понеделник, 14 февруари 2011 г.

Кино

Снощи бях на кино. Бяхме трима души в салона. Прашен салон, с висок таван, орнаменти и посърнал блясък. Беше призрачно, прекрасно. Обичам старите кина. Отекването на стъпките ми по големите мраморни коридори. Прекрасно е.

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Преброяване

Тежките времена са от полза. Тогава може да си преброиш приятелите. Така се случи, че и аз преброих моите наскоро. В най-тъжните и мрачни моменти осъзнах с пълна сила колко е безценен един разговор, една покана за китайски ресторант, една разходка. Вече гледам с други очи на хората около мен.
Скоро в къщи ще дойдат служители, които ще ме питат от каква националност съм, какво ми е семейното положение, колко телевизора имам, колко квадрата ми е кухнята. И никой няма да се сети да ме пита за най-важното, което научих скоро - колко приятели имам.