понеделник, 17 септември 2012 г.

Осмият първи учебен ден

"Айде, да ти върви по вода!"
"Чао, Жу"
"И... нали се сещаш, че вече учиш в Математическата..."
"Оф, верно"

Кога порасна по-висок от мен...Тъничък като вейка, с боботещ глас, лъчезарен, арогантен, беззащитен, интелигентен, заблеян. Синът ми.

неделя, 16 септември 2012 г.

Чакални

Избирам от будката списания, които да четат клиентите, докато чакат е салона ми. Гледам да взема автомобилни списания за мъжете, модни за жените и научнопопулярни за ...всички. Иска ми се да им е комфортно и забавно докато чакат. Нормално.

Изведнъж се сещам, че никога, в чакалнята на никой лекарски кабинет, не съм виждала списания, нито дори вестници. Само разни брошури за лекарства.

Аз печеля значително по-малко от един лекар и все пак отделям пари и време за да осигуря комфорт на хората, които идват при мен. Защо лекарите не го правят? Може би знаят, че  пациентите няма къде да мърдат и ще чакат, така или иначе? Може би изобщо не ги интересува дали хората се чувстват добре?


петък, 7 септември 2012 г.

Чешмата

И в нашето село дойде Европа. Имаме една историческа чешма - Голямата чешма, където е сключен мирен договор между Русия и Турция. Тази чешма е наистина голяма, с пет-шест чучура и десетина олука. От нея водата се стича надолу по нещо като малка рекичка, сред диви храсталаци и камъни, вие се по надолнището и преди да се влее в големия селски канал, се спира в голямо каменно корито с широка каменна плоча пред него. Там цялото село переше вълна, килими и черги.  Но Европа ни намери, или ние намерихме нея... И сега сред треволяците по сколоновете до чешмата се строи Информационен център, храстите са изсечени, разчистено е, облагородено някак, построена е сцена с пейки за зрителите. Парите са по някакъв европейски проект. На мястото на некултивираната дива вадичка и каменното корито е направена водна каскада.
Само дето хората не разбраха на кого пречеха храстите и защо трябваше да им разбият каменното корито, че да изливат от бетон водопадчета. Сега няма къде да си перат чергите и вълната, а водата се лее чиста и неизползваема. Но връщане назад няма. Намери ни и нас цивилизацията, а тя, знаете, не прощава....

четвъртък, 6 септември 2012 г.

Вкусът на живота

Загубила съм вкуса на живота напоследък. Нищо не ме радва. Даже колосални количества сладолед помагат само за няколко минути. Мислех си, че трябва да се приучавам да живея без да търся удоволствие. Но се нося през дните си безразлична и уморена. Явно няма да стане без ендорфин.
А ендорфин - откъде?
Ударна доза захар...шоколад...люти чушки...физическо свръхнатоварване...любов...
От кое да почна....