сряда, 31 януари 2007 г.

Ако до всяко добро същество...

Прочетох в блога на Милко нещо, което бих могла да съм написала и аз. Видях, че някой е оставил коментар, че той също се чувства така много често. Струва ми се, че в във всеки момент има стотици хора, които се чувстват така. Самотни, изолирани, безнадеждни.

Говорих снощи с едно момиче в чата. Тя каза, че отскоро изпозлва интернет и не го харесва, защото смята, че той ще погуби света. Казах и че е парадоксално да говорим това именно в нета, а още по-парадоксалното е че и аз смятам така. Попитах я иска ли да си говорим това същото, което говорим в чата, седнали в някое кафе. Тя каза, че е късно и и е студено и въобще не мога да я накарам да излезе. Не се и опитвах. Стана ми тъжно.

Не ми харесва това, че хората стават все по-изолирани и студени. Глупавото е, че самите те не искат да е така. Всеки иска да бъде обичан, харесван, докосван, да общува, да получава обич, така както я раздава. Но не се получава. Всички се страхуват.

Дали това може да се промени? Мисля си съвсем реално, за конкретни неща. Сайт, форум. Ако имате подобни идеи или проекти, пишете ми. Може пък нета да не погуби света, а да го възроди?

вторник, 30 януари 2007 г.

Днес

Вървя сама по празните улици и някакви сълзи се стичат по лицето ми. Сигурно е от времето. Светът е студен и пуст напоследък. Днес си напълних ignore-list-а. Не знам дали е правилно. Време е да науча правилата.

понеделник, 29 януари 2007 г.

Свещените хартийки

Цитаделата НАП*. Опашки, формуляри, ЕГН, Булстат, постоянен адрес, фирма, дати, отметки и пак и пак, гишета, удивително мили служителки, очевидно нова реколта. Дали написах всичко вярно? Глобите са упоменати изрично. Не мога да повярвам, че успях. Това ли е всичко? Вземам свещените хартийки и си ги прибирам старателно. Много старателно. И нали съм си непочтителна, се ухилвам при мисълта как в едни други по-нецивилизовани времена можех просто да си избърша задника с тези хартийки. Но усмивката ми губи от блясъка си, като се сещам, че в днешните, цивилизовани времена, държавата ще си избърше задника с мен, ако ги нямам.
Я да видя прибрах ли ги където трябва...


*(блажени тези, на които не им се налага да знаят, че това е Националната Агенция по Приходите).

Случайни мисли

За да прескочиш пропастта трябват сила и смелост. Едното без другото не струва нищо.

неделя, 28 януари 2007 г.

Списък с приятели

"Списък с приятели". Така пише в Гайма. Хубаво нещо са списъците. Колко много приятели съм имала. ICQ, Jabber, няма прегради пред комуникациите, неограничено общуване...А се страхувам да заговоря някого. Няма думи за това, което искам да кажа. Никой не казва такива неща, не е прието, някак си. Как се казва "тъжна съм" "самотна съм" "страх ме е ". Пък и на кого му пука. Научи се да говориш с хората за неща, които са интересни на тях, а не на теб. Така винагии ще им харесва да разговаряте.
Ще взема да го изтрия този списък и да започна отначало.
Май имам нужда от приятели.

събота, 27 януари 2007 г.

Индийски филм

Не бях гледала индийски филми от малка. Да ви кажа, обожавам ги! Вчера гледах "Криш". Пълна боза, обаче танците, танците.....Ах... Сигурно в някой предишен живот съм била индийска танцьорка. Просто полудявам като ги гледам да танцуват. Сякаш светът се разлюлява. Освен това, толкова са красиви тези индийки. Преливащи от красота. То коси ли бяха, то устни, то очи. Де да можех да си изрежа от този иначе наистина феноменално тъп филм само танците...Някой може ли да помогне?

четвъртък, 25 януари 2007 г.

Да кажеш "край"

Трудна работа. Знам много добре какво трябва да направя. Няма съмнение по въпроса. Но нямам сили да се откъсна от нещо толкова обичано, нещо, което ме кара да се чувствам жива, истинска. Нещо, което ме наранява, нещо, което излезе от контрол. Волейбола. Снощи пак играх. И днес ръката ме боли ужасно. Трудно ми е да работя, идва ми да пищя. Тази болка я омаловажавам от две години. Лекарката беше кратка и ясна - забрави за волейбола. Даже чантата си не носи с тази ръка. Майната и на чантата. Майната и на болката, но докога?
Дали стават чудеса?

неделя, 21 януари 2007 г.

Стара песен

Тази песен стотици пъти съм я чувала, но изведнъж си я пуснах и ме разрева. Голяма съм ревла.

Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно...
ще ми бъде тъжно без твоите ръце...
Не, не си отивай, днес ще ти направя
най-страшното признание...

Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен,
пристанищата са пустинно тихи
когато теб те няма...

сряда, 17 януари 2007 г.

Български език за второкласници

Много пъти съм изказвала негодувание от малоумниия стил, в който е написно помагалото по български език за втори клас. И сега пак не мога да се сдържа. Представете си, значи, децата тъкмо са научили какво е мъжки, женски и среден род и какво е единствено и множествено число. И имат за домашно следната задача:

Напишете единственото число на съществителните, напишете от кой род са.

Пример:
хребети - хребет - м.р.

очила
въглища
поляни
панталони
и т. н.


Е, хубу, питам аз, като се учи нещо, първо с изключенията ли се почва, бе малоумници!
Иди че намери единственото число, че и рода, ако нямаш работа. И искам да кажа, че думите бяха подредени точно в този ред. Примера, после две изключения, после останалите. Достатъчно да обърка и обезкуражи всяко дете.

неделя, 14 януари 2007 г.

Любим стар виц

Въпрос: Какво е последното, което минава през главата на муха, размазана върху предното стъкло на бързо движещ се по магистрала автомобил?
Отговор: Гъза и.

събота, 13 януари 2007 г.

5 неща, които вероятно не знаете за мен

След учтивата покана на Григор, ето и моите 5 неща.

1.Брат ми (по-голям от мен) винаги ми е викал "братле".
2.Имам нужда от много сън - около 10-12 часа в денонощие.
3.В 11 клас мислех, че трябва да се омъжа девствена.
4.Страхувам се от затворени тесни пространства.
5.Имам поне 3 чифта обувки с 12 сантиметров ток. Нямам нито един с 5 сантиметров.

сряда, 10 януари 2007 г.

За и против военните бази

Живея във военна база. Всъщност, военната база живее у нас. Заела е цялата маса до леглото ми и част от пода. Сутрин, като отивам сънена да си мия зъбите, крача през джипове и хеликоптери, сред пластмасови храсти и укрепления. Опитвам се да проявявам разбиране. Все пак съм оповестила официално, че на третата ос от джип, която ми се забие в крака, базата се закрива. Засега всичко е под контрол.
Баааааааам! Бааааааамммм! Баааааааааамммм!!!!

събота, 6 януари 2007 г.

Стари никове

Измислянето на ник е ужасно интересно нещо. Винаги питам хората за никовете им, защото имената ни ги дават родителите, а никовете си ги измисляме сами и те много повече ни отразяват нас самите. Питат ме понякога в чата, как се казваш. Какво значение има. Виж ми ника и ще разбереш коя съм днес. Толкова много никове съм имала, че съм забравила повечето. Но някои си ги спомням. Както и историята им:)

malko_veroqtna - Това беше закачка със бомбастичния стил на никове в IRC, от сорта на "страшната мацка" или "супер яка". Помислих си какво ще е ако трябва да се каже, че някоя жена е невероятна. Е, хайде да сме скромни, почти невероятна, тоест малко вероятна. За съжаление малко хора разбраха чувството ми за хумор и го приемаха просто като предизвикателство ще могат ли да ме свалят.

B-side - Аудиокасетите имат A-side и B-side. B-side е другата страна, втората страна. Освен това, често ми се е случвало да седя в някой голям клуб и да говоря в чата с разни хора, които се оказва че са в същата зала. Но те никога не биха се заговорили с истинската ми самоличност, с тази, написана от дрехите ми, от пола, от годините, от външността. Аз съм на една крачка, b(e)side, но те говорят с мосто друго аз, с моята B-side. Ех, и тази игра на думи малко хора я разбраха.

sledobedna_feq - Представете си фея сутрин, отваряща прекрасните си очи, сред росата, свежа и крехка като цвете. Представете си фея вечер, омайваща в бясъка на воалите които я обгръщат, загадъчна и съблазнителна. Представете си фея следобед. Поуморена, разрошена, с домашни дрехи, обикновена, почти безцветна, бършеща прах, или събираща купища пране. Трябва да повдигнеш брадичката и и да я погледнеш в очите, за да видиш там, че това е същата тя, онази фея от сутринта и вечрта, онази вълшебница, караща звездите да се движат и цветята да танцуват.

New_Hope - Този ник си го измислих специално за канала MIllenium Falcon на HanSolo. Че как иначе:) За който не се сеща, това е заглавието на епизод 4 (първия от старите) на Маждузвездни войни:)

life_after_love - Имаше една песен на Шер "Do you belive in life after love? I can feel something inside me say, I realy don't think you're strong enough"

А сега съм случайна. Този ник си го харесвам най-много. Мисля, че ми отива.

Разкажете ми за вашите никове:)