събота, 30 юни 2007 г.

Едно весело пътуване кум Джулая

Пешо пътуваше с приятели от Русе за Варна, за концерта на "Меноар", и предложи да ме докара. Приех с удоволствие. В колата се запознах с Мимето и приятеля и, облечени с черни тениски и дънки, класически метали. И потеглихме. След краткии недоразумения в началото и спиране Мимето да търси банкомат, а после търсене на Мимето, накрая пак бяхме в пълен състав, само Пешо малко беше позагубил самообладание и очевидно ядосан и се навика едно хубаво. И карането завърши с нещо като "...ааааааа, я дай чалгата". И като се пусна един култов диск...Толкова не бях се смяла не знам от кога. Тръгнали те , милите, за концерт на "Меноар" и какво да слушат в колата? Ами, чалга, много ясно! Ама не само слушат, ами и пеят и танцуват! Мимето определено ми влезе в златния списък на хора непукисти и неформални, които ме карат да се радвам, че съм жива:) Пешо си го знаем, той откъдето мине, сее емоции. Пътем се отбихме в селото на баба му и дядо му. Двамата са неверятна двойка. Почерпиха ни с кайсии и всякакви вкусотии. Едвам си тръгнахме:) И после пак пътя и златните чалга хитове за металисти. Този диск трябва да го имам:) Представете си една сребриста Корса на магистралата, летяща към Каварна и"Меноар", и разтърсвана от "Камъните падат" на 4 гласа, без да броим уредбата. Да не говоря за класиката "Отдолу иде шуменски влак..." и "Тирбушона в тапата, оцета в салатата". Е, после имаше и малко Бон Джови и Васил Найденов "Със 100 километра в час (пак летя)", където Пешо специално намали, за да можем по-пълно да се слеем с лирическия герой.
Чак ми стана тъжно като видях Варна в далечината.
На всички луди-млади весело посрещане на Джулая! А аз отивам да се наспя, защото както знаем, изгревът е в сърцата ни и това, че сме го проспали изобщо не означава че не го уважаваме:)

събота, 23 юни 2007 г.

Седем

В сряда играхме волейбол и после пихме бира(първото лице е за благозвучие, аз пих данъп). И посред морската градина, в една топла лятна вечер, се заговорихме за смъртните грехове. Седем броя. Мислихме, броихме на пръсти, чудихме се и къде на бълграски, къде на английски, ги изкарахме: алчност, чревоугодничество, гняв, похот, завист, горделивост, мързел. Всеки поне ги е чувал. Интересно, убийството не е смъртен грях. И какво точно означава "смъртен грях"? Аз все си го представях като нещо, което е забранено под заплаха от смъртно наказание. Но може би е просто вид душевно състояние, което е препоръчително да се избягва, за да не стигнем бързо-бързо до смъртта?

Вие какво мислите по въпроса с греховете?

Ъх, направих го и аз този тест и ето какво се получи:

Greed:Low
 
Gluttony:Low
 
Wrath:Medium
 
Sloth:Low
 
Envy:Medium
 
Lust:Very High
 
Pride:High
 


Не съм сигурна, обаче че е достоверен, защото беше на английски и може нещо да не съм разбрала. Все си мисля, че лакомията ми ще ме провали:)

Сухари

Не знам дали греша, но ми се струва, че много хляб отива в кофите за болкук. Защото е поизсъхнал, защото е вчерашен. Ето ви една идея как да не изхвърляте хляба и да не го оставяте да мухлясва.

Нарежете го на филийки и ги сложете в тава. Ако нямате мравки, просто го оставете да изсъхне на някое слънчево място, като го обръщате от време на време. Аз имам мравки:) и затова действам по следния начин. След като съм изпозлвала фурната за нещо, слагам хляба вътре и я оставям изключена и отворена. От време на време обръщам филийките. Стават хубаво сухи, без да се препичат много-много. После могат да се държат просто в открит панер, или завити с нещо хартиено.

А как се яде сухарът:) Аз си го хрупам и просто така. Ако филийките са тънки става като бейк ролс:) Може малко масло отгоре, или сирене. Също така става приказна попара. Натрошен сухар, натрошено сирене и една лъжица краве масло се заливат с вряла вода, ама не много и се похлупват за малко. После се разбърква и се яде:)
А другата много приятна рецепта е за една особена бърза закуска. Сухарът се натопява в прясно мляко и парчетата се подреждат в намазана с олио тава. Отгоре се залива със смес от яйца, кисело мляко, сирене и масло. Пече се във фурната.

Не знам дали бях много убедителна, но ми се струва, че ако опитате, може да се окажете приятно изненадани. Добър апетит:)

петък, 22 юни 2007 г.

У дома

Бях си в къщи. Онова, другото къщи, на село при родителите ми. Посрещнаха ме 6 малки котенца. Старата пейка си е все там, сливата над нея. Черешата, вече презряла, и градината с цветята. Майка ми, все същата и ужасно остаряла. Баща ми, усмихнат както винаги.

Обзе ме все същото чувство, както винаги когато съм си в къщи, на покой и особена тъга. Детството свършва, винаги. После трябва да се поеме по пътя. Няма връщане назад. Мога да се върна за малко, но не ми е тук мястото. Отдавна, толкова отдавна.

четвъртък, 7 юни 2007 г.

Приказки от гардероба: Ютията

В гардероба живеела една ютия. Тя, като всички ютии, била перфекционистка. Обожавала идеално изгладени дрехи. Просто идеално. Имала си и любимка - една бяла риза. Ризата си била страхотна, няма какво да се лъжем. Копринена, чудесно ушита, мека и изискана. Ютията обичала ризата, защото можела да въплъти в нея стремежа си към съвършенство, да я направи по-прекрасна от всяка друга.
Но тя никога не успявала да достигне това съвършенството. Все оставало по някое издайническо малко ръбче, по някое недостатъчно гладко място. Ютията се стараела все повече. Още малко трябвало. Още съвсем малко...
И един ден прекалила. Върху ризата останало голямо грозно изгорено жълто петно с набръчкани краища. Толкова грозно, че се наложило ризата да бъде изхвърлена. А ютията така и не проумяла какво станало. Не разбирала, как след като всичко да вървяло толкова добре и трябвало само още малко да наблегне с гладенето, изведнъж и се стоварило това...Ама наистина не разбирала. Можела само да предположи, че тази риза си е била дефектна от самото начало и петното винаги си е било там някъде, просто не го е видяла навреме. Но не миселела да позволи лошият и късмет да я откаже от стремежа към съвършенство. В гардероба имало толкова много ризи за гладене...

събота, 2 юни 2007 г.

Задачка с мравки

Синът ми чете какво ли не и обича да ми дава задачки, които е прочел. Понякога наистиан ме затруднява. Ето ви и на вас една задачка от неговите:
Три мравки вървят в колона една след друга. Едната мравка казала "След мен има две мравки". Другата мравка казала "Пред мен има една мравка и зад мен има една мравка". Третата мравка казала "Пред мен има две мравки и зад мен има две мравки". Как е възможно това?

Отговорът е в първия коментар.

петък, 1 юни 2007 г.

No comment

Говоря си в салона с един клиент за турцизмите, останали в българския. За "таман", "анджък", "вересия" и какво означават. Синът ми се обажда:
- Мамо, а на турски "бир" е "едно", нали?
- Да, мамо, ама ти откъде знаеш?
- Как откъде. От Канал едно, новините в пет часа...
- !!!!