неделя, 27 ноември 2005 г.

Плейлисти...

Първият подарък за рождения ми ден(който е още далеч, де) беше iPod. Едно сладко тъмно розово и бяло нещо. Толкова изящно, че ме е страх да го пипна:) Е, престраших се в крайна сметка:) И после, след кратък сблъсък на интелекти, когато разбрахме без съмнение, че е по-умничко от мен, при това своенравно, успях да покатеря на него пъвия си плейлист. Най-любима от любимата музика.

--Музиката от филма "Десперадо" - ммммм...Много китари, Антонио размахва влажни къдрици...нажежен ритъм...
--Анелия "Погледни ме във очите" - има нещо в тази песен, което ме кара да искам да вървя дълго дълго нанякъде. И ми се целува, също.
--"7 seconds" - любима песен от едно време. Омая и лека тъга. Дъждовна песен.
--"30 минут" на Тату - ами ...нежност, страх, обич, лудост, и още нежност. Въпреки целия глупав и изкуствен имидж на Тату, който ме дразни, има неща, които те изпяха и просто влизат под кожата ми, събарят ме.
--"Моята жена" на Румънеца и Енчев - как да не ги уважаваш тези пичове:)"...няма да я пусна да пресича сама, защото няколко семейства остават без баща..." :))
--Алабина - първата група на любимата ми Ищар. Толкова страхотни техни песни, изпети по-късно от разни лигли станаха хитове. А аз си ги обичам в оригинал. Хабибииии, хабибииии,..
--"Земля в илюминаторе" - хм, да казвам ли. Не знам защо тази песен ме кара да се чувствам така.. .лека. Устрем, простор, и тъга, дързост и носталгия. Даже Ванката, който е на 19 и не знае руски казва че я харесва.(е, аз му я попреведох, де, да се ориентира) Много яка :)
--варненски гагузки кючек - за по-чувствителните - няма страшно, това е толкова кючек колкото мишката на компютъра ви е мишка. Обожавам този танц. Има някаква стаена сила в него, стихия, сдържан копнеж и разливаща се красота и радост от живота. Има жизнерадостта на дайчово хоро, но някак по-чувствена, леко забавена. Все едно някой да те целуне със секунда закъснение:)
--"На финала" на Милко Калайджиев - е, това вече е кючек. Със всички екстри. Срам ме е понякога да слушам такива , обаче ритъмът на тази музика ме превзема, плъзва се по гръбначния ми стълб и събужда всичките ми сетива. Това е положението:)
--"El amor de mi tierra" Карлос Вивес - в тази песен има толкова жизнерадост и ромоляща светлина, че в повечето случаи успява да ме измъкне и от най-гадните ми депресии.
--"Варна" на Тутурутка - Ееееиииии! "Варна, морето, сините вълнииии...!!!" Кой не го харесва това:)
--"The temple of the king" Спомням си някога преди сто години в Студентски град Ники влезе в стаята с уокмена си и ми сложи слушалките на ушите. Оттогава съм влюбена в тази песен. Красота.
--"Адаптация" - Ако някой някога е губил някого, не може да не изтръпне като я слуша.
--Vengaboys - ами тези сладури са такива безгрижни, чуруликащи, летни и безотговорни:)) Единственото ми качване на една безумна въртележка беше инспирирано от тяхната музика, звучаща наоколо. Не знам защо ми се стори, че тези на въртележката пищят от радост. После ми се виеше свят три дни:)
--"Дюн" на БТР - заради книгата, ли заради що ли, тази песен ме кара да настръхвам. Спомням си че веднъж се наложи да карам в дъжда без чистачки и звучеше тя. По едно време направо се почувствах безсмъртна. За щастие не се наложи да го доказвам:)

...и така нататък.. още 2-3 гигабайта...:)

петък, 25 ноември 2005 г.

Клиентките, които обичам...

Едно от най-хубавите неща в това да работя за себе си е, че някак неусетно клиентите ми се отсяват и остават хора, които харесвам. Е, не всички, разбира се, но огромна част. С натруфените намацани кифли със змийски физономии просто няма какво да си кажем. Аз не съм тяхната фризьорка, те не са моите клиенти. А има една прекрасна група от хубави млади и не толкова млади жени, които ме радват по цял ден с присъствието си. И преди малко изпратих една такава:) Една такава страхотна жена. Обикновена, а хубава, твърде забързана, за да се поглежда много-много в огледалото. А в нея има толкова сладка ромнатична красота. Тя върви спокойно през живота си, без да се оплаква, усмихната и стегната. Такова щастие е да седне на стола и докато говоря с нея да виждам как красавицата вътре в нея излиза на бял свят. Да и подаря моето усещане за нея- нежна и искряща. Да видя как се усмихва като дете, как вечерта и се озарява. Как макар и за минути ме обича искрено, защото аз съм била искрена с нея и съм и дала цялото си внимание и вдъхновение. Това е нещо без което не бих могла да живея.

четвъртък, 24 ноември 2005 г.

Добрата домакиня и лошата домакиня

Добрата домакиня гледа сериал. Усеща, че яденето е загоряло в кухнята.Тича да го спаси и се ядосва, че не е намалила котлона преди да започне филма...
Лошата домакиня прави секс по телефона и връзката прекъсва. Усеща, че яденето е загоряло в кухнята. Изхвъля го и се ядосва на телефонната компания...

неделя, 20 ноември 2005 г.

Родители и деца

А ето тук една смешна история от преди няколко години:
Автобус, средно пълен. Пътуват баща и дъщеричката му - дете на около 3-4 годни. Една жена става, за да седне детето. Детето сяда, обаче не му се седи и започва да се върти, да се качва с обувки на седалката, за да вижда навън. Бащата му прави забалежка някоко пъти. Детето сяда за малко и после пак продължава. Бащата вече ядосан го хваща ритуално за ухото и се кара:" Абе, аз сто пъти казах да си седиш на мястото". При което малката го поглежда право в очите и казва бавно с висок глас:"Тя и на теб мама сто пъти ти каза да не пикаеш в мивката, ама ти все пикаеш".

петък, 18 ноември 2005 г.

И пак за презервативите

От предния пост остана една недовършена дискусия, а именно "за" и "против" презервативите. Аз мислех че това е нещо което се разбира от самосебе си. Но се оказа че греша. Ето някои мнения:
***
spartster said...
случайна: докато не направят презерватив с чуствителността на епидермиса ми, нямам намерение да използвам кондом, дори да го излеят на собственият ми еректирал член. при мен не е проблем само размера. искам да усещам, а не да влизам и излизам "някъде". иначе чудесно се справям и с ръцете си. сещам се за една банална приказка - който го е страх от мечки, да не ходи в гората. избора е персонален за всеки. който обича латекс, кевлар, гума или найлон да отскочи до най близката аптека. който обича да усеща - да търси!


Божо said...
>. като стане дума за презерватив, цялото удоволствие от разговори, намигвания, докосвания, целувки, галения, и т.н. в един миг се превръща в тъпа фраза: "имаш ли презерватив?". "
Ами spartster , трябва просто "тъпата фраза" да се превърне в нещо, което се разбира от самосебе си. Просто трябва да поексперементираш и да намериш презервативите, които са подходящи за тебе и няма да имаш проблем. Секът без презерватив е пълна безотговорност като към партньора, така и към себе си. Както и към евентуални следващи партньори и на двамата.

spartster said...
божо: не знам точната дата на изобретяването на презерватива, но се чувствам точно толкова безотговорен, колкото и всички останали преди да го открият. ако ви харесва се целувайте през найлонови торбички, галете се с ръкавици и се къпете с дрехите. а, и не забравяйте и за вашия приятел презерватва - докато го има ще живеете 1000 години.
***

Моето мнение е някъде по средата. В смисъл, може би нещата са по-истински когато всичко е "начисто", но за да могат давама души да си позволят това един с друг, трябва наистина да са начисто. Да са постоянни партньори, да се решили че са заедно. Да отидат да си направят всички възможни изследвания, ама всички. Както жената, така и мъжът. И после да решат проблема с противозачатъчните. Тогава могат да се радват един на друг без притеснания. И ако някой от тях реши да прави секс с друг, ок, но нека тогава вземе предпазно мерки. Понеже аз лично не намирам изневярата за предетелство, но безотговорността, да.

вторник, 15 ноември 2005 г.

За презервативите

Презервативите са вече част от ежедневието ни, няма какво да се лъжем. Как се слагат се учи даже в училище, има кампании по улиците, има реклами, има постери. И при все цялото това положително отношение не мога да разбера едно нещо. Защо презервативите са unisize? Защо и там, като във всяко друго нещо, предназначено за различни хора, няма размери? Гумените домакински ръкавици които си купувам имат размери, чорапите имат размери, пък и те са еластични. Безумният аргумент на някой да не използва презервативи, че "много стягали" може да се окаже основателен, в крайна сметка. Така или иначе, знаем, че големината на члена в ерекция при различните мъже е различна. Както и знаем, разбира се, че размерът няма значение. Какъв е проблемът на всички да им е удобно? Сутиените имат номера. И това не пречи да се продават. Колкото и много да се иска на една жена да си купи 75D, вместо правилния 75А, знае, че просто няма какво да сложи вътре. Има пък и мъже които не биха погледнали една жена 75D. Въпрос на вкус, нали. Ето и аз си служа със заобиколни примери, че сакън, да не разбутаме тази щекотлива тема.
Както и да е. Вие бихте ли си купували презервативи, ако са с размери?

понеделник, 14 ноември 2005 г.

Алтренативни CSS

Аз нещата ги правя само с вдъхновение, затова често изобщо не ги правя:) Та, все пак стигнах и до алтренативните теми на блога.

** За потребителите на Internet Explorer: Не е геноцид, хора, ама кажете, щом разработчиците са решили, че не ви трябват алтренативни стилове, защо аз да се трепя да се надлъгвам с техния браузър?!

**За тези, които имат Mozilla Firefox и други браузъри, поддържащи алтернативни стилови таблици: горе в менюто на браузъра избирате View>Page Style и от там си избирате името на стила, в който искате да е оформен блога ми за вас.
Enjoy!

петък, 11 ноември 2005 г.

Любими герои от книги

Любимите ми герои от детството до сега:
1. Алиса, героиня на Кир Буличов от "Момиченцето от Земята". Забвна, смела и готина. В 4 клас ужасно много исках да прличам на нея.
2.Мери Попинз. Една особена, вълшебна жена, която е уж така обикновена. Може да те заведе в странните чудни светове, криещи се зад сивия ден.
3.Атинянката Таис, от романа на Иван Ефремов. Танцьорка, поетеса, хетера. Независима жена, щедра в любовта, предана в приятелството... Ех, и досега си я обичам много.
4.Филип Марлоу. Едва ли има някой, който не го харесва. Пич и философ, носи на бой:)
5. Пиркс, звезден навигатор. На Станислав Лем. Чуден. Току спасява всички, а в същото време не спира да се бори със себе си и собствената си неувереност и съмнения.
6. Алексис Зорбас, на Никос Казнадзакис. Мъдър и див, топъл, нелогичен. Обича жените. Не се опитва да разбира себе си. Живее по инстинкт.
7.Майлс Воркосиган. Блестящ стратег, тактик и дипломат. Някой надмогнал недъзите си, за да бъде това което иска. Чаровен и сладък, умее да омгьосва жените:)
8.Принцеса Лей-Чери. От "Бърни Кълвача". Съвременна принцеса в изгнание. Мажоретка и екоактивистка. Вегетарианка. Няма никакви задръжки в секса. Никога не би предала любимия си.
9.Джетеро Хелър, от "Мисия Земя". Страшен пич. Опитва се да спаси Земята от нея самата. Позитивен и изобретателен. Любимец на жените.


И аз не знам защо ми се прииска да ги напиша. Просто ми е хуабво като си мисля за тях. А кои са вашите любими герои от книги? И с какво ви очароват? Моля, разкажете ми:)

понеделник, 7 ноември 2005 г.

Шантав ден

Слагам си музика на новия Mp3 плеър, слушалките в ушите. Денят е някакъв странен. Щастлива съм по особен начин и в същото време ми се струва че сънувам. "I could stay awake, just to hear your breathing..." пеят Аеросмит. А после БТР обещават цвете от луната. Вървя по улиците и сякаш виждам всичко за пръв път. Едно момче с раница на гърба и много здравословен вид пресича улицата. Виждам че държи цигара. Едно издокарано момиче прескача някакви мантинели като разбойничка. Качвам се в автобус, на който пише Метал и номер7. Питам шофьорката за всеки случай. Преди това я поздравявам учтиво, разбира се. Тя е много готина, руса, с дълга коса на конска опашка. Никакъв грим. Отговаря ми учтиво. Сядам на седалката почти зад нея, малко встрани. Кара спокойно, почти нежно. Над главата и са наредени снимки на дъщеря и вероятно, като усмихнато бебе и като малко по-голяма, около 2 год. И нейна снимка пред автобуса. Тялото и е красиво. Движи се някак грациозно. Спокойно, уверено и нежно в същото време. Искам да я поканя на кафе! Няма да го направя, разбира се. Искам да си говорим много дълго, да я питам за дъщеря и, за дребни ежедневни неща. Искам да я видя как се усмихва. Наближава спирката ми. Изчаквам права да отвори вратите. "Довиждане", казвам и. "Довиждане", ми отговаря тя спокойно. В ушите ми някой пее с нежно гласче "А-а в Африке реки вот такой ширнъй...." Ако не беше ноември щях да си помисля че е пролет. Какво ми става?

четвъртък, 3 ноември 2005 г.

Червило

Обожавам червилата. Само не тези, умерените, леко бежови, леко виолетови. Обожавам лъскавите, искрящи блестящи червила. Тези дето са по-скоро гланц за устни. Течни и мекички, пухкави, лигавички. Изтриват се бързо, но какво от това. В шишенцето има още и още... Ухаещи на къпини, праскови, ягоди. Дори само да си ги сложиш е целувка. Карат ме да се усмихвам. Усмихнете се и вие и целунете някого:)))