вторник, 11 октомври 2005 г.

Бааавничко...

Закъснявам за аеробика, по извинителни причини. Обличам се набързо, закопчавам си якето по стълбите. Пак няма асансьор, затова тичам надолу 12 етажа. После колата, кръстовища, задръствания, едно глупаво оставане в лявата лента, инфарктно влизане в правилната, за да продължа напред, а не да вися на светофара до края на вечността. Малко псувни, малко клаксони. Няколко неправилни изпреварвания. Успявам да намеря къде да спра. Ама е тесничко. Малко маневри на нокти. Ама то трябва и да се бърза. Тичам нагоре към залата. Асансьорът е на терсата, няма време да го чакам. Тичам нагоре по стълбите, почти останала без дъх. Влетявам в клуба, вземем си ключ за шкафчето, тичам до съблекалннята, после тичам към рецепцията. Забравила съм да си взема вода, тичам обратно да си взема пари и си купувам вода от момичето. После пак на бегом до залата. Влетявам вътре запъхтяна. Започнали са. Инструкторката ме поглежда и ми казва къде да се подредя. Звучи нежна музика: "И сега, бааааавничко загряваме глезените, баааавно се протегнете, да, да се събудим, внимателно, да не навехнете нещо..."
Муахахахахахахахахаха!

7 коментара:

Doncho каза...

И струваше ли си?

Струваше ли си риска от това шофиране:
* Да смачкате някоя и друга броня
* Да си навлечеш травма
* Да не видиш някое дете, немирно откъснало се от "хватката" на майка си?

Струваше ли си? Дори само едно от по-горните да се беше случило?

Случайна каза...

Всъщност шофирането беше натоварващо, но не мисля че съм застрашила някого, освен може би наистина една-две брони. Аз самата често правя път на някой, който по невнимание е останал в лявата лента и чака за ляв завой, който така и няма да направи. Мисля че в такава ситуация няма друг избор, освен да нарушиш правилата. А когато някой кара бавно, но държи да си е в лявата лента, понеже има по-малко дупки, логично е че за да го изпревариш трябва да минеш в дясната, което е неправилно. Карах по големите булеварди на Варна - "Сливница" и "Цар освободител", където така или иначе нормалната скорост е от около 50 км/ч. Така че майките си държат здраво децата. И всяка майка знае, че там не е място за деца. Ако дете се отскубне от майка си изскочи на магистралата, кой ще е виновен тогава? Ами ако се отскубне от майка си и излезе на релсите пред влака? Ами ако се отскубне и скочи от моста? Ами ако майка му се зазяпа и то бръкне в контакта? Ами ако майка му се обърне и то лапне отровна гъба? Ами ако падне от люлките и се пребие? Ами ако... Аз също имам дете и знам още няколко хиляди "ами ако". Когато съм с колата и бързам, карането е инфарктно за мен, понеже се старая да съм максимално ефективна и да внимавам в същото време. Имам книжка от 15 години и никога не съм предизвиквала дори дребен инцидент. Мен са ме блъскали 2 пъти както си карах най-кротко. Което не означва че утре няма да прегазя дете. Понеже аз мога и с 20 км/ч да карам и пак да се случи. И тогава никакви оправдания няма да свършат работа. Независимо кой е прав. Постът ми определено не беше хвалба за диво каране. Сигурно не съм се изразила достатъчно ясно. Това което ме разсмя беше ситуацията да загрея бааавничко ставите и да дишам за да се събудя, след като аз влязох в залата с адреналин на max и пулс сигурно 120. Ако се налага ще го обясня пак и по подробно. А това заради което закъснях... определено беше много хубаво.

адски-любопитна каза...

хайде не ни измъчвай така:)))

изгарям от любопитство какво е това хубавото, заради което ОПРЕДЕЛЕНО бих си
позволила да закъснея за аеробика, че даже и да шофирам ужасно:)

моля те:)))

pro_01 каза...

водата явно е витална... що не ходиш на каланетика или таебо? ;-)

случайна каза...

pro_01: За водата не разбрах. Каланетиката ми е скучна. А на тае-бо понякога ходя, когато искам да си избия агресията.

Григор каза...

много е сладко :-)

wankata каза...

i segaaa baaaavni4ko da se gmurnem v jivotaaaa.... de da stavashe taka...