петък, 17 март 2006 г.

Фасове и шамари

Водя си аз първокласника на училище, и на връщане в училищния двор минавам покрай редовната групичка пушещи. Застанали са точно под надписа "Пушенето забранено". Има момчета, но повече момичета. Дърпат нервно от цигарите и гледат с присвити очи презрения свят наоколо. Точно в краката им две възрастни лели - чистачки явно, метат от земята фасове. Момиченцата с тънките токченца се попреместват намусено, да мине метлата. Едно от тях гледа през рамо чистачките и като маниерно издухва дима нагоре, пита: "Ми вий що метете, то пак ша са напълни". Възрастната жена мълчи, свила ядосано устни. Първата ми реакция е да хвана малката пикла за косата и да и натопя лицето в калта, примесена с фасове. Не правя нищо подобно, разбира се. Ние сме цивилизовани хора. Ама как ми се искаше...
Знам, знам че децата са изнервени, че живеят в напрежение, че те са продукт на нашето възпитание, че ние сме отговорни за тях и т.н. Но искам да попитам, как така става, че хем сме отговорни, хем нямаме право да направим нищо? Защо чистачките метат безропотно фасове? Защо директорът не се осмелява да наказва? Защо подминах и аз, без да кажа дума?
Хм, снощи гледах "Боен клуб" и сигурно затова ми се струва, че малко шамари ще свършат работа. Хайде, следващият път.

4 коментара:

nickysn каза...

Има една игричка, в която можеш да пребиваш досадните дечица: Dad 'n Me

wankata каза...

Жужа, ами и аз не знам защо никой не наказва. Може би, защото тези дето трябва да наказват са същите. А може би защото няма кой да им изпълни заканите?

Помня веднъж директора реши да изкара пушкома зад училище, пред него и вътре в двора изведнъж и неофициално беше забранено пушенето. Така ние се изсипвахме на завоя на почивка и автобусите по 3минути свиреха, за да се разбута пушещата тълпа и да минат. На два пъти щеше и прегазени да има. При което аз на третия ден отидох при охраната(който пушеше с нас) и му казах да иде при директора и да му каже да връща пушкома както си беше, щото цяла Варна вижда колко пушачи има и така само ни пада реномето, освен това е опасно за хлапетата, които излизат забили нос в запалката и не виждат по-далече от 8те сантима на цигарата. А пушачите от тази мярка няма да намалеят.

Охраната на следващия ден ме вижда в коридора и вика - бягай отзад да пушиш.
- Ходи ли?
- Ходих - малко се ядоса къв съм бил аз, че да му се обяснявам, ама накрая му доде акълеца в главата.

И пушкома пак се върна. След това охраната беше сменена и пак същия опит... И така цяла година директора се правеше на шматка.

Винаги ме е било яд, че няма пепелници на пушкома. Това щеше да спести точно това, за което ти говориш. Пушачите нито не малеят нито ще станат повече.

В Германия пушкома е официален, защото е позволено от 16 годишен да пушиш. Има две големи квадратни циментови саксии за пепелници, но много хвърлят и по земята. Когато някой ученик се провини редовното наказание е да измете пушкома;)

Това беше в едно училище край Щутгарт.

Но според мен в цялата история всъщност арогантността на децата и липсата им на уважение към труда на другите е най-обезпокоителното. Пушенето майната му...

Май много глупости писах....

Поздрави,

Ванката

Григор каза...

Дядо ми, лека му пръст, много харесваше една хубава стара българска пословица:

"Който жали пръчката, не жали детето си."

Случайна каза...

Ванка, това в Щутгард ми хареса. Да пушат, ако искат. Да си хвърлят фасовете където трябва, а който прави мизерии да си ги мете после. Нормално и справедливо.

Григор: Ами, малко екстремистки е казано, ама има нещо такова. Не знам до каква възраст трябва да е пръчката и от каква нататък психологическата преса, но определено трябва да има методи за въздействие. Чувството за безнаказаност не оформя характера..