сряда, 28 ноември 2012 г.

Мъглата

Мъглата поглъща пътеката и се кълби около дърветата. Хладна, тиха, всеобятна, нежна... Стъпвам равномерно, прегърната през раменете от леката си раница. Далеч зад мен, невидим в мъглата, върви Миро. Съзнанието за присъствието му ме успокоява, дистанцията между нас ме прави свободна. Пристъпвам и вдишвам с наслаждение хладния въздух. Усещам как сетивата ми се отварят. Вдишвам пак дълбоко и усещам познатото изтръпване, особен гъдел в дланите и корема. Освобождавам си китките и дланите от ръкавите на якето, като ги запрятам. Неволно повдигам ръце, завъртам ги във въздуха, за да усетя по-пълно вълничките, които ме заливат. Дишам...дишам,... и то е тук. Усещането. Всичко наоколо се събира  в дланите ми. Танцува и ме докосва. Завърта се, протяга се. Всичко наоколо ме обича. Опирам си дланите в стъбла, иглички, паяжини. Толкова любов... Не може иначе, прегръщам дърветата, заравям лице  в мокрите клони, оставям капчици вода да паднат върху устните ми. Смея се. И плача, но то е от пренапрежение на нервната система. За миг си помислям, че може би ми коства голямо усилие, да се потапям така в любов. Опирам се плътно до едно дърво и се притискам в него. Лицето ми е гушнато в грубата кора и вдишвам дълбоко, това, което не е мирис, а присъствие. Искам да стоя така и да се къпя в сияещото му прегръщане.

Но Миро ме е настигнал и изръсва една-две простотии, с което ме измъква от щастливия свят и продължаваме по пътеката, обсъждайки екипировка, общи познати и близки планове. От срещата в мъглата ми е останала само широката усмивка, леката енергична походка и една особена пълнота, която издържа цели няколко часа след това.

сряда, 21 ноември 2012 г.

As seen ot TV...

Тя сияе, цялата в бяло, той се усмихва  и я взема в прегръдките си. Дълга целувка, гостите аплодират, звучи нежна музика...Надписи...Край...

Уважаеми зрители, гледахте екранизация на приказката "Смелият рицар и принцесата от далечно царство". Следва сериалът "Женени с деца"... Приятно гледане.

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

История с умник

Случило се така, че един много умен човек се подхлъзнал и паднал от върха на Айфеловата кула. Той бил наистина много умен човек, могъл за секунди да изчисли скоростта, с която пада, понеже знаел точната височина от която е паднал, теглото си, земното ускорение...Можел дори да прецени, макар приблизително, с какво отклонение ще падне, поради скоростта на вятъра. Съвсем ясно си давал сметка за по каква причина е паднал - ъгълът, под който залитнал, намаленото триене между подметките му и пода, центърът на тежестта, който се оказал отвъд парапета...
И какво направил този умен човек? Размазал се долу съвсем като всеки тъпак, който би бил на неговото място.
Даааа, имайте го предвид. Понякога много акъл не трябва, трябват крила...

вторник, 13 ноември 2012 г.

Квантовата физика и някои дребни домашни ремонти

Опитвам се да развия шибаните болтчета, за да си ремонтирам шибаната духалка. Те, разбира се, са завряни на майната си и са толкова много, сякаш ще удържат ревящ тигър. И понеже отвертката ми не е точно подходящата, поне едно престъргва и отказва да се развива. Имам пет отвертки, мамка му, колко трябва да имам, за да мога да развия болтчетата на печка за 15 лева! Дишам дълбоко, опитвам пак да постигна крехкото сцепление между неподходящата ми отвертка и безумно мекия метал на малката гад. Тц.
Ок, ще опитаме с квантова физика...Има безброй много състояния, в които болтчето е развито. Те съществуват, носят се в паралелните светове около мен. Моето съзнание ще определи кой от тях да материализира. Спокойно... Спокойно... Развих гооооо!
Не ви знам, драги зрители, вие в коя вселена останахте, но тук си е ебало майката! Даже имам чувство, че температурата в стаята стана 14 градуса, вместо предишните 13! Кеф!
Ей сега ще въздействам грубо класически на биметалната пластина и отивам в по-оттатъшната вселена, дето температурата в стаята ми клони към 20 градуса.
На вас, приятен ден, и... учете физика!

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Мъдри мисли на бележки ...

Когато се отдаваш повече на спомени, отколкото на мечти, значи остаряваш...