Закъснявам за аеробика, по извинителни причини. Обличам се набързо, закопчавам си якето по стълбите. Пак няма асансьор, затова тичам надолу 12 етажа. После колата, кръстовища, задръствания, едно глупаво оставане в лявата лента, инфарктно влизане в правилната, за да продължа напред, а не да вися на светофара до края на вечността. Малко псувни, малко клаксони. Няколко неправилни изпреварвания. Успявам да намеря къде да спра. Ама е тесничко. Малко маневри на нокти. Ама то трябва и да се бърза. Тичам нагоре към залата. Асансьорът е на терсата, няма време да го чакам. Тичам нагоре по стълбите, почти останала без дъх. Влетявам в клуба, вземем си ключ за шкафчето, тичам до съблекалннята, после тичам към рецепцията. Забравила съм да си взема вода, тичам обратно да си взема пари и си купувам вода от момичето. После пак на бегом до залата. Влетявам вътре запъхтяна. Започнали са. Инструкторката ме поглежда и ми казва къде да се подредя. Звучи нежна музика: "И сега, бааааавничко загряваме глезените, баааавно се протегнете, да, да се събудим, внимателно, да не навехнете нещо..."
Муахахахахахахахахаха!
7 коментара:
И струваше ли си?
Струваше ли си риска от това шофиране:
* Да смачкате някоя и друга броня
* Да си навлечеш травма
* Да не видиш някое дете, немирно откъснало се от "хватката" на майка си?
Струваше ли си? Дори само едно от по-горните да се беше случило?
Всъщност шофирането беше натоварващо, но не мисля че съм застрашила някого, освен може би наистина една-две брони. Аз самата често правя път на някой, който по невнимание е останал в лявата лента и чака за ляв завой, който така и няма да направи. Мисля че в такава ситуация няма друг избор, освен да нарушиш правилата. А когато някой кара бавно, но държи да си е в лявата лента, понеже има по-малко дупки, логично е че за да го изпревариш трябва да минеш в дясната, което е неправилно. Карах по големите булеварди на Варна - "Сливница" и "Цар освободител", където така или иначе нормалната скорост е от около 50 км/ч. Така че майките си държат здраво децата. И всяка майка знае, че там не е място за деца. Ако дете се отскубне от майка си изскочи на магистралата, кой ще е виновен тогава? Ами ако се отскубне от майка си и излезе на релсите пред влака? Ами ако се отскубне и скочи от моста? Ами ако майка му се зазяпа и то бръкне в контакта? Ами ако майка му се обърне и то лапне отровна гъба? Ами ако падне от люлките и се пребие? Ами ако... Аз също имам дете и знам още няколко хиляди "ами ако". Когато съм с колата и бързам, карането е инфарктно за мен, понеже се старая да съм максимално ефективна и да внимавам в същото време. Имам книжка от 15 години и никога не съм предизвиквала дори дребен инцидент. Мен са ме блъскали 2 пъти както си карах най-кротко. Което не означва че утре няма да прегазя дете. Понеже аз мога и с 20 км/ч да карам и пак да се случи. И тогава никакви оправдания няма да свършат работа. Независимо кой е прав. Постът ми определено не беше хвалба за диво каране. Сигурно не съм се изразила достатъчно ясно. Това което ме разсмя беше ситуацията да загрея бааавничко ставите и да дишам за да се събудя, след като аз влязох в залата с адреналин на max и пулс сигурно 120. Ако се налага ще го обясня пак и по подробно. А това заради което закъснях... определено беше много хубаво.
хайде не ни измъчвай така:)))
изгарям от любопитство какво е това хубавото, заради което ОПРЕДЕЛЕНО бих си
позволила да закъснея за аеробика, че даже и да шофирам ужасно:)
моля те:)))
водата явно е витална... що не ходиш на каланетика или таебо? ;-)
pro_01: За водата не разбрах. Каланетиката ми е скучна. А на тае-бо понякога ходя, когато искам да си избия агресията.
много е сладко :-)
i segaaa baaaavni4ko da se gmurnem v jivotaaaa.... de da stavashe taka...
Публикуване на коментар