сряда, 14 октомври 2009 г.

Ты неси меня река

Глезенът още ме боли, едвам стигам от къщи до работата. Скоро няма да се катеря, пък да играя волейбол - съвсем. Студено е и мрачно, идва ми само да спя и да се тъпча с шоколад. И знам че горчиво ще съжалявам за "затлачването" си един ден, като се разбудя, тръсна глава и разбера, че от мечтите ми за тичане, катерене, ходене в планината и каране на колело ме разделя едно дебело и занемарено тяло. Опитвам се да си поддържам духа и да не се поддавам на чувството за разруха, което ме обзема. Спомням си спусканията с лодки по Янтра и Дунав, палатките, огъня. Спомням си екскурзионното в планината. Иска ми се да се чувствам пак така свободна и щастлива. Знам, че ще бъда. Само трябва да успея да запазя погледа си фокусиран върху светлината. ХМ.

Една песен, която ме пренася в други светове - ЛЮБЕ - Ты неси меня река

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Пак за униформите

Снощи на родителската среща ни показаха прототипите на униформите в нашето училище. Дънки, дънково яке и зелена риза. Материите са долнопробни. Цена на комплекта - около 100лв. Министерството поема 70% от цената на първия комплект. Повтарям, от цената на първия комплект, и само за годината на въвеждането им. Тоест следващите години цената ще се плаща изцяло от родителите. Тоест, понеже е ясно че няма дете, което да изкара годината с едни дънки, една риза и едно якенце, ние ще се поизръсим за още по един комплект поне, и после периодично ще подменяме съдрани панталони и омалели ризи. Освен че са поне три пъти по-скъпи, отколкото струват, дрехите са и нефункционални. Якето е без качулка, с копчета, тънко и късо. Джобовете му не се закопчават. На практика е напълно безполезно. Дънките също нямат удобни джобове, които се закопчават, или поне затварят с капак. Ризата е тънка и от изкуствена материя.

Искам да видя малоумнииците, дето са ги измислили, как ще облекат тези деца през първите есенни дъждове. Децата рядко носят шапки и редовно ги губят, много по-лесно е да имат суитчър с качулка, която се слага, ако е студено. Обаче искам да видя модния гений, който ще съчетае тази ярко зелена циганска ризка с какъвто и да е суитчър с качулка. и смешното якенце под или над истинското яке, което ще върши някаква работа, ще се носи? В крайна сметкка, освен че ще ме изръсят едни пари (които се надявам да им преседнат, ама на гърлото да им заседнат дано, да се задавят, ненаяли се шопари) , на практика те не дават на детето ми никакво облелко. От там нататък аз пак започвам да търся и да купувам, пуловери, суичъри, плътни панталони, якета.
Само дето сега ще трябва и да се побърквам от чудене какви цветове да избера, че да не прилича детето съвсем на циганска сергия. Да каже че съм бясна е малко.

И това, което ме довърши на родителската среща бяха голяма част от майките, които, гласували миналата година "за" униформите, сега гледаха ококорено и мънкаха : "Олеле, ама аз не знаех че ще е толкова скъпо, ама аз мислех че само една ризка, ама аз мислех че само емблемка, ама на мен не ми харесва цвета...олелееееее..." Ама, патко, ти си свали гащите, пък после като ти го сложат, питай "що така". Вече проектът е одобрен е от министерството, НИЩО не може да се промени. Айде сега всички да се хванат за палците и то възпитано и с усмивка.

Аз разбира се пуснах един списък в който всички несъгласни да се запишат и подпишат, за да се опитаме поне нещо да променим, но тогава пък те се притесниха да не би да навредят на децата си и с оправданието, че то така или иначе вече е късно, в крайна сметка се записахме около 8 човека.

Опитвам се да се успокоявам с мисълта, че е въпрос на каляване на характера да се примириш с нещата, които не можеш да промениш. А това, че "непроменимите" неща са плод на овча нагласа, явно също не мога да променя, така че ще трябва да го приема. В крайна сметка истински виновници са не глупавите майки, които гласуваха за униформите, а алчните, нагли и безскрупулни хора, които ги манипулираха и се възпозлваха от глупостта им.

Тук ще спра, защото гневът, както знаем, гневът само разрушава, а не гради. В отчаян порив на позитивизъм се записах в родителския актив на класа. Муахахахахаха, дръжте се, идвааааммм!

неделя, 4 октомври 2009 г.

За пуловерите, дъждобраните и други всякакви

Вървя в дъжда под дъждобрана си - защитена и спокойна. Мисля си, колко е хуабво да имам нещо толкова полезно. Гледам капчиците, стичащи се по непромокаемата му повърхност и се сещам за една моя стара история за пуловера и дъждобрана. Има хора-дъждобрани и хора-пуловери. Едните пязят от дъжд, но не топлят, други топлят, но не пазят от дъжд. Сигурно има и много други видове хора, дето топлят и пазят от дъжд и какво ли не, но може би пък топлят прекалено, или не са подходящият цвят.

Мисля си как всеки човек си има качества, които могат да се прояват само в определена ситуация и в зависимост от това какви са обстоятелствата, някои хора блесват, други изглеждат напълно смотани. Може би пък в това е смисълът на общностите - да се съберат пуловери, дъждобрани, модни якета и прохладни шалове, за да си помагат в променливите времена. И освен това, си мисля, че човек никога не бива да се оставя да се мисли за по-добър от другите. Защото всички са еднакво добри, просто понякога има времена на певци, друг път - на воини, друг път на дипломати, друг път на философи. И всеки от нас е безценен, носещ през времето и предаващ на поколенията специфичните си умения и заложби. И всички сме едно цяло, парченца от един прекрасен пъзел, който някой ден ще се нареди и ще засияе в цялото си съвършенство.

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

LA MARI DE CHAMBAO Y JARABE DE PALO - Dejame vivir

Хубавото на това да не слушаш радио и да не гледаш телевизия е че понякога така ненадейно попадаш на нещо, което грабва сърцето ти. Заглавието го преписах с копи-пейст. А песента ме разплака.