четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Пак за униформите

Снощи на родителската среща ни показаха прототипите на униформите в нашето училище. Дънки, дънково яке и зелена риза. Материите са долнопробни. Цена на комплекта - около 100лв. Министерството поема 70% от цената на първия комплект. Повтарям, от цената на първия комплект, и само за годината на въвеждането им. Тоест следващите години цената ще се плаща изцяло от родителите. Тоест, понеже е ясно че няма дете, което да изкара годината с едни дънки, една риза и едно якенце, ние ще се поизръсим за още по един комплект поне, и после периодично ще подменяме съдрани панталони и омалели ризи. Освен че са поне три пъти по-скъпи, отколкото струват, дрехите са и нефункционални. Якето е без качулка, с копчета, тънко и късо. Джобовете му не се закопчават. На практика е напълно безполезно. Дънките също нямат удобни джобове, които се закопчават, или поне затварят с капак. Ризата е тънка и от изкуствена материя.

Искам да видя малоумнииците, дето са ги измислили, как ще облекат тези деца през първите есенни дъждове. Децата рядко носят шапки и редовно ги губят, много по-лесно е да имат суитчър с качулка, която се слага, ако е студено. Обаче искам да видя модния гений, който ще съчетае тази ярко зелена циганска ризка с какъвто и да е суитчър с качулка. и смешното якенце под или над истинското яке, което ще върши някаква работа, ще се носи? В крайна сметкка, освен че ще ме изръсят едни пари (които се надявам да им преседнат, ама на гърлото да им заседнат дано, да се задавят, ненаяли се шопари) , на практика те не дават на детето ми никакво облелко. От там нататък аз пак започвам да търся и да купувам, пуловери, суичъри, плътни панталони, якета.
Само дето сега ще трябва и да се побърквам от чудене какви цветове да избера, че да не прилича детето съвсем на циганска сергия. Да каже че съм бясна е малко.

И това, което ме довърши на родителската среща бяха голяма част от майките, които, гласували миналата година "за" униформите, сега гледаха ококорено и мънкаха : "Олеле, ама аз не знаех че ще е толкова скъпо, ама аз мислех че само една ризка, ама аз мислех че само емблемка, ама на мен не ми харесва цвета...олелееееее..." Ама, патко, ти си свали гащите, пък после като ти го сложат, питай "що така". Вече проектът е одобрен е от министерството, НИЩО не може да се промени. Айде сега всички да се хванат за палците и то възпитано и с усмивка.

Аз разбира се пуснах един списък в който всички несъгласни да се запишат и подпишат, за да се опитаме поне нещо да променим, но тогава пък те се притесниха да не би да навредят на децата си и с оправданието, че то така или иначе вече е късно, в крайна сметка се записахме около 8 човека.

Опитвам се да се успокоявам с мисълта, че е въпрос на каляване на характера да се примириш с нещата, които не можеш да промениш. А това, че "непроменимите" неща са плод на овча нагласа, явно също не мога да променя, така че ще трябва да го приема. В крайна сметка истински виновници са не глупавите майки, които гласуваха за униформите, а алчните, нагли и безскрупулни хора, които ги манипулираха и се възпозлваха от глупостта им.

Тук ще спра, защото гневът, както знаем, гневът само разрушава, а не гради. В отчаян порив на позитивизъм се записах в родителския актив на класа. Муахахахахаха, дръжте се, идвааааммм!

3 коментара:

Denia каза...

Брей че глупава работа верно... Но тези истории не са от вчера и от днес. И по мое време училището измисляше най-разнообразни форми на рекет. Например аз учех рисуване в Музикалното в Русе и понеже музикантите трябваше да изнесат определен брой концерти (не помня точната причина за това), учениците бяхме задължавани да си купим билети за тези концерти. Забележи, не да ги посещаваме, а да ги платим.

Концертите за цяла година излизаха на една сериозна сума, която трябваше да дадем наведнъж и която моято семейство трудно можеше да си позволи. Нашите просто отказаха да дадат пари и с месеци учителите ме изнудваха (мен, която не разполагах с подобна сума и изобщо нямах нищо общо с цялата ситуация) и ме заплашваха, че ако не донеса парите, няма да завърша годината - при положение, че бях отличничка и нямах неизвинени отсъствия. Чрез систематичен тормоз почти успяха да ме докарат до нервен срив и накрая нашите се принудиха да дадат парите, което предполагам, сериозно е разклатило семейния бюджет.

Григор каза...

Според мен грешиш. Виновни са не алчните хора, а именно, точно и единствено овчеглавите родители.

Не е луд който яде чуждия зелник - луд е, който си му го дава. Има ли кой да си дава зелника, и от другия край на света ще се намери кой да дойде да му го изяде.

Биляна каза...

И аз бях потресена от скорошното предложение в училището на децата да има униформи. Бе какво им става на тия учители, че ентусиазират с усмивка родителите. Предположение първо: чудят се какво да си измислят още да правят за мизерните си заплати и затова искат да проверяват учениците дали са дошли с униформа на училище(доста съмнително ми се вижда като причина); предположение второ: всички са "кухи лейки" и изобщо не разбират как невинната идея ще се превърне в кошмар за всички участници много скоро. Да речем, че не го помним всички на гърба си... а то... думи нямам. Подкрепям те напълно и искам само да допълня, че ако ще френски дизайнер да беше измислил униформата, пак щеше да има поне няколко деца, които да се чувстват ужасно в нея. Всички сме различни по природа...