четвъртък, 23 юни 2011 г.

Музикалното замърсяване

Музикалното замърсяване ме дразни. Не може да седнеш в завдение, без до главата ти да бучи тонколона. В колите, в магазините. Навсякъде ми натрапват музика. Това е насилие над емоциите ми. Уморява ме, докарва ми главоболие и апатия.
Искам тишина. Искам да слушам музиката, която в момента ме допълва. Може да е Чайковски, може да е Стинг, може да е Сашо Роман. Искам да имам право да избирам. Или поне правото на тишина.
Имам чувство, че хората биват дресирани така. Несъзнателната съпротива срещу разсейващата фонова музика се пречупва с годините и се превръща в навик винаги нещо да бръмчи наоколо. Защото в противен случай някой може да си чуе мислите, може да се вглъби в себе си и тогава...тогава ще вземе да се изплъзне от машината за промиване на мозъци.
Вие обичате ли тишината?

сряда, 22 юни 2011 г.

Да откриеш топлата вода

Тук съм болна, а там съм здрава. Тук съм тъжна и депресирана, а там съм щастлива и силна. Тук искам да умра, а там искам да тичам, да се смея и да дишам с пълни гърди.
Всичко е ужасно просто и толкова трудно в същото време.
Цената на глезотиите, на играчките, на удобствата...Моята зависимост от тях...
А, здравейте, това топлата вода ли е?

неделя, 19 юни 2011 г.

Температурни бълнувания

Боледувах цял ден. Истински. Изоставих "реалността" и се бих с демоните другаде, не знам точно къде, може би в истинската реалност. Халюцинации от високата температура? Може би. Какво значение има, нали ги победих.
Днес съм нормална, без температура, чистя, пера, пиша в нета. Има много неща, които разбах в онова състояние на полусън. На ръба на мислите ми са, изплъзват се с всяка минута. Нямат форма и думите не могат да ги оградят. Само усещане и състояние. Утре вече ще ми се струват пълни глупости. Ще се опитам да формулирам нещо:

Силата ти е голяма, но трябва да избереш да се оттеглиш в нищото, за да не я пръскаш. Тогава всичко е възможно. Животът ни в ежедневието е по-зловещ, отровен и увреждащ от всяка болест. Той е болест. Оплетеният ум е в агония. Когато умът е ясен, нищо не е страшно.

Ако трябва да кажа нещо прагматично - грип се боледува на легло, в сън, с голяма бутилка минерална вода със сок от няколко лимона и лъжица мед. Температурата се търпи максимално висока.

А най-добре, пожелавам ви, бъдете здрави!

петък, 17 юни 2011 г.

...

Плаче ми се и ми се танцува. Толкова красота има покрай мен. Тези облаци и дървета, тези улици. Цветове в тревата и тишина на разсъмване. Искам да прегърна целия свят така силно, че да ме заболи...
Плаче ми се и ми се танцува...

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Eclispe

Лежах в тревата и слушах жабите, а луната изчезваше, погълната от митично чудовище. После спах и явно чудовището я е изплюло, защото на разсъмване си беше цяла, залязваща в цялото си великолепие. Ядох черници и си мих лицето с роса.
А когато се качих на автобуса, за да се върна в града, усетих как чудовището отхапва парче от душата ми. Надявам се затъмнението да е кратко.

вторник, 14 юни 2011 г.

Екзорсизъм

Вчера беше ден, ама ден. Чак не ми се разправя. Загубих си ключовете, синът ми си загуби учебника, забравих прането в пералнята. Лепих спукана гума на колело и се оказа, че нищо не съм залепила. До каквото се докоснех се чупеше, разваляше, губеше, съсипваше. Чинии падаха, кранове прокапваха, изгоря ми електрическата кана, ударих се поне петдесет пъти...
Днес станах с твърото намерение да имам един ползотворен и хуабав ден. Заех се с чистене и подреждане, имах планове за катерене. И всичко започна да се скапва малко по малко. Върнах се до магазина пет пъти докато купя всичко, което ми трябваше. Мъфините, който направих, станаха пълна отврат. Аз обаче реших да не се поддавам на негативизма, отидох пак до магазина и направих нови мъфини. Реших да изчистя кухненските шкафове и да направя цедено кисело мляко с ягоди. Новите мъфини станаха по-зле и от първите, шкафът се изсипа върху мен, цеденото мляко се изсипа в суроватката отдолу, оказа се че няма захар, а магазинът от който си купувам тъмна захар е в обедна почивка. Също така се оказа, че няма да ходя да се катеря. Прането, както е ясно, се беше вмирисало. Не мога повече!

Някъде четох, че така наречените лоши дни, били просто някой лош демон, който се е залепил за нас и пакости.

Спешно се нуждая от екзорсизъм! Иначе грабвам купата със сладоледа...

неделя, 12 юни 2011 г.

Из "Някои техники за ядене на черници в дъжда - кратък наръчник от Жоржета Кралева"

Първо, закупете си надежден и здрав дъждобран. Ако вече притежавате такъв, проверете качеството на шевовете и се уверете, че целостта му не е нарушена и е подходящ за целите Ви. След като сте убедени в сигурността на екипировката, пристъпете към поставянето и. Облечете дъждобрана, като следите отворът на качулката да е отпред. Това ще ви спести загуба на сили и време да коригирате положението на дъждобрана, или да направите нов отвор на качулката. След като сте надлежно защитени и се убедите, че дори силна струя вода не прониква през защитното Ви облекло, се приближете към избраното дърво, без да се страхувате от падащите от клоните капки. Наведете подходящ клон, като за препоръчване е такъв, с голямо количество узрели, сочни, окъпани от дъжда черници...

И тогава...ЯЖТЕ, ЯЖТЕ, ЯЖТЕ, ЯЖТЕ...!

петък, 10 юни 2011 г.

Ягоди с кисело мляко

Не че ще ви давъм акъл, обачеееее:
3 кофички кисело мляко се изцеждат
1/2 килограм ягоди се измиват и почистват
половината ягоди се пасират с млякото и захар на вкус, другата пол;овина се нарязват на парченца и се добавят. После във фризера за малко, разбърква се, после още за малко и после... с голямата лъжица!

сряда, 1 юни 2011 г.

Едната и другата

Катеря се по скалите. Коляното ме боли ужасно. Ръцете ми са изтръпнали и нямам сили да стискам. Несигурна съм в себе си, в ужасна форма съм, леко се панкьосвам от това че съм на долна осигуровка. От долу ме окуражават с викове, но си знам че се справям ужасно, при това на лек маршрут. Ръцете ми отмаляват съвсем, чувствам се нелепа и жалка. Искам да се откажа. Губя сили все повече и всеки следващ опит е все по-лош. Страхът да падна и да се ударя ме прави тромава и непохватна.
И тогава си спомням, че мога. Опияняващо чувство. Ръцете ми са силни и непоколебими. Хващам се спокойно, пея си една песен. Някой отдолу вика, "Давай". Разсейвам се и падам. Нищо, знам че мога. Спомням си концентрацията. Извиквам я пак в корема си. Забравям че ме боли коляното, ръцете ми просто държат и няма начин да се изпусна. Усещам че тялото ми трепери от напрежение, но вътрешно съм спокойна и уверена. Сияя.

Следващите няколко дни ще виждам в огледалото не онази дебелата и смотаната, дето едно нещо не може да направи като хората, а другата, която светеше отвътре, когато победи себе си.

После пак ще трябва да ходя да се катеря:)