритен кутийка
Олио - 1-2 супени лъжици

Приготвяне:
Две яйца се разбиват и се смесват с изварата, сиренето, обезкостилените:) и нарязани маслини. Тук е моментът да пробвате сместа. Ако ви се стори безсолна, добавете малко сол. Ако изварата леко накиселява, добавете щипка сода за хляб.

Тавата се намазва с минимално количество олио. Слагат се два листа , всеки поотделно, като се набират леко, за да паснат в тавата. След това се слага от сместа, после пак два листа и така, докато свърши сместа и отгоре сме покрили с два листа. Нарязва се на квадрати.

Две яйца се разбиват с газираната вода. С тази смес се залива баницата, като с лъжица се разнася, за да покрие навсякъде и да попие в прорезите.
Маслото се слага на малки бучки отгоре, върху прорезите.
Пече се в загрята фурна на около 200-250 градуса. Първо малко отдолу, после отгоре, вие си знаете печките:)


Някои уточнения: Маслините са много важни за вкуса. Без тях не се получава. Ако имате безсолни маслини, ще трябва да добавите повече сол. Но практиката показа, че със солени маслини е по-добре. Ако нямате достатъчно маслини, ще трябва да добавите малко олио в сместа.

Приятен апетит!

понеделник, 20 декември 2010 г.

Самотата е като студа - действа освежаващо и мобилизиращо, когато е за кратко, и убийствено, когато е за дълго.

събота, 4 декември 2010 г.

Две песни, които много си приличат

Офра Хаза и Ищар - "Л'орех ха йам"


Стинг - "Фраджайл"