Някога, едно време, имаше един период от живота ми, когато бях сама. Сама физически и емоционално, че и социално. Много време за мислене имах тогава. И понякога къде на майтап, къде на истина започнах да си пиша, на бележки на стената, мъдрости, дето ме осеняваха отвреме-навреме. Скоро намерих тези бележки и им се зарадвах. Първата гласеше:
"Поискаш ли всичко, значи си глупак"
Какво си мислех тогава...човек така или иначе не може да получи всичко. И ако поиска всичко, оставя на шанса да реши кое ще получи. А ако поискаш само най-важното за теб, може да се концентрираш в усилията си. Дали греша?
2 коментара:
Ми май си права...
Определено си права... Но според мен човек трябва да иска малко повече от реалния максимум, който би могъл да постигне. Защото ако постигнеш най-важното, което си си поставил за цел, ще спреш до там. А ако имаш още поставени цели, ще се стремиш да постигнеш и тях... Защото според мен си не по-малко глупак и ако нищо не искаш! Накратко - прецени какво би могъл да постигнеш, вдигни си летвата още малко и следвай целите си! Това е моята стратегия...
Публикуване на коментар