понеделник, 26 юли 2010 г.

Цигански кючек

Толкова настроение и жизнерадост има в този танц, че винаги ми оправя настроението.

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Самба де Бразил

Викам си, чакай да си пусна някаква самба, че да се вдъхновя за упражненията си сутринта. И първо отварям това. Малееее. Какво ти вдъхновение, депресирах се направо. Като гледам тази мацка се чувствам ни повече ни по-малко, а точно като табуретка:/

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Параноичката и кучетата

Вечерта е тиха и прохладна. Излизам да се поразходя. Вървя и сърцето ми е свито, озъртам се при всеки шум от храстите. Около блока живеят глутница кучета, които са ме гонили няколко пъти. Минавам покрай денонощния магазин и виждам едното легнало пред него. Знам, че не трябва да се страхувам, но сърцето ми се свива от паника. Правя дъга, да заобиколя по-отдалече и не виждам как минавам на метър от едно друго легнало в тревата. Виждам го и се стряскам, то ме гледа, джафва леко и пак ляга. Опитвам се да дишам дълбоко и да не гледам към него, броя си крачките и си пея наум една детска песничка, за да не хукна, цялата треперя. Отминавам и тъкмо се успокоявам малко, когато срещу мен изскачат с лай три-четири кучета. Не лаят мен, а минаващ колоездач. Той натиска педалите и те изостават, но окрилени от преследването, още джафкат, когато стигат до мен. Замръзвам на място. Тези са ме гонили, "черните дяволи" от Родилното, така ги знаят. Стоя без да мърдам и те минават порай мен. Продължавам по улицата, но цялата треперя и когато се отдалечавам достатъчно се опирам на едно дърво и започвам да плача. Не ми се ходи вече никъде. Като се връщам ще е още по-пусто и няма да има хора по улиците. Сещам се и че съм в мензис, а съм забелязала, че най-много инциденти съм имала в това състояние. Кучетата надушвали кръвта. Пирбирам се, като изчаквам минувачи и вървя редом до тях.

Събувам си обувките и сядам с празен поглед на стола. Опипвам раната на крака си. Зараснала е почти. Белег ще остане, но не голям. Минаха ми и ужасните ефекти от ваксината против бяс. От предишното ухапване пък нямам и белег. Само страхът се натрупва. Сигурно съм изчезващ вид, който няма достойнствата,позволяващи му да се разхожда спокойно по улиците. Но това ще е, докато си купя газов пистолет...

вторник, 13 юли 2010 г.

Истинските творци



Това е едно произведение с неизвестен автор.

Някой е изсвирил музиката на сърцето си и магията и танцува до днес от струни на струни.
Ако те огрее слънчев лъч, означава ли че го притежаваш и трябва да искаш пари от всеки, който го види? Професия творец не съществува. Тези, които наистина са целунати от Бога са безкористни. Благодаря им!

понеделник, 5 юли 2010 г.

А някой кара колело

Откраднаха ми колелото. Не знам защо ми стана толкова гадно. Сигурно защото скоро няма да събера пари за друго и лятото ще замине без колело. Ако изобщо си купя друго. Чувствам се хем глупава, хем ядосана. Глупава, защото си помислих, че стълбището на вход, който се заключва и стоманена закопчалка е достатъчно да ми опази колелото. Ядосана, защото вече толкова ми писна да ми крадат какво ли не, че ми идва да пищя. Хората ме успокояват, че на тях по три колелета са им крали. Значи още може.
Отчаяна съм от глупостта си, от безпаричието и лятото, което ще прекарам без почивка, за да си върна заемте, да си купя нов климатик, понеже старият се скапа и да събера някой лев за новата учебна година на сина ми. Уморих се да съм патка и да се успокоявам, че поне съм здрава. Здрава съм защото нямам пари за прегледи и чакам да падна, за да разбера че ми има нещо.
Чувала съм, че има страни, където може да си оставиш колелото на улицата с часове и да го намериш пак там. Чувала съм, че има страни, където бащите плащат адекватна издръжка. Чак не мога да повярвам, че съществуват такива неща.