събота, 31 март 2012 г.

събота вечер

Понякога се радвам, че съм дебела, стара и уморена. Не очаквам нищо от пролетта, не искам нищо от живота си. Прибирам се в къщи с кутия сладолед, при книгата която започнах да чета. Няма да се тревожа в събота вечер дали ще изглеждам добре, дали ще бъда харесана, оценена, обичана. Една кутия сладолед няма как да те предаде. Книгите са винаги добри приятели.

петък, 23 март 2012 г.

Някои нетипични приложения на разговорите за чалга

Вече започвам да преценявам хората по отношението им към чалгата.

Когато някой твърди, че чалгата е основния проблем на България, веднага разбирам, че е ограничен, поддава се масови внушения и е лесен за манипулиране. Смешната война чалга-аничалга е за отклоняване на вниманието на хората и намиране на отдушник за агресията.
Когато някой смята, че трябва да се забрани чалгата, защото ТОЙ не я харесва, разбирам, че този човек е нетолерантен. Въобще, ако някога в България се зароди фашизъм, той ще има за основа античалгаджийството:) - "Просто мачкай гадните чалгари"
Когато някой каже, че и Лейди Гага е пошла, ама нейната музика поне е хубава, разбирам, че с този човек нямаме еднакви музикални вкусове.
Когато някой каже, че чалгата е цигания, ама не е като испанската, унгарската и руската цигания, а е гадна, понеже е българска циагния, разбирам, че този човек е дълбоко комплексиран и мазохистично настроен.
Когато някой каже, че Мерилин Менсън е по-приемлив от Азис, разбирам, че този човек не може да гледа обективно на нещата.

Когато някой слуша чалга и нищо друго, разбирам, че този човек е ограничен. (Същото се отнася и за тези, които слушат само симфонична музика, но не е по темата)