петък, 27 април 2012 г.

отново жива

Толкова уютно беше в безчувствието ми. Никой не ме докосваше и не исках да докосвам никого. Не тъгувах, не се страхувах, не копнеех, не преливах от щастие. Тлеех в равновесието си, щастлива, че съм се освободила от бурите. Нежна и спокойна. Умиротворяваща и недосегаема. Безплътна, безчувствена. Добронамерена и хладна.

Но днес отворих душата си за музика. Съвсем малко, после още малко. И после с грохот в мен нахлуха обич, болка, желания, съжаления...животът.

Не съм готова още за съвършенството...

неделя, 22 април 2012 г.

Звездопад


Още не бях открила сезона на палатки и всяка топла вечер въздишах и си обещавах - утре. Пък те, вечерите, знаете - една топла, една студена...Дъжд, вятър...Вчера, обаче, все пак ми дойде музата, и събрах раницата да отида да погледам звездопада.
Мястото е любимото ми - на скалите на Басарбово. Открито, красиво, вълшебно...Надолу са стръмни скали и под тях има малко езеро, а напред се вижда каньонът на Русенски Лом. Беше новолуние, така че звездите сияеха - огромни.

Взех си палатка, естествено, и спомняйки си за патилата на Вельо, си взех не един, а два спални чувала. Единият е стандартен туристически, тип мумия, а другият за къмпинг, голям двоен. Като сложа единия в другия става нещо много, много топло и удобно, понеже мумията е с двоен цип и можеда се отвори откъм краката , така че ми е свободно и широко.
Като за първо ходене, не забравих почти нищо, с изключение на тапите за уши, което се оказа почти фатално. Взех си челника, пиратките, книга, за докато чакам автобуса, четка и паста за зъби, вода, празна торбичка за боклуци, тоалетна хартия, надуваема възглавничка, гребен.

За звездите , вече съм писала [url]http://nqmani6toslu4ajno.blogspot.com/2011/05/blog-post_23.html[/url]. Който го е изпитвал, знае...Желания за падащите не бях си намислила. Предполагам, че оня горе, ако го интересува, вече е разбрал какво искам и няма нужда да му досаждам все с едно и също:)
Облаци се позавъртяха по хоризонта, имаше и светкавици, но небето над мен остана чисто, само вятърът се усили. И когато дойде време за спане, си разбрах голямата грешка. Няма тапи за уши. Палатката ми е елементарна, еднослойна тип иглу и не си бях взела колчета, нито бях опънала въжета. Което не беше проблем за стабилността и, но вятърът плющеше в нея със страшна сила и на моменти я разклащаше много силно.
 Даже тапир като мен има проблеми със съня при периодично неравномерно разлюлаване и блъскане, виене и шумолене от което може да ти заглъхнат ушите. Поспах на пресекулки, като изпозлвах паузите да се подам извън палатката, увита в чувалите, и пак да се наслаждавам на небето. Не се оплаквам:)

Утрото дойде, огласяно от свистенето на вятъра и, с известна акробатичност, успях да си сгъна чувалите в лудуващата палатка, а после да сгъна и самата палатка, без да отлетя с нея в неизвестна посока. После по познатата пътека с бодра стъпка поех към спирката на автобуса.

Раницата не съм я разопаковала, смятам че скоро пак ще ми трябва:)

петък, 20 април 2012 г.

Бисквитена торта със стафиди

Моят принос във вселената на бисквитените торти:

Продукти:
1 опаковка бисквити за торта
500мл прясно мляко
2-3 с.л. захар
нишесте
100-150 гр стафиди
50-100 гр орехи (може и без тях)

Приготвяне:
Прясното мляко се слага да заври със захарта и се прибавя нужното количество нишесте, размито с вода, за да се получи рядък крем. Важно е кремът да е рядък, за да има достатъчно количество течност да се напоят бисквитите и стафидите.
В пластмасова кутия с подходяща големина (моята е от 2л сладолед) се нареждат пласт бисквити, заливат се с крем, поръсват се със стафиди и орехи. След това друг пласт бисквити, крем, стафиди и орехи и така докато свършат.
Важно е стафидите да са разпределени равномерно, понеже кремът не е сладък и те дават сладкия вкус на тортата. Може също да се сложат в горещия крем още докато се вари, но после трябва да се внимава в разпределянето им върху бисквитите. Може вместо стафиди да се използват други сушени плодове.
Може да се изпозлва и форма за кекс и бисквитите да се натрошат и да се объркат с крема и орехите и всичко да се изсипе във формата.

Така или иначе, заключителният етап е изстиване и престой в халадилника, колкото сили имате да чакате.
Аз лично после я ям с лъжица от кутията, но ако сте по-изискани можете да я обърнете, да режете и да поднасяте в малки чинийки с кокетни вилички:)

Приятен апетит!

понеделник, 9 април 2012 г.

ZAZ

Прекрасна!




неделя, 8 април 2012 г.

Понякога, незнайно защо, вместо да вървя напред се въртя в един омагьосан кръг. Тъпча в старите си грешки и се оставям да ме владеят жалки страсти и лоши навици. Иска ми се да се оправдая с безпаричието, с държавата...Но истината е, че всички тези неща биха могли със същия успех да ме стимулират да вървя напред, след като нямам друг избор, освен да се справя.
Забелязвам вързка между апатичните ми моменти и близостта на Интетнет и особено Фейсбук. Сякаш потъвам в голяма кална локва, която ме всмуква неумолимо. Мрежата, от приказна среда за неограничен обмен на информация и общуване, се превръща в дилър на посредственост, тъга и умора. Упоява ме с една измислена реалност на полуистини и полуприятелства.

Може пък Интернет да е новият носител на естествения подбор - поглъща слабите и безволевите.