понеделник, 29 ноември 2010 г.

Сватба

Отидох късно в ресторанта и бях приятно изненадана да видя само една маса с баби и лели и две големи маси с приятели на младоженците. Булката е бивша управителка на "Хепи" и имаше масирано присъствие на сервитьорки от това известно със сервитьорките си (най-вече) заведение. А мъжката част се представяше от приятелите в махалата - двадесетина левента в разцвета на силите си. Предположих че ще се завихрят танци, веселба и свалки до зори.
Обаче не стана точно така. Под звуците на хора и кючеци девойчетата се кършеха на дансинга, огрени тук-там от присъствието на кръстника и младоженеца. Останалите мъже пиеха юнашки и току пляскаха с ръце във въздуха, в моменти на екзалтация. Мислех че като се напият достатъчно може пък да се разтанцуват, но не познах. Имахме участник, който заспа и не успяха да го събудят за наздравицата с булката, но нищо повече. На "Грийн грийн грас ъф хоум" имаше двойки момичета, които се въртяха по дансинга. И една маса мераклии, които въздишаха тежко и поръчваха още вино. Тъжна работа. Като си тръгвах, самотни момичета танцуваха кючек заедно с булката, а залитащи мъже тежко-тежко си обличаха палтата и си тръгваха.

петък, 26 ноември 2010 г.

...

Покупката на тавичка за мъфини ще се окаже втората голяма грешка след покупката на машина за хляб.

What is balanced diet? One cookie in each hand.

петък, 19 ноември 2010 г.

...

Поредните 50 лв спестени от това, че няма да ходя на планина. Единственото ми утешение.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Днес открих топлата вода и осъзнах че нетът е място за разваляне на настроението и губене на време:)

петък, 12 ноември 2010 г.

Следобед

Ръцете ми са охлузени и кракът ми е син. Пак се катерих по дърветата. Понякога искам да се кача много нагоре, до самия връх и да продължа да се катеря, нагоре, нагоре. Да не мисля за слизането, да не внимавам за болящото коляно. Искам да прегърна клоните и да стоя така безкрайно, заслушана в приказките им. Само едно нещо ме връща в шумотевицата на мръсния, фалшив град - неспособността да бъда сама.

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Думички

Любовта на мъжа минавала през стомаха. А тази на жените - през ушите. Има текстове на песни, които ме разтапят винаги, когато се заслушам в тях. Никоя жена не може да устои на такива думи. Може би мъжете трябва да се научат да обличат поривите и желанията си в думи, галещи женските уши.
Ето две любими песни по темата:)



неделя, 7 ноември 2010 г.

Циганска работа!

В къщата до нас има циганска сватба. Чувам я цяла сутрин. Виковете са ритмични, диви, несекващи. Вият се заедно с музиката като в транс - привличащ, помитащ. Като тръгвам за работа виждам че са се събрали много зяпачи. Отивам да погледам и аз. Виковете и особените писъци на жените се сливат с басовите възгласи на мъжете. Като в някакъв племенен ритуал. Музиката кънти и вибрира. Мъже и жени танцуват. Повечето са много млади и красиви. Да, облечени са като за циганска сватба, но им отива. Страшно много им отива, и в извивките на телата няма нищо пошло и грозно. Напротив - някаква дива магия, която ме кара да настръхна. Сякаш те знаят някаква тайна, която на нас, зяпачите, ни убягва и са отворили душите си и телата си, и отиват някъде, където ние никога няма да ги достигнем.
Булката е накичена със злато, огромни бижута висят по врата и ръцете и. В черната и коса има коронка, роклята е пищна и къдрава. И все пак прилича на кралица. Това е нейният ден и тя го осъзнава. Танцува сдържано, но пламенно. Сестра и - близначка е в пищна червена рокля и танцува до нея. Виждам я че плаче. Но не спира да вика и да танцува диво в чест на сестра си. Сякаш прави някаква магия за щастие.
Отстрани е паркирана взета под наем лимузина с украса от воали, брокати и цветя.

Тръгвам си. Слънцето грее ярко и топло върху купчините есенни листа. Един по-изискан човек би казал, че грее направо неприлично като за ноември. Циганска работа!