Пет и половина сутринта. Вървя по хладните сутрешни улици, градът е призрачен. Бездомно куче спи и потреперва в съня си. Стигам до автогарата. Там е някак странно оживено, сънено и нереално. Някакъв автобус скоро ще отпътува. На табелката пише градове в Испания. Хората започват да се качват. Дълги и вкопчени прегръдки, някакво момиче плаче, едно дете маха на мъж, който се качва, възрастна жена си тръгва бързо, като си крие сълзите. Сърцето ми се свива от някаква безименна паника. Обръщам се рязко, за да не гледам.
Понякога забравям колко е страшен светът.
1 коментар:
Дааа... наистина е време да открия телепорта вече! Съвсем сериозно го казвам!
Публикуване на коментар