понеделник, 31 октомври 2005 г.

Правописните грешки

Постоянно се оказва, че се заяждам с хората за правописни грешки. В секундата след това ми се иска да се ударя през пръстите или да си прехапя езика. Обаче продължавам. В IRC по едно време се налагаше да казвам, че съм учителка по литература, за да се извиня.
Не знам дали смятам правописа за висока ценност. В крайна сметка, човек колкото повече чете, толкова повече му се набиват в главата изписванията на думите. Нищо повече. Аз самата нямам идея защо се казва "уплътнявам", "убеждавам", "увисвам", а "окачвам", "оливам", "оправям". Само знам, че така е правилно. Никаква логика няма да се пише "въстание", като "въЗстание" много повече прилича на модела "въЗбуждам", "въЗпирам", "въЗниквам". Но така се пише.

В крайна сметка се оказва, че правописът е една сухарщина. Тържество на традицията, в най-лош вид, над смисъла. Единственото, което мога да измисля за свое оправдание е, че обикновено харесвам хора, които четат много. Но и това е относително...Днес хората четат повече на английски отколкото на български...
Затова...моля всички, които съм огорчила или притеснила с даскалски забележки,...да си представим че съм си свалила кока, махнала съм очилата, оставила съм показалката и съм ви черпила по една Пепси-кола:))) (помни ли я някой още тази стара реклама?)

петък, 28 октомври 2005 г.

Мрежата...

Сутрин разказвам приказаки за лека нощ на едно бебе на другия край на света. Почти всеки ден разговарям в Джабър с един приятел, с когото вървим по едни и същи улици, но не се срещаме. Никога не съм виждала човека, когото бих нарекла най-добрия си приятел. Много пъти съм плакала отчаяна и съм намирала подкрепа само в редчетата думи, изписани на монитора. Много пъти съм се смяла до сълзи със същите редчета. Дали Мрежата ме поглъща? Това случва ли се и с вас?

четвъртък, 27 октомври 2005 г.

"Хонда"

Един приятел, моряк, ни разказваше, че, май в Корея, думата която използват за мотоциклет е "хонда". Просто защото там първите мотоциклети, дето били виждали, били "Хонда". Тогава се посмяхме много, преди да се сетим, че и тук казваме "памперс", "ксерокс", "джип", "везелин", "целофан", "аспирин" и сигурно много други, за които не се сещам.

сряда, 26 октомври 2005 г.

Бърни Кълвача

"В последната четвърт на двадесети век, във време, когато западната цивилизация залязваше прекалено бързо, за да е утешитално, и все пак пракалено бавно, за да е много вълнуващо, голяма част от света седеше на ръба на един все по-бързо поскъпващ театрален стол в очакване, с различни смесици от ужас, надежда и отегчение, да се случи нещо важно."

"Албер Камю е писал, че единственият сериозен въпрос е дали да се самоубиеш или не. Том Робинз е писал, че единственият сериозен въпрос е дали времето има начало и край. Камю явно е станал от леглото със задника напред, а Робинз вероятно е забравил да си навие будилника. Съществува само един сериозен въпрос. И той е: Кой знае как да задържим любовта? Отговорете ми и аз ще ви кажа дали да се самоубивате или не. Отговорете ми и аз ще ви помогна по въпроса за началото и края на времето."

"...Но мога и ще ви припомня два от най-важните факти, които знам:
1)Всичко е част от любовта.
2)Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство."

Чели ли сте тази книга? "Бърни Кълвача" на Том Робинз. Да кажем, че е много яка:)))

понеделник, 24 октомври 2005 г.

Приказка за глупавата пеперуда

Живяла някога една пеперуда. Тя била много красива пеперуда, разбира се. Вълшебни багри преливали в крилата и, когато се къпела в лъчите на слънцето. Всяко потрепване на въздуха достигало до нея и тя улавяла най-слабия полъх на вятъра, за да се впусне с него в ефирен танц. Тя знаела всичко за вятъра, целувала се с цветята и живеела с трептенето на света. Тя била радост за всеки който я погледнел, подарък за сетивата, украшение. Но пеперудата знаела за високите непристъпни върхове. Била чувала от приятеля си, планински як, за суровата прелест на това да устоиш. Да стигнеш до върха, да издържиш, да не се пречупиш. Мечтаела ден след ден за това как ще докаже себе си, ще направи това, за което той и говорел. И тръгнала. Никога досега не била търпяла поражение. Знаела че ако поискаш, можеш всичко... И багрите ставали все по-бледи, а вятърът все по-студен, но тя летяла нагоре, защото искала да е силна. Скоро и станало много студено, а светът бил черно бял. И цветя нямало. Но тя помнела, че трябва да е силна. И знаела, че е хубаво да устоиш. Но все по-трудно устоявала на ледения вятър. Крилете и се разкъсвали, но тя летяла. Снегът я уплашил до смърт и нямало нищо от познатото и. Суровият свят наоколо бил враждебен. Чужд. Само споменът че трябва да устои, защото това е голяма победа я държал още жива. После дошла снежната буря...
На сутринта стадо якове минали по пътеката нагоре, но никой не забелязал безцветното, разкъсано, отдавна мъртво парцалче, захвърлено безполезно в снега отстрани. Върхът бил далече. А на кого е притрябвала мъртва пеперуда?

вторник, 18 октомври 2005 г.

Песъчинки

Понякога вървя по плажа и гледам песъчинките. Всички са еднакви и хубави. Погледът ми се плъзва по тях. Не искам нищо, не очаквам нищо. Покой. И изведнъж си харесвам една песъчинка, едно малко зрънце в безкрайността. Уникално е някак и ме омагьосва. Искам само него. Искам да го усетя в шепите си. Обаче в миг разсейване го изгубвам от погледа си. Опитвам се отчаяно да го намеря сред песъчинките, но всички са еднакви. А то беше различно. Може би съм се заблудила. Тъжно е да намериш нещо и да го изубиш за една секунда. И даже да не знам дали просто не съм си въобразила. Сигурно просто мечтата да намеря една единствена и неповторима песъчинка между милиардите, ми играе лоша шега.

сряда, 12 октомври 2005 г.

Грозно ли пишете?

Синът ми е в първи клас. Упражнява се да пише. Толкова неща научвам покрай него. Поредното беше за търпението, краснописа и интелекта. Изведнъж ме осени защо повечето хора, които ме впечатляват пишат грозно. Разбрах как, когато си малък и ги учиш тези неща, може да бъдеш заинтригуван от толкова по-вълнуващи идеи, отколкото търпеливото монотонно упражнение в изписване на едни и същи заврънкулки. Разбирам колко ми е чуждо задоволството от ПРАВИЛНОТО рисуване на буквички. Госпожата постоянно ни казва колко грозно пише детето. Опитвам се да го карам да старае, но не мога да си кривя душата. Той иска да знае, иска да се зарови в смисъла на нещата. Повърхността го отегчава. Разпитва ме за вслената, за животните, за операционните системи на компютъра ни. Математиката го очарова. Иска да си чете книжките, и да разбира какво става в тях. Иска да знае за газовете и защо парата пълни кухнята ни, а водата си седи в чашката. Иска да знае защо се чупи моливът в острилката. Иска да знае защо понякога му купувам шоколад, а друг път не може. Една страница с бастунчета, една с лулички.. кои има време да се занимава с тези глупости?!!...

вторник, 11 октомври 2005 г.

Бааавничко...

Закъснявам за аеробика, по извинителни причини. Обличам се набързо, закопчавам си якето по стълбите. Пак няма асансьор, затова тичам надолу 12 етажа. После колата, кръстовища, задръствания, едно глупаво оставане в лявата лента, инфарктно влизане в правилната, за да продължа напред, а не да вися на светофара до края на вечността. Малко псувни, малко клаксони. Няколко неправилни изпреварвания. Успявам да намеря къде да спра. Ама е тесничко. Малко маневри на нокти. Ама то трябва и да се бърза. Тичам нагоре към залата. Асансьорът е на терсата, няма време да го чакам. Тичам нагоре по стълбите, почти останала без дъх. Влетявам в клуба, вземем си ключ за шкафчето, тичам до съблекалннята, после тичам към рецепцията. Забравила съм да си взема вода, тичам обратно да си взема пари и си купувам вода от момичето. После пак на бегом до залата. Влетявам вътре запъхтяна. Започнали са. Инструкторката ме поглежда и ми казва къде да се подредя. Звучи нежна музика: "И сега, бааааавничко загряваме глезените, баааавно се протегнете, да, да се събудим, внимателно, да не навехнете нещо..."
Муахахахахахахахахаха!

неделя, 9 октомври 2005 г.

Магьосница

Днес чух една стара песен на Слави Трифонов, която много харесвам:

Лутах се в тъмното и достигнах до дъното,
но да те забравя тъй и не можах...
Вграждах си сянката във стени от мълчание
и във хладен огън спомени горях...
Думи неказани и очи нецелунати...
Невъзможна ли е нашата любов?
До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъй и не можах…

Мразя те, обичам те!
Всяка друга ми напомня теб,
да не си магьосница...


Един приятел, който е много млад, наскоро загуби една любов. Опитвам се да го разсейвам с дивотии, но мога да си представя колко боли. Лошото е, че няма да е за последно. И виновни няма...

четвъртък, 6 октомври 2005 г.

belly dancing

Може ли да се ходи на аеробика с висящи обеци и гривнички и герданчета? И боса? Може:) От няколко дни ходя на belly dance аеробика, или каквото е там. Просто съм очарована. Музиката.. ах, музиката...А инструкторката.. ах, инструкторката...Толкова е освежаващо да виждаш грациозно извиващи се ръце, вместо свити юмуручета. Ние не се гънем така грациозно като нея, но бих казала че се справяме. И за пръв път нямам нищо против да правя коремни преси, понеже звучи Ищар, а и всичко прилича на някакъв ритуал с нежни пръсти и подрънкване на гривнички. Не че е лесно, да ви кажа. После съм ужасно уморена, но е такова щастие да видиш как добрата физическа форма не се бие с женствеността. Прелестно е. Прелестно!

събота, 1 октомври 2005 г.

Права, завиваща наляво

Синът ми е в първи клас. Докато го чакам да дойде си говоря с класната му, която ми се пада и клиентка, така че разговорът е неформален. Питам как е със писането и тя ме съветва да се упражняваме в къщи. Аз казвам, да, разбира се, ще пишем бастунчета и ченгелчета. И тогава се усещам че госпожата от занималнята говореше за "упражняване в писане на "елементите"" и решавам да попитам, как аджеба ги наричат сега тези заврънкулки, за да бъда up-to-date и да уча детето на правилните им наименования. Като ще са елементи, елементи да са. Тогава госпожата ми разказва за методическите указания от Просветното Министрество, ли от къде не знам, където учителите биват съветвани как да предават по-добре материала на децата. Та въпросната луличка, да кажем, която прилича на дръжка на чадърче, трябвало да бъде обяснена като "права, завиваща наляво"!? Аз съм учила в математическа гимназия, обаче мисля че и в художествена да бях учила, пак щях да се ококоря. Права завиваща наляво. Господи Боже. Има и права завиваща надясно, разбира се. "О"-то пък, ама нали се сещате, ръкописно "о", дето е наклонено и издължено, трябвало да бъде наричано "окръжност". То това и за елипса не може да се класира, те окръжност. Освен това, все ми е на акъла, че синът ми окръжност няма идея какво е. А ако пък реши че това е окръжност, иди му обяснявай после по математика че не това, ами онова. Като видя удължената ми физиономия госпожата ме успокои че тя си ги наричала чадърчета, бастунчета, тумбачета и колелца, само споменавала че по друг начин може да се каже и еди-как си, да не вземе някой горе да се почувства нещастен. Методическите указания са свещени. В този ден разбрах че с училището шега не бива. Битката няма да е просто да се научи детето на нещо. Битката ще е въпреки всичко да се научи детето на нещо. Осъзнах за какъв слалом между скудоумие, праволинейност, откровени глупости и липса на въображение става дума.
Господи, дай на детето ми жизнерадостни, свободмислещи и смели учителки, които да успеят да запазят очите му широко отворени към света! Амин!