събота, 30 юни 2007 г.

Едно весело пътуване кум Джулая

Пешо пътуваше с приятели от Русе за Варна, за концерта на "Меноар", и предложи да ме докара. Приех с удоволствие. В колата се запознах с Мимето и приятеля и, облечени с черни тениски и дънки, класически метали. И потеглихме. След краткии недоразумения в началото и спиране Мимето да търси банкомат, а после търсене на Мимето, накрая пак бяхме в пълен състав, само Пешо малко беше позагубил самообладание и очевидно ядосан и се навика едно хубаво. И карането завърши с нещо като "...ааааааа, я дай чалгата". И като се пусна един култов диск...Толкова не бях се смяла не знам от кога. Тръгнали те , милите, за концерт на "Меноар" и какво да слушат в колата? Ами, чалга, много ясно! Ама не само слушат, ами и пеят и танцуват! Мимето определено ми влезе в златния списък на хора непукисти и неформални, които ме карат да се радвам, че съм жива:) Пешо си го знаем, той откъдето мине, сее емоции. Пътем се отбихме в селото на баба му и дядо му. Двамата са неверятна двойка. Почерпиха ни с кайсии и всякакви вкусотии. Едвам си тръгнахме:) И после пак пътя и златните чалга хитове за металисти. Този диск трябва да го имам:) Представете си една сребриста Корса на магистралата, летяща към Каварна и"Меноар", и разтърсвана от "Камъните падат" на 4 гласа, без да броим уредбата. Да не говоря за класиката "Отдолу иде шуменски влак..." и "Тирбушона в тапата, оцета в салатата". Е, после имаше и малко Бон Джови и Васил Найденов "Със 100 километра в час (пак летя)", където Пешо специално намали, за да можем по-пълно да се слеем с лирическия герой.
Чак ми стана тъжно като видях Варна в далечината.
На всички луди-млади весело посрещане на Джулая! А аз отивам да се наспя, защото както знаем, изгревът е в сърцата ни и това, че сме го проспали изобщо не означава че не го уважаваме:)

1 коментар:

Божо каза...

Това ми звучи като филм на ужасите ... :-D
Е, аз пътувах с автобус от Варна до концерта, но добре, че шофера не направи грешка да пусне чалга! Но явно беше достатъчно наясно кого вози :-D