петък, 31 март 2006 г.

Пресипнала

Днес гласът ми е пресипнал. Понякога се случва така в началото на пролетта. Да подцениш стихиите...

сряда, 29 март 2006 г.

Дългата коса

Седи си на стола една клиентка, с дълга до кръста червена коса. Хубава, леко тъпа, но като цяло, страшна мадама. От тези дето не се превземат. Говорим си. Казвам и че има страхотна коса.
И тя ми казва, че си обожава косата и се грижи за нея всякак. Аз правя разни магии с балсамчета и течни кристали и косата и става копринено мека и гладка. Тя не може да и се нарадва. Казва че когато прави секс и е отгоре и само си тръсне главата, от допира на косата си по гърба е готова почти да свърши. Хм. Казвам че сигурно гаджето и много я харесва. Как няма, казва тя, тя косата ми му върши половината работа. Хехе, сладурана.
Чудя се дали да не взема да си пусна дълга коса...:)
Освен това се чудя.. жените с къса коса...те, какво?
а)не обичат да са отгоре;
б)гаджетата им си вършат цялата работа;
в)просто проппускат много?

понеделник, 27 март 2006 г.

Модерни времена

Вчера станах свидетел на следния разговор по телефона между сина ми и баба му:
"Здрасти, бабо!. Да, добре съм...ами, какво да правя, търся тука едни картинки...Неее, с Гугъл...Ами в нета, къде...Да, трябват ми за играта, която правим с майка ми на компютъра. Не, тя не е мърдаща...ами, така, само картинки...С "Гимп" я правим...Бабо, ти знаеш ли какво прави "Copy"? Ами, да, днес научих, много е готино...виж сега...има едно нещо, което се казва буфер...да, добре, като се видим ще ти го обясня...Ами.. иначе...добре съм...Да, свършихме го буквара...Да, всички букви взехме и сега сме на читанката. Искаш ли да ти кажа "Родна стряха"? ..."

петък, 24 март 2006 г.

Общество и музика

Днес развивах на някого теории за това, какво е обществото и кога то просперира като цяло. "Общетсвото, казах, е съглашение между членовете му за това как някой ще изпита известни неудобства, за да се събрази с другите, а после другите ще го подкрепят, заради принадлежността му и респективно изпитаните неудобства. " Говорих за това, как често общества като нашето, състоящи се от чешити, или да го кажем, индивидуалисти не просперират като цяло. (И не ми говорете за Щатите, понеже те са излапали цял един чисто нов континент). Дадох пример и с японците, макар че какво ли знам аз за Япония...Но вървят напред хората, заедно с цялата си унификация на индивида...
Такива ги приказвах сутринта. А сега е следобед. И аз се порових в музиката си. И пак си пуснах песнииииииииии. И как да ги слушам тихо, като цялата ми душа трепти с тях. Преди две вечери псувах съседите, които разлюляха блока с купон до 3 часа. Ама в крайна сметка си сложих тапите в ушите и заспах. А днс аз съм терориста. Верно че е 16.30 следобяд. Просто по това време ми се слуша музика. Хм, добре че нe живея в Япония. Та такива ми ти работи, уважаеми читателю, за обществото, съобразяването и Балканското парти.
А, и като казах "Балканско парти" , специален поздрав от нашата маса със "Супараре" за Ванката и Григор. Те си знаят:)

сряда, 22 март 2006 г.

Емоции

Място на действието: фризьорски салон;
Действащи лица: Аз(фризьорка), Камен(клиент и добър познат), Жоро(клиент и приятелче);
Сцена: Камен седи на фризьорския стол, аз се опитвам, да спася дългата му коса от разруха, а той ми обяснява за индексирането в Гугъл. Влиза Жоро, който няма час, но му казвам да изчака и ще го взема. И тримата се познаваме от Менса, затова учтиво включвам Жоро в разговора.
Аз:Как си, Жоро?
Жоро: Ами, след вчера нали можеш да си представиш как съм.
Аз: Ами, знам ли...
Жоро: Супер, само дето имам мускулна треска.
Аз: Ох, и аз малко. Обаче беше страхотно. (разглеждам си китките) Чудя се дали ще ми станат синини...
Жоро: Е, то винаги е така първия път.

След няколко секунди аз се усещам и подробно обяснявам на леко заинтригувания Камен какви сме ги вършили вчера ние с Жоро. А то, какво мислите... Просто след огромна зимна пауза открихме сезона за волейбол!

вторник, 21 март 2006 г.

Светло

Днес денят ми започна с много музика, слънце в прозорците и нещо хубаво, което прочетох в блога на Ванката. Абе, разбират ги децата тия работи.

събота, 18 март 2006 г.

Жените и свободния софтуер

...или, стана тя каквато стана...
Без коментар прилагам копие на разговор в нета. Наитина ли мислите така?

19:58:46) nqkoj: toi ot baq vreme ti 4ete bloga, i si mislq 4e ot su6to tolkova vreme iska da ti pi6e po toq jabber za6toto e vpe4atlen 4e 4ovek ot jenski pol go polzva
(19:59:27) slu4ajna: ахаха
(19:59:39) slu4ajna: ахахах:))))
(19:59:40) slu4ajna: хаха
(19:59:44) slu4ajna: стига стига
(19:59:48) slu4ajna: че ще падна от смях
(19:59:58) slu4ajna: джабър да не е някаква ложа само за мъже
(20:00:25) nqkoj: nem
(20:00:41) slu4ajna: :))
(20:01:43) nqkoj: no se polzva predimno ot hora izpolzva6ti linux, a toi e dostatu4no slojen i neponqten za dosta muje, i jenite izpolzva6ti i predpo4i6tati linux sa opredelqni kato vtora ruka krasota i tn, abe mai ob6toto shva6tane e 4e sa sku4ni, grozni s debeli o4ila i mustaci. ta toi se kefi kogato sre6tne jena polzva6ta jabber
(20:01:55) nqkoj: ili vuob6te linux, software s otvoren kod i tn
(20:02:17) slu4ajna: малеееееееее
(20:02:20) slu4ajna: малеееееееееееееееее
(20:02:23) slu4ajna: а сега каква станааааа
(20:02:27) slu4ajna: може ли д ате цитирам
(20:02:31) slu4ajna: ама анонимно
(20:02:36) nqkoj: moje

Та така. а вие какво мислите за жените, използващи Линукс?
P.S. А ето тук няколко снимки на новия тип жени, хем хубави, хем привързани към свободния софтуер. Enjoy:)) ,[1][2][3][4][5]

"Първокласно"

Хм, знам че е било отдавна, знам че други неща са ви в главите сега. Но за всички, които си спомнят как някога, някъде са били малки ококорени човечета, изпълнени с любопитство и надежди, помъкнали учебници в огромната чанта и вярващи, че още малко.. и ще научат всичко за света...
Една песничка, с която завърши Празникът на буквите на моя син днес. "Първокласно":

Големите шегуват се със нас
и често "първолаци" ни наричат.
С насмешка казват "Тези в първи клас
не могат да четат, а само сричат".

Така ще бъде, но за кратък срок
и ние ще порастнем, а тогава
възможно е големите урок
по четене от нас да получават!

Казваме със пълен глас
хуабво е в първи клас.
Всяко нещо най-прекрасно
се нарича "първокласно"!

Хм. Пожелавам ви усмихнат ден!

петък, 17 март 2006 г.

Фасове и шамари

Водя си аз първокласника на училище, и на връщане в училищния двор минавам покрай редовната групичка пушещи. Застанали са точно под надписа "Пушенето забранено". Има момчета, но повече момичета. Дърпат нервно от цигарите и гледат с присвити очи презрения свят наоколо. Точно в краката им две възрастни лели - чистачки явно, метат от земята фасове. Момиченцата с тънките токченца се попреместват намусено, да мине метлата. Едно от тях гледа през рамо чистачките и като маниерно издухва дима нагоре, пита: "Ми вий що метете, то пак ша са напълни". Възрастната жена мълчи, свила ядосано устни. Първата ми реакция е да хвана малката пикла за косата и да и натопя лицето в калта, примесена с фасове. Не правя нищо подобно, разбира се. Ние сме цивилизовани хора. Ама как ми се искаше...
Знам, знам че децата са изнервени, че живеят в напрежение, че те са продукт на нашето възпитание, че ние сме отговорни за тях и т.н. Но искам да попитам, как така става, че хем сме отговорни, хем нямаме право да направим нищо? Защо чистачките метат безропотно фасове? Защо директорът не се осмелява да наказва? Защо подминах и аз, без да кажа дума?
Хм, снощи гледах "Боен клуб" и сигурно затова ми се струва, че малко шамари ще свършат работа. Хайде, следващият път.

неделя, 12 март 2006 г.

The fear is a path to the dark side...

...Fear leads to anger, anger leads to hate, hate leads to suffering, death,...
...Train yoursef to let go everything you fear to lose...
Тъй разправяше малкият зелен на Анакин. Преди време, когато пак ме беше налегнал размисъл на тази тема, добри хора ме осветлиха за истинския смисъл на думите "to let go". Мдаа...Не да го разкараш, а да бъдеш готов да го оставиш да си иде. Онуй дето те е страх да загубиш. Хм. Някой да знае къде се провеждат тези тренировки за джедаи?

петък, 10 март 2006 г.

Уморените коне ги убиват, нали

Днес си мислех, как трябва да има таква професия "милосърден наемен убиец". Понеже има ужасно много хора, които не искат да живеят повече, но не са достатъчно луди, че да си надвият инстинкта за самосъхранение и да се самоубият. "I don't want to die, but I'm not keen on living either..." пее Роби Уилямс. Има толкова такива хора. Загубили желание за живот. Ако бяха коне, например, щяха отдавна да са отишли в кланицата, ако бяха пък пък диви животни, още по-рано щяха да са разкъсани от хищници, или умрели от глад. Просто и естествено. Но с хората не е така. Обществото е милосърдно и не допуска такива работи. Ще ги влачи по корем напред през годините, полуживи и упоени, години наред... Хуманността преди всичко. Тържество на живота.
А трябва да могат просто да умрат, ако нямат сили да живеят. Може така да е по-добре.
И тук ни в клин ни в ръкав се сетих за един филм, който много обичам. "Три цвята - бяло". Това е един прекрасен филм. И ако има неща, които ме карат да искам да съм жива, това са неща като този филм. И там се разказва за любовта, за смъртта, за силата на живота, на целите, на любовта. Трябва да взема да го гледам пак, стига да намеря откъде. Хубавите неща не са много достъпни.
А на всички вас пожелавам да намирате реките на живота, булбукащи и ромолящи през тинята на ежедневието. Онези слънчеви реки, които те карат да искаш да се смееш и да пръскаш искри щастие , като капки, разхвърчали се, когато тръснеш мокра коса...
А аз ще поспя малко. Уморена съм.

четвъртък, 9 март 2006 г.

Жената утре

За нея е писал Ванката с толкова разбиране и обич, че да му се чудиш на току-що навършените 20 години. Аз мисля за себе си по-скоро като за жената вчера. Понякога се съмнявам, че ще се преборя за утрешния си ден. Но все пак съм сигурна в него. Децата май се променят. А и порастват:) Благодаря ти, Ванка:)

вторник, 7 март 2006 г.

Fragile

Стинг на iPod-а, слушалките в ушите. Малко грим - "вледенено сребърно" за очите, "праскова" за устните, черна спирала за миглите. Водустойчива. Макар че... сега няма да вземем да ревем, я...

И кво вика Стинг...

On and on the rain will fall
Like tears from a star
On and on the rain will say
How fragile we are
How fragile we are...

петък, 3 март 2006 г.

Свободолюбиви и горди

Възпитават ни свободолюбиви и горди. Но забравят да ни разделят на момиченца и момченца тогава, че момиченцата да не се учат много-много на свободолюбие. И на гордост. Понеже, научи ли се една жена на свободлюбие и гордост, после от нея нищо не става. Нито съпруга, нито майка. Развалена стока, боклук. Интелектуалка някаква ще ми се пише, че и с претенции. И си мисли че има права и че била пълноценно човешко същество. Пълноценни сме всички, ама като в оня виц, по-тъмно зелените да слязат да бутат. Правата и равенството са за брошурите, за социалните програми. А иначе всички си знаем как му е редът.
И докато от тези, които раждат и отглеждат децата се очкава да бъдат жалки, страхливи и лицемерни твари, този свят няма да тръгне на добре.

сряда, 1 март 2006 г.

Дърво на целите

Някога, когато бях студентка, имахме такава дисциплина "Управление на фирмата". Водеше ни един много готин пич, когото галено наричахме "Киро" а иначе се казваше Кирил Тодоров. Та, обясни ни Киро за изготвянето на стратегии. Как се поставят генерелни цели, те се свеждат до комплекс по-дребни, те пък до още по-дребни и така се стига до ежедневните задачи. За да си знаеш какво да правиш днес, за да бъдеш след 10 години сред водещите призводители на царевични пръчици, да речем. Дърво на целите се нарича, понеже както и много други неща прилича на обърнато с короната надолу дърво. (Да им се чудиш на дърветата що пък растат с короната нагоре, ама както и да е) Та за домашно Киро ни даде едно полезно и поучително упражнение, за да разберем смисъла на нещата, а и да се замислим. Даде ни в къщи да седнем и да си направим дърво на целите за самите нас. Да си помислим каква ни е генералната цел за след 10 години да речем, да я разбием на по-дребни, и така натаък и така нататък. Очакваше се нещо от рода:"Искам да работя в голяма международна компания като финансист. Затова сега уча в УНСС. Записал съм допълнително два западни езика. Смятам да проверя за специализации. Този семестър уча финанси на фирмата. Утре ще си напиша домашното по финанси и ще прегледам пак "Капитал", тама дават интересни задачи за управление на инвестиции. " Примерно.
Седнах си аз съвестно в къщи пред един голям бял лист и захапах химикала. Да си направя дъво на целите. Запитах се, какво искам, за какво мечтая, какво смятам да постигна. Ей така се запитах съвсем искрено. И за мой известен ужас, понеже бях втора година студентка по икономика, след половин час на листа се мъдреше изречение в смисъл "Това, което искам от живота си е да обичам и да бъда обичана". Толкоз. Бих учила финанси, бих работила в мина, бих копала домати, бих летяла в космоса, все ми е тая... Просто искам да обичам и да бъда обичана. Тогава бях на 19, не знаех много за живота. Но за пръв път си помислих, че май няма да стигна много далеч...