събота, 31 май 2008 г.

малкият човек и шоуто

Вижте това и ми кажете, моля ви, мислите си.

петък, 30 май 2008 г.

Старите травми

Старите травми дремят в мен. Победени, превъзмогнати,... неумолими. Колко ще издържа да им се противопоставям? Колко дълго ще имам сили да замахвам към топката, въпреки изгарящата болка в рамото? Колко дълго ще тичам, въпреки коляното, което ме боли? Колко дълго ще вярвам, че мога да гледам отвъд болката? Съзнанието може всичко...

Мразя тези спомени за болка в мен. Мразя мъчителния страх, който нарушава мислите ми и спира поривите ми. И блъскам, блъскам, блъскам в топката, като се опитвам с мислите си да си изградя една здрава ръка, силна и непоколебима. Но мислите ми се разпадат пред болката.

Не мога да избягам от старите травми. Ще трябва да си платя за някогашната дързост, безразсъдство и гордост. Ще трябва да се смиря...

Готова съм да се смиря, но не искам да се страхувам...

сряда, 28 май 2008 г.

За плъховете

Има някои теми по които се паля много и една от тях е плюенето на България. От българи. От блога на Iffi попаднах на тази публикация. Отнася се за създаването на сайт, в който да се предлага на българите в чужбина работа в българия, съобразена с квалификацията и образованието им. Дали този сайт ще просъществува и дали реално ще помогне на някого не се знае, но идеята е хубава. В крайна сметка, допреди няколко години и jobs.bg беше смешен с няколкото си обяви.
Но това, което ме отврати, беше злобата, с която коментиращите пишат за България. Не ми хареса. Много неща ми се прииска да им кажа. Но едва ли има смисъл. Много хора са си тръгнали от тук. И едва ли могат да бъдат упрекнати. Отчаянието която заля тази страна беше тотално. Някои са били по-смели или с повече късмет, да отидат "там". Всеки има съдбата си. Някои се връщат пак, уморени от благополучие и "лесен живот". Някои остават, защото пачките са по-дебели. Това няма никакво значение. Но за да се обърнеш да наплюеш България, като смачкана мръсна хартийка, трябва да си наистина жалък плъх. Точно тези хора, които бяха писали във форума, може би е по-добре че няма да се върнат. Защото колкото и да си квалифициран и умен, по-важно е да имаш душа. И това е България в която искам да живее детето ми - духовна, силна, различна.

вторник, 27 май 2008 г.

Абитуриентски обичаи в Русе

Ето някои неща, които ми се струва, че не съм ги виждала другаде.
Серенади - Всички ходят на серенада на класната си. И като казвам серенада, имам предвид наистина пеене, и то здраво. После тя ги кани вътре и хапват и пийват:)
"Кой има баааал?" - Голямо викане викат тези русенци. Освен традиционните клаксони и свирки, се вика постоянно или с името на училището,например "Руската има бааал!", или някоя група приятели, изпращащи абитуриент, привличат вниманието на околните към празника му с "Пешо има баааал!". Скандирането е непрекъснато. Ако позамлъкнат, някой се намира да извика "Кой има бааал?" и пак се започва. Получава се и нещо като надвикване между две училища, които се събират на едно място. Дори когато се съберат за снимка не спират да крещят това, разнообразявано с"1,2,3,.....12! УУУУУУУ".
Затваряне на училището - в един ден, който не знам как се определя, но е около 24-ти, всички абитуриенти отиват в училище и преграждат пътя и не пускат никой да отива на училище. Пее се и се пие в училище, правят се циркове. Никой не учи.

събота, 24 май 2008 г.

Лампата!?

Във Варна, до салона ми имаше една улична лампа, която винаги угасваше като минавам и светваше като се отдалеча. Аз много и се смеех и казвах че е само за влюбени. Мислех че е нещо повредена.
Снощи вървяхме със Сашо по една малка уличка и една лампа пак така угасна като минавахме. Аз казах че всички лампи са побъркани, а той каза, че лампата обратно, светвала като минаваш и угасвала като се отдалечиш. Аз му казах, да ама сега прави обратното. Той каза, не, винаги светва като минавам. И понеже се бяхме отдалечили доста, той каза, гледай, и се върна, лампата наистина светна, като се приближи. Аз се запътих към него, под лампата, и лампата угасна!? Отдалечихме се от лампата в противоположни посоки, тя остана угаснала, после той се приближи и тя светна!?

Нямах много време за повече експерименти, но бях потресена. Две лампи в два различни града гаснат като се приближа!? вместо обратното, което е по-логично и го правят с други хора. Аз естествено изказах предположение, че съм толкова светла личност, че сензорите на лампите решават че е съмнало и гаснат. Сашо каза, че тъмната страна в мен можела да угаси и улична лампа. Хм.

Ще се радвам на научини и напълно ненаучни предположения за какво става въпрос:)

сряда, 21 май 2008 г.

мъжете и порното

Това е една мнооого специална връзка. Никоя жена не може да вникне в дълбочината и. Можем само да надничаме отстрани и да се чудим - какво толкова...?! С какво монотонните движения на главата на непозната кукла върху члена на неизвестен мъж толкова радват въображението? Мисля си, че моята глава се движи по-красиво...
Знам че еротични картинки е имало винаги. Но тоталният разцвет на порното в наши дни е според мен еманация на консуматрството. Да не стигна по-далеч и да кажа, че е заговор срещу емоционалността на човечеството:)
Ако тук четат мъже, които гледат порно, моля нека се опитат да ми обяснят тази необяснима привързаност...

вторник, 20 май 2008 г.

Плюсчета и минусчета

Забавлява ме начинът по който животът реди плюсчетата и минусчетата едно до друго. Малко хуабво, малко лошо. Днес отидох на басейн. очилата ми се замъгляваха, но пък виждах през мъглата чудни дъгички от проблясъците на слънцето във водата. Отборът по водна топка тренираше в съседните коридори и едвам не ме удавха с вълнение, но пък гледката на десетина пича, плуващи бътерфлай си струваше...Плюсчета и минусчета...

понеделник, 19 май 2008 г.

Ашколсун!

Както знаете, а може и да не знаете, умирам си да гледам bely dancing. В нета е пълно, танцьорки много, стилове много, някои са повече като цирково изкуство, други са женствени и омайни, някои са закачливи, други агресивни. Харесват ми всичките:) Но ето това направо ме размаза. Тази мацка с черната си рокля до под коленете и без да се кърши никак, според мен е толкова побъркващо съблазнителна, колкото никоя разсъблечена танцьорка.

неделя, 18 май 2008 г.

Скучаете ли?

Много често чувам от хората, оосбено от по-малките "скучно ми е". На мен не ми е скучно никога. Казвам понякога, че ми е било скучно, но това е най-често като извинение да се обадя на някого, или за да не се обяснявам излишно относно какво си мисля и какво правя в момента. Не знам дали разбирам правилно израза. Най-близо съм до това, което си прадставям като "скучаене", когато искам да направя нещо, но е забранено, неприемливо, или невъзможно. Тогава се дразня и се измъчвам от бездействието си, а в същото време не мога да си насоча мислите към друго. Например, отишла съм на дискотека и искам да танцувам, да се целувам с някого, или да си излея чашата с вода на главата, но се налага да се държа прилично по някакви си там причини. Тогава "скучая", седя си и нищо от това, което искам да се случи не се случва.
Затова си мисля, че скуката вероятно е да искаш да се случи нещо, особено нещо определено, а то да не се случва. Или просто да искаш да се случи нещо, каквото и да е. Знам ли.

Аз когато съм сама и нямам нищо за вършене, обикновено чета или гледам филми. Ровя се и в нета. Също така обичам да спя и да си мечтая. Понякога майсторя разни неща. Но все пак спането е с приоритет:)

Вие какво правите, когато "нямате какво да правите" и скучаете ли?