понеделник, 9 август 2010 г.

Ало, ало...губя обхват... в Рая съм...!

Какво си спомням от тези два дни на Тюленово? Изгрева, който надникна в палатката ми, озарявайки скалите и морето под нас. Чувството, когато за пръв път в живота си скочих отвисоко във водата - разтегленото време, докато драпах с ръце и крака към светлината, а тя все не идваше и не идваше. Невероятното чувство на лекота, когато ходех без дрехи.
Вкусът на пресния слънчоглед, който откъснахме от една нива. Дишането на човека до мен в палатката - примитивно успокояващо след сънувания кошмар. Полета на птиците. Водните светулки, които блещукаха в разбиващите се в скалите вълни...

Обичам телефонът ми да няма обвхват. Обикновено означава, че съм в Рая...

1 коментар:

Вики каза...

Ех, наистина, великолепно е :). Завиждам ти благородно ;).
Поздрави! И още много такива изживявания...