петък, 28 юли 2006 г.

Мъдрости на бележки 2

"Спокойствие не може да се измоли, спокойствието трябва да се извоюва"

Това открих, след като безуспешно се надявах, че ако не обръщам внимание на тормоза на няколко колежки, и ако съм мила и отсътпчива, ще се откажат. Разбрах,че отстъплението само амбицира натрапниците. За да защитиш територията си, се налага да воюваш. В повечето случаи се оказва, че жалките твари разбират само от агресия.


"Зимата е задължително човек да има гадже"

Тази премъдрост отразява тъжния факт, че без гадже лятото едва ли ще ти е толкова скучно, понеже има приятели, излизания и всякакви такива. Обаче зимата...като е студено и всеки си е вкъщи... Ако нямаш с кого да се целуваш в дългите зимни вечери... си е направо ужас. Това прозрение, обаче, ме е осенило преди ерата на Интернет. Сега сигурно може да се модифицита като... "Зимата е задължително човек да има нет в къщи" :))

четвъртък, 27 юли 2006 г.

Мъдрости на бележки

Някога, едно време, имаше един период от живота ми, когато бях сама. Сама физически и емоционално, че и социално. Много време за мислене имах тогава. И понякога къде на майтап, къде на истина започнах да си пиша, на бележки на стената, мъдрости, дето ме осеняваха отвреме-навреме. Скоро намерих тези бележки и им се зарадвах. Първата гласеше:

"Поискаш ли всичко, значи си глупак"
Какво си мислех тогава...човек така или иначе не може да получи всичко. И ако поиска всичко, оставя на шанса да реши кое ще получи. А ако поискаш само най-важното за теб, може да се концентрираш в усилията си. Дали греша?

четвъртък, 20 юли 2006 г.

neustoimo.com

Искам да ви представя новия вид на neustoimo.com . Това не е порно-сайт, а сайтът на фризьорския ми салон. Предният му вид беше един от първите ми опити в уеб дизайна и въпреки че ставаше, си плачеше за смяна. Този определено ми харесва повече.
Мога да се похваля с това, че не е използвана нито една таблица, валидира се, мискинчето, и този път е малко по-малко дървен, благодарение нa малко повече PHP.
Искам да кажа едно голямо "Благодаря!" на Сашо, за снимката и цялостната идея за визуално оформление, на Калин, за съветите по визията, на Жоро, за учебниците по PHP и добрите идеи и на Григор за хостинга и неизменнотоо съдействие всеки път, когато си забравя паролата. (Сега като се замисля, аз всъщност какво свърших по този сайт?)
За съжаление съм го поглеждала само на някои браузъри. Моля, ако изглежда странно на вашия браузър, пишете ми. Освен това много ще ме зарадват съвети и критики, ако сте в настроение за такива. :) Весел ден!

неделя, 16 юли 2006 г.

Преди и сега

"Ти какъв искаш да станеш като порастнеш?" питат децата. Те понякога искат нещо, друг път просто си измислят приемливи за възрастните неща. Аз като малка исках да стана танцьорка и кукловод. Сега съм фризьорка. Не знам какво означава това.
Много ще ме зардавате вие всички, четящи тук, ако ми напишете в коментар какви искахте да сте като малки и какви сте сега. Може би и какво ви насочи към сегашната ви професия, и какво ви спря да се опитате да станете каквито сте искали. :))))

събота, 15 юли 2006 г.

Аааайде наш'те!

Ако някой не знае, НАШ'ТЕ играят днес и утре срещи от Световната лига по волейбол. Мачовете са от 17.30 в Спортна зала(ака Дворец на културата и спорта). Ще ги предават и пряко по Канал 1.
Аз днес със сигурност няма да мога да отида, ноо за утре ще видим:)) А на щастливците дето ще отидат...какво да ви кажа.. носете си тапи за ушите и.....Аааааайде наш'те!

По-късно: Ааааааааа...Зарязах работата и отидох в "Крамер". Ах. Да седя на малинова тортичка и минерална вода и да гледам волейбол по телевизията...Ебаси кефа. А египтяните не че много се опряха на нашите. Силите им стигнаха колкото да се държат със зъби и нокти на по една точка след тях. Обаче края на третия гейм....Ъх, красута! И този новичкия разпределител.. какви топки им даваше. Ех. Голям кеф. Сервитьорката получи един лев бакшиш и чак се зачуди как го е изкарала. Ами много ясно. Не се мотаеше много между мен и телевизора! На всички весел ден, обичайте се и се радвайте на живота:)

сряда, 12 юли 2006 г.

Китара

Тази китара не бях я докосвала от години. Как се получи така, не знам. Понякога нещата се огъват с времето. Толкова обичах да свиря, а се отказах. Китарата беше първото, от което се отказах в семейния живот. Някак неусетно. Мъжът ми искаше да го науча да свири. И после вече аз не свирех, бях все учителка. Важен беше той и неговото свирене. Ако вземех китарата ей така, той искаше да започна да го уча на това, или пък се цупеше, че съм искала да го комплексирам. Или не се цупеше, но знаех че му е гадно, понеже свиря по-добре от него. Не че ми е виновен някой. Човек отстоява важните за него неща. Аз не исках да се отстоявам. Бях учителка, докато имах сили. Научих го на всичко, което можех, търпеливо слушах несигурни акорди, тактувах. Възхищавах се на постиженията, ръкоплясках. Бях публика, когато от мен се очкаваше това, пеех, когато трябваше. Исках да е щастлив. Но намразих китарата. Не можех да я хвана и да свиря както преди, и да оставям акордите да се разливат в душата ми. За да сме щастливи, аз не трябваше да свиря добре. И ние бяхме щастливи. Приятели идваха на гости и той им свиреше. Пеехме и аз ужасно се гордеех с моя мъж. Всички му се радваха. Аз го хвалех.Веднъж пред една семейна позната казах нещо за китара и тя попита с огромна почуда "А, ама и ти ли свириш?" Да, и аз...
И днес сутринта я видях сякаш за пръв път тази китара. Толкова пъти я заобикалях. Прашна, стара. разстроена. Настроих я. Мазолите на пръстите ми отдавна са изчезнали. Малко болеше, докато натисках струните. Учудих се, че всичко си е там...Цялата музика...Без даже да се замисля. Не перфекно, но истинско. И сякаш за пръв път чувах тези звуци. Моля ви, нека никой не се обижда, но от днес няма да съм само публика. Ще се опитам да свиря пак. Не кой знае как и доколкото мога, но ще свиря. По малко.

вторник, 11 юли 2006 г.

***

Има неща, които са толкова скъпоценни, че даже те е страх да ги изречеш. Някои неща, които са толкова дълбоко в сърцето ти, че само полъхът от мисъл за тях те кара да изтръпваш...
Не трябва да се страхувам...

Утринна импресия

Вървя рано сутринта по пустите алеи на Морската градина. Небето е невероятно, нещо свръхестествено се разлива във въздуха...
Има няколко пейки на алеята, които са така сложени, че от тях се разкрива невероятна панорама към морето. Сега са празни. Само в далечината виждам, седнал на една от тях, млад мъж. В ръката си държи молив, и е подпрял ръка до устните си, гледайки вглъбено напред, към морето. После изведнъж драсва нещо с молива върху листите в скута си и пак се заглежда. Далеч съм, а облегалката на пейката ми пречи да виждам добре, но ми се струва ясно, че рисува морето. Той е млад, с дълга тъмна коса, някаква проста тениска и дънки. Нямам търпение да приближа, за да надникна през рамото му и да видя кое, от невероятната красота наоколо, е уловил. Какво го е грабнало. Дали извивката на брега, или красотата на облаците? Приближавам, и понеже съм си отклонила погледа преди това, сдържайки любопитството си, поглеждам изведнъж отблизо това, което е в ръцете му...
Мда...Познахте ли? Судоку. Пичът решаваше судоку!

Абе,... да се *** в романтичката!...

неделя, 9 юли 2006 г.

Малките самоубийства

Понякога нещо не е наред в света. Понякога нещо не е наред със мен. Често нищо не е наред. Задължения и зависимости ме оплитат в нежна паяжина, безпомощност и ярост клокочат, подтискани от навика и възпитанието. Ден след ден. И още дни. Но понякога нещо ме изважда от унеса на съществуването, и когато с широко отворени очи осъзная какво се случва с мен, света, живота, разбирам, че не мога да го понеса. Като пчела, която се блъска в стъкло. И за да намеря сили пак да вляза в черупката на битието си, имам нужда да умра.

Има много начини за това. Не съм измислила аз саморазрушението.

И тогава е времето на малките самоубийства. Да си направиш пиърсинг, да съсипеш косата си, да се нараниш, да се напиеш до безсъзнание(това не го мога, де), да скиташ сама в тъмното. Така умираш за малко, за съвсем малко, само с малка част от теб. И разкъсвайки тъканта на настоящето си, успяваш да си поемеш глътката въздух, достатъчна, за да намериш сили да живееш отново.
Някои хора изпитват презрение към малките самоубийства. Те може би са толкова съвършени в изграждането на живота си, че никога не оплитат конците. Сигурно може и така. Като операционна система, която никога не забива и няма нужда от рестарт.

Аз обаче съм от несъвършените.

сряда, 5 юли 2006 г.

Висоцки и облаци

Днес при мен дойде един бегъл познат, който ми донесе на малкия сладък USB stick нещо, за което мечтаех отдавна. Висоцки. Не знам дали хората от други поколения могат да разберат чувството, което този пич извиква в мен, докато слушам отчаяно-сериозните му или бурно-иронични песни. И дивата енергия, която блика от музиката му, и смехът през сълзи, и насмешката, тъгата, лудостта.
А докато аз се ровех в техниката, за да успея да пусна музиката, Славян, чакайки ме, започна да отваря някакви страници на клуба по парапланеризъм, с който ходи да лети. Аз небрежно метнах един поглед какво разглежда. И...погледът ми се върна...и остана. Сънувам че летя често. Като много хора. А да видиш сънищата си на снимки е поразяващо. Не че съм сънувала точно тези облаци, разбира се. Но съм сънувала чувството. И дъхът ми спря. Ето ги снимките. А ето и текстът на една от най-сладките песни на Висоцки. Винаги ме разсмива като я слушам.
УТРИННАЯ ГИМНАСТИКА

Изпълнител: Владимир Висоцки

[Am]Вдох глубокий. Руки шире. Не спешите, три-четыре.
[A]Бодрость духа, грация и [Dm]пластика.
Общеукрепляющая, [Am]утром отрезвляющая,
[E]если жив пока еще, гимнасти[Am]ка.

Если вы в своей квартире, лягте на пол, три-четыре
Выполняйте правильно движения. Прочь влияния извне.
Привыкайте к новизне. Вдох глубокий до изнеможения.

Очень вырос в целом мире гриппа вирус, три-четыре.
Ширятся, растут заболевания. Если хилый - сразу в гроб.
Сохранить здоровье чтоб, применяйте, люди, обтирания.

Разговаривать не надо. Приседайте до упада.
Да не будьте мрачными и хмурыми. Если вам совсем неймется,
Обтирайтась чем придется, водными займитесь процедурами.

Если вы уже устали, сели-встали, сели-встали.
Не страшны нам арктика с антарктикой. Главный академик иофф
Доказал: коньяк и кофе вам заменят спорт и профилактика.

Не страшны дурные вести - мы в ответ бежим на месте.
В выигрыше даже начинающий. Красота: среди бегущих
Первых нет и отстающих. Бег на месте общепримиряющий..


А тук има още текстове на негови песни и една статия, която ми беше много интересно да прочета.

понеделник, 3 юли 2006 г.

И пак за мъжете, жените и хубостта

Като продължение от един минал пост, искам да разкажа за нещо, което се случи преди години, но все още си го спомням ясно, защото ми направи много силно впечатление. Един мой познат, бих казала много интелигентен и чувствителен човек, имаше една приятелка. Той казваше за нея, че е невероятна, забавна, умна, жизнерадостна. Тя го вадеше от депресии, правеше го жив и истински. Той обожаваше да е с нея, честно казано, мислех че са гаджета. Но тя беше, хм, да кажем, дебеличка. Веднъж го попитах дали са гаджета. А той каза..."Ами...мисля че се вижда с просто око, че не сме създадени един за друг" . Бах втрещена. А той прекарваше с нея огромна част от деня си. И така нататък. Та тогава разбрах много за отношенията между мъжете и жените...Хм.

неделя, 2 юли 2006 г.

Диалози

* * *

В ICQ :
- Какъв съвет ще ми дадеш за косата ми? Струва ми се изтощена.
- Колко ти е дълга косата?
- Чакай да видя с какво ще я измеря...
- ....
- Около 16 инча
- !!! Как пък го измери това?
- Ами...на 17 инчовия ми монитор...



* * *

В морето:
- Мога да плувам, но ме е страх да влизам на дълбокото.
- От какво те е страх?
- От чудовища.
- Ахахаха, аз пък помислих че от акули...
- Пф, глупости, какви акули в Черно море!
- ...!!!??? А какви чудовища...?

събота, 1 юли 2006 г.

Басейнчеееее!!!

Хуабво нещо е моренцето, но басейнчето е по-хубаво. За пръв път отидох на вече ремонтирания легендарен басейн "на военните" на Дружба. Нови плочки, подводно осветление, нови бани. Само бяха забравили да направят съблекални:-/ ама се оправихме. Да си призная, мен ремонтите не ме впечатляват много. Сигурно си бях свикнала с мизерията:) В крайна сметка,какво му трябва на човек - водата да е чиста и да има къде да се окъпе и съблече, без да потреперва от погнуса. А за целта и старият вид ставаше, само да се поизмие тук-там. Но пък сега плочките в банята са някакво шарено кафяво, така че определено и да не ги мият няма да си личи. А заради сините плочки в басейна водата изглежда по-чиста, само като включат подводното осветление се вижда че е мътничка. Ама поносимо. За това осветление голямо чудене се чудих за какво аджеба им е. Дали да вадят по-лесно удавници, или за разкош. По едно време, по късна доба, като запристигаха едни пичове с едни руси мадами по прашки, се замислих, дали пък осветлението не е за да се предотватят свирките под вода, че е опасно за здравето. Но като гледах как я дават същите тези малко по-късно....хм, се замислих дали пък осветлението не е просто за по-пикантно. Така или иначе си тръгнах преди да намеря категоричен отговор на въпроса. Сигурно настроението ми щеше да се помрачи от факта, че никъде на територията на басейна на намерих контакт, да си включа сешоара. А когато помъкнете в раницата си професионален сешоар плюс четка, плюс разни серуми за коса, това е малко разстройващо. Но пък през цялото време бяха надули страхотна музика, така че нямаше как да им се разсърдя. Тръгнах си щастлива, макар и малко поуморена. Ех, защо е толкова далеч тази Дружба...Искам басейнче пак и пак и пак...