неделя, 29 август 2010 г.

Сладкото

Сладкото ме поглъща, приласкава ме в отровните си обятия, нашепва ми обещания за щастие и покой. Съпротивлявам се все по-вяло, унасям се все по-охотно в сънения транс на безчувствието. Нямам желания, нямам мечти, няма болка, няма тревоги.

Шибана наркоманка.

събота, 28 август 2010 г.

Предизивикателствата на сивото ежедневие

Доста се бях депресирала покрай безславното ми връщане от планината. обмислях какви ли не варианти да се върна там и този път да си докажа че мога да проява сила и смелост:)
Но сивото ежедневие ме затрупа с работа, задължения, несвършени задачи. Днес се прибирах към къщи след цял ден стоене права и осъзнах, че краката ме болят повече отколкото на планината, че коремът ми се свива от страхове и опасения в личния ми живот, срещу които трябва да се изправя. И си помислих, че аз отидох в планината всъщност да си почина, а не да си доказвам какво мога. Тук е голямата битка и безкрайните изпитания.

Ако успея да запаза усмивката си в схватката със сивото ежедневие, значи съм удържала най-голямата си победа.

петък, 27 август 2010 г.

Никоя

Никоя...Никоя...Как успя така да ме направиш никоя. Косите ми се реят във въздуха, необичани. Устните ми помръкват, необичани. Толкова съм никоя. Защо цветовете в мен сияят само под нечий поглед?

Видове щастие

Седим на плажа с приятелката ми. Плажът е нудистки и сравнително пуст. Тя държи 10 месечния си син и го кърми. Двамата са голи и почернели от слънцето, малкият седи в скута и, смее се и мърда с крачета, гуши се и се намества с израз на абсолютно щастие. Тя сияе в покоя си, озарена от обич. Двамата са такава гледка, че сякаш някой ми открива тайната на смисъла живота.
Погледът ми се плъзва съвсем малко настрани от тях, където в далечината момче и момиче правят секс на плажа. Той е седнал, тя срещу него, прегърнати се движат бавно един срещу друг. Няма криене, няма срам, няма вулгарност - само обич и полет, все по-забързан и трепетен.

Тези два образа са един до друг в полезрението ми, майката с бебе и влюбените, сплели тела, зависи само къде ще фокусирам погледа си. Чувствам се особено, сякаш надникнала зад пелена от заблуди и видяла някаква съкровена същност - щастието. Неизбежно помислям, кой от тях е моят вид щастие?

По-късно през нощта, когато оставам сама на плажа и звездите слизат в дланите ми, а луната ме приспива в сиянието си, разбирам че това е моят вид щастие, различен и все така прекрасен. Няма начин да избягаш от щастието. То винаги ще те намери, само трябва да отвориш очи и да му позволиш да попие в теб...

четвъртък, 26 август 2010 г.

Unpacking...

Моля, разопаковайте мечтите, да, една по една. Вадиш от раницата и сортираш. Тези смешни спазми в корема, моля запазете си ги за друг път. Полумъртвите мечти, моля в коша за пране, предстои им дезинфекция. Някои неща директно се изхвърлят. Малко по-рационално, моля. Това да не е детска градина. Всичко си отива по местата, утре ни чака работа...

Я, какво,... я повтори пак да чуя...? Да, ти, пъзлата, я излез отпред и кажи какво не ти харесва? Ахааааа, пропусна шанса си, моето момиче. Трябваше да останеш да спиш сама в гората, тогава щеше да имаш право да мечтаеш. Сега си само една дрисла, която ще си ракопакова раницата и ще си сложи хомотчето на врата и ще си влезе в пътчето, защото се иска голяма сила, за да бъдеш човека, който искаш, а ти се провали.

неделя, 15 август 2010 г.

Сама...

Най-важното нещо е да се науча да бъда сама. Тогава ще изчезнат всичките ми страдания. Да избягам от примитивната нужда да има някой до мен. Да се превърна в камък. Колко много изгреви ще видя, без да плача, колко красота ще потъне в мен, без да имам нужда да я споделя. Чудя се, дали пък няма да съм умряла тогава.

петък, 13 август 2010 г.

Концерт на ЛЮБЕ

Има дни и нощи,които остават в паметта ми като сияеща пътека, нежен полъх и безгранична свобода. Има дни и нощи, които ме изпълват със смисъл и вяра. Споделената музика, споделеното небе, споделената бутилка вода...

ЛЮБЭ "Березы"

понеделник, 9 август 2010 г.

Ало, ало...губя обхват... в Рая съм...!

Какво си спомням от тези два дни на Тюленово? Изгрева, който надникна в палатката ми, озарявайки скалите и морето под нас. Чувството, когато за пръв път в живота си скочих отвисоко във водата - разтегленото време, докато драпах с ръце и крака към светлината, а тя все не идваше и не идваше. Невероятното чувство на лекота, когато ходех без дрехи.
Вкусът на пресния слънчоглед, който откъснахме от една нива. Дишането на човека до мен в палатката - примитивно успокояващо след сънувания кошмар. Полета на птиците. Водните светулки, които блещукаха в разбиващите се в скалите вълни...

Обичам телефонът ми да няма обвхват. Обикновено означава, че съм в Рая...

понеделник, 2 август 2010 г.

Поличба:)

Днес си вървях по главаната и докато минавах под едно дърво -бам-бам-баааамм, нещо се изсипа отгоре ми. Птичи курешки. Оля ме цялата.
След като си изпрах дрехите и се окъпах, се зачудих, това на хуабво ли е, или на лошо:)

неделя, 1 август 2010 г.

apart

Откъсват се парчета от сърцето ми. Каквото и да си говорим - боли.