неделя, 25 октомври 2015 г.

Що е то хайку

Седнали сме на сладки приказки и аз обяснявам на Сашо какво е хайку. Обяснявам, обяснявам и по едно време Тоньо нетърпеливо се намесва от другата страна: "А бе, маме, Балзак не си ли чел?" И след ококорените погледи и на двама ни , добавя след известна пауза "…ами, няма нищо общо…"

хайку от терасата по пулнолуние

Луната изплуваше
нежно зад облаците.
Ослепителна...

вторник, 20 октомври 2015 г.

Още хайку от терасата

Птици летят в мъглата.
Зървам ги за миг
И есента ги поглъща

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Още хайку от терасата

Хладният есенен вятър
отлага изгревите
все повече...

неделя, 23 август 2015 г.

Хайку

Новата луна
залязва рано
зад блоковете...

четвъртък, 20 август 2015 г.

Циганска кръв

Студена сутрин и поредната порция неприятности и лош късмет предния ден. Ноемврийско небе посред август, мокър вятър, безнадеждност. Опитвам се да организирам вещите, живота си, а всичко ми се изплъзва...
И изведнъж в нищото чувам ясни, мелодични звуци. Силни, кристални. Музика се заражда бавно, гъделичкаща, дива, омайна. Прави си сякаш полека място в пространството, разгръща се. Ритъмът се променя, завзема всичко, натрапчив, покоряващ. Всичко вибрира и отеква. И емоцията на безумната дива музика, която малко се е променила за последните векове ми пълни косата със смях, лудост, желание, стаена мъка и яростна надежда. И сякаш светът, който ме е избягвал допреди, идва при мен с цялата си пищност. И не ме пита готова ли съм, искам ли, помита ме и ме завърта в до болка познатия, желан , мразен, обичан, разкъсващ танц ...живот.

понеделник, 17 август 2015 г.

Някои бележки върху лично(стно)то здраве и притежанията

Един човек искал да има скъпи дрехи, кола, хубав телевизор. Продал си единия бъбрек. Какво толкова, бъбрекът не се вижда, а колата се вижда. И хората не те оценяват по бъбреците, а по дрехите. После се наложило да си продаде и другия бъбрек, защото колата искала поддржка, дрехите излизали от мода... Какъв глупак, нали!

А един друг човек решил да си продаде душата. Какво толкова, душата не се вижда...