неделя, 29 май 2005 г.

"...с голубого ручейка начинается река...."

Днес се мъкнех към работата си в окаян вид - болна, с температура, рошава ,развлечена. Минах през пазара за ягоди, които се надявах да ме спасят, и ми се искаше да стана невидима докато стигна до салона. Там поне щях да си пооправя косата и да се натъпча с чай. И тогава едно дете ми се усмихна. Вървеше срещу мен, хванало майка си за ръка. Беше на не повече от 3 години. Малко момиченце с кестеняви къдрици, хванати с шарени шнолички. Усмихна ми се отдалеч, сякаш среща някой, когото отдавна е тъсило. Грейна цялото, и очичките му светеха. Сякаш наистина ужасно се зарадва да ме види. Като се разминавахме ми помаха с ръчичка. Сякаш изплувах от облаците на температурата и главоболието, усмихнах се и помахах. Връхлетяха ме купища мисли. Исках да се върна, да му подаря ягоди(невъзможно, такива неща не се правят), исках да поседна на някой бордюр и да си попея тихичко(и това неуместно), исках да отида на морето и да си поплача(няма как, имах записани часове). Мога само да пиша тук.

Случва ми се хората да ми се усмихват. Усмихват ми се момчета на улицата, когато съм с къса пола, усмихват ми се стари жени, когато им купувам кифли от закусвалнята наблизо, усмихват ми се служителките от банката, иззад хладните си гишета от изкуствен мрамор, това им е работата. Но да ти се усмихне, когато си някаква мъкнеща се развалина, може само дете. Само децата имат онова скрито чувство, да гледат под повърхността. Да не сравняват с шаблони, да не пресмятат. Онова бебче просто видя в очите ми. И знаеше, че може да съм друга, облечена иначе, с хубава коса, с хубави дрехи, но щях да съм си пак същата, онази която щеше да му подари ягоди, ако не се страхуваше, че майка му няма да разреши. И сякаш това беше един наш малък заговор, срещнахме се, помахахме си, разминахме се...И знам че някъде по света блещукат светлинки...И малки очички примижват с усмивка срещу слънцето...И няма начин светът да е лош:)...

Една песничка ми звучи в главата..."...от ульйбки хмурьй ден светлей..."(извинета за правописа...) Усмихнете се на някого...

сряда, 25 май 2005 г.

Брокат, фуркети и софтуерни патенти

Сигурно знаете че съм фризьорка. Вчера беше един весел работен ден. Винаги обичам абитуриентите, макар че в повечето случаи ужасно се уморявам. Ама си беше тотален fun:) Съвсем неумишлено бях нахлузила една тениска с голям надпис "Не на софтуерните патенти!", подарък от Калоян.
А те децата са толкова любознателни...И беше супер забавно, омазана до лактите с брокат и лак, с два фуркета в устата и примижваща с едното око, докато търся точното място на някоя къдрица, да обяснявам, доколкото ми е по силите какво точно са софтуерни патенти и защо са гадна идея. Интересно беше, че се запознах със сестрата на едно от момичетата, която работи като системен администратор, но също не знаеше за какво става дума. Голяма сладурана е. Разменихме си ICQ-та и и обещах да я запозная с интересни хора.

А иначе, малките са страхотни. Освен че са хубави и слънчеви, са и някак...дръзновени:) А това, че се доверяват повече на фризьорката си, отколкото на авторитети, може би просто означава че твърде много са били лъгани. Стискам им палци:)

понеделник, 16 май 2005 г.

Же компри

-Мамо,мамо,може ли на компютъра?
Синът ми пак е болен, навън вали. Затворени сме в къщи. Ясно че без компютъра няма да минем.
- Мамо,знаеш ли че "Же компри"-то ми тук може по-малко неща отколкото на работата ти.
-Знам, мамо. Тук сме с Уиндоус, затова.
-А на работата ти какво е?
- Линукс. Играта ти е направена за Линукс, затова там има повече възможности.
- А какво е Линукс?
Ех, ясно че няма да мина лесно. Оставям си книгата и разтърквам чело с длани. Това е един такъв разговор, като онзи за птичките и пчеличките...все трябва да се проведе някога. Усмихвам се мъдро.
-Казва се операционна система. Това е нещо като.. душата на компютърчето. Разбираш ли?
Синът ми ме гледа с широко отворени очи.
-Сериозно? Значи твоето компютърче има душа? Затова ли там играта е по-хубава?
-Амииии, може да се каже:-/
-А нашето компютърче в къщи...то няма ли душа?
(Ха сега де!)
-Има, разбира се. Само че тя е малко по-различна. Казва се Уиндоус.
-И как е различна?
-Амии,да кажем че е друг вид...
-Ама каква е разликата?
-Ух, виж сега, представи си че нашето компютърче в къщи е малко по-недружелюбно. Не обича много да си играе с другите и не си дава нещата...
-Аааа, като Георги от моята група....
-Нещо такова.
(Ех, Ники, извинявай, маме, за смелите интерполации, ама как да ти го обясня свободния софтуер...)
След минута размисъл...
-Тогава купете друг компютър. С Линукс.
-Всъщност няма нужда се купува компютър. Може само да се смени операционната система. Онова там, нали ти казах...
-Да бе, душата. Ами сменете я!
Разтривам още по-силно челото си с длани..
-Не е толкова просто. Баща ти не иска, понеже е свикнал с Уиндоус. Пък и повечето хора имат Уиндоус, така че могат да ни посъветват ако имаме проблем.
-Защо повеечто хора имат Уиндоус?
-Не знам. Така се е случило. Някои не знаят че има и друго.
-Затова ли баба ми каза че има много лоши хора?
-Не зная защо ти го е казала.
-Ами заради компютритееееееее....
-Едва ли го е казала заради това.
-Аз като порастна ще съм от добрите и ще имам компютър с Линукс.
(Ах, на мама GNU-супермена:) Вземам го на коленете си. Дали знаят пичовете които са правили Gcopmris че благодарение на тяхната игра синът ми стана почитател на Линукс. Дали знаят колко съм им благодарна, че когато сяда на компютъра съм спокойна, че няма да стреля като замаян гадове, а щереди балони, ще рисува къщи, ще учи азбуката, ще се състезава в смятане, ще се учи дори да управлява подводница. Гушвам го.
-Ники, имената понякога се променят, но същността остава. Някои неща са ти приятели, а други се опитват да те ...поробят. Не гледай как се казват нещата, а винаги се опитвай да разбереш какво е вътре. Истината е винаги вътре, а не отвън. Когато се научиш да разбираш същността, ще си винаги силен.
(Ах, прекалих... Разбрах по очичките му че изтърва нишката...) Размърдва се и ме бутва ме да му стана от мястото пред компютъра.
-Мамо, а какво означава "же компри"?
-Означава "Аз разбирам":)
-Наистина ли!? - личицето му светва. Поглежда ме съзаклятнически и докато влиза в менютата на играта си чувам да казва замислено
-Дааа,... разбирам...

неделя, 15 май 2005 г.

"Върви народе възродени....!"

Да, знам, раничко е още...Но мен днес ме обзе кирилизаторски ентусиазъм и се зарових в темплейта, който някой добър човек е направил за Blogger.com, които пък от друга страна са ми го предоставили така щедро, барабар с място на сървърите си, за да мога да пиша това ей сега... Да, ама аз неблагодарницата...Видя ми се премного латиницата на страницата, пък и беше едно такова безлично...Промених каквото можах. Каквото не можах, просто го изтрих и си написах друго. За съжаление имам представа само от html и css. Пак останаха надписи на английски. Но съвсем малко. Ако някой има идея как да ги променя, ще го направя с удоволствие. Позволих си даже да махна иконката "Powered by Blogger", че ми разваляше цветово картинката. На нейно място сложих преглено надписче с линка и "стронг" за Blogger. От това повече няма какво да искат:)
Резултата го виждате. Всичко в страничната лента е написано с хубави, нежнозелени букви на БЪЛГАРСКИ !
"...Вървииии народе възродениииии....
на-нааааааай на на на на на наааааааа......" :)

сряда, 11 май 2005 г.

Няколко думи за начало

Причината да се реша и аз да си направя място, където да споделям мислите си, е че се хванах, че напоследък пиша твърде много коментари в блоговете на хората. Бях станала "бета-блогър", както се изрази някой. Което всъщност ме устройва идеално, понеже е неангажиращо и не иска поддръжка:) Но един задочен разговор с Алекс ме накара да се замисля, не е ли всъщност в известна степен неучтиво да пълниш блоговете на хората с коментари, често далеч от темата, просто защото искаш да кажеш нещо което те вълнува в момента. Още не съм си отговорила твърдо на този въпрос. Но си помислих че няма да боли ако започна с този блог, пък... както се получи.
Обещавам си да пиша само когато имам желание, да се опитам да не се влияя от това което ми се иска да бъда, като рисувам върху това което съм и да се опитвам да избягвам твърде личните теми, понеже дискретността никак не ми е присъща:)
Е, добре дошли:)