сряда, 25 ноември 2009 г.

Някои наблюдения върху майки с колички

В неделя карах колело със сина ми в парка. Да казвам че там беше стълпотворение е излишно:) Майките с колички бяха цяла армия. И забелязах следната закономерност: Ако детето е поотраснало - да кажем около годинка, обикновено майката е сама или с приятелки. Ако е още бебче - обикновено са майката и бащата. Освен това, ако бащата тика количката, обикновено майката е слаба, а ако тя си я тика и бащата върви редом, обикновено майката е дебела.

Чудя се, има ли наистина такава зависимост, или само ми се с сторило. И ако има, какво отразява тя?

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

"Туй няма го даже в Албания..."

Както пееше Тодор Колев "Туй няма го даже в Албания...нито в Зимбабве, ни в други страни - да ти откраднат чистачките, а пък и там дъжд вали".
На мен не чистачките, а спирачките и не от колата а от колелото и не са ги откраднали, а само са се опитали. Обаче щях да се претрепя като да са успели. Еб*х аз тоз крадлив народ. Добре, че не успях много да се засиля, и на кръстовището като усетих че съм без спирачки скочих от колелото, и добре че нямаше коли, та се размина само с малко уплаха, натъртено и ококорени минуувачи. Това ще ми е обеца да си проверявам спирачките преди да тръгна, колкото и да бързам.
А този, дето се опитал да ги краде и сигурно е същият, дето ми открадна преди време фара, както и фара на сина ми, се надявам "...бял ден да не види, че как, освен ако взел ги е пък, случайно, да си ги сложи отзад."

P.S.И понеже мразя да съм ядосана, реших да си пусна песента в YouTube, а тя пък дойде комплект с ей този клип, който съвсем ми оправи настроението.


P.P.S. Намерих още една и не мога да не я линкна:)
Камион ме блъсна, трактор ме гази

сряда, 18 ноември 2009 г.

Прекрасное далёко

Тези дни са ме превзели руските песни. Това е едно друго изпълнение на "Прекрасное далеко". Не знам какво има в тази песен, но ме кара да се чувствам светла, добра и уверена. Кара ме да мисля за някакъв друг свят - светът за който всички мечтаем, макар да не си го признаваме.

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

"...А ну ка, давай ка..."

Днес попаднах на този запис - актьорите, които озвучават Вълка и Заека в "Ну погоди" пеят песничка от филма. Необяснимо защо, или може би съвсем обяснимо, ми стана хубаво, светло и жизнерадостно.
Наслушах се и на още любими руски песнички от онова време.
Порадвайте се с мен!:)

"Дед Мороз" - Папанов и Румянова
Трям, Облака
Голубой вагон
Красная Шапочка
P.S. и една, която открих сега "Прекрасное Далеко"

сряда, 11 ноември 2009 г.

Крави и бикове

Когато някога за пръв път ми предложиха да играем на "крави и бикове" си помислих че е нещо непристойно:) - такова, с гонене из стаята, риене с копито и нали...А то се оказа интелектуална игра, доста интересна при това:)За правилата тук.

Тези дни упражних позабравените си умения в нея и почти се пристрастих . Сложила съм си компютърен вариант, където личният ми рекорд е 63,5 секунди. Но, разбира се, много по-приятно ми е да бия Сашо, който освен че ми се опъва сериозно е винаги трогателно потресен от мисълта, че може да съм по-умна от него.

Вие играете ли крави и бикове?

сряда, 4 ноември 2009 г.

Моето Оцеляване:)

Напоследък се бях увлякла по четене на сайтове за Оцеляване в дивата природа. Направих си примус от бирени кутии, учих се да стъквам огън. Мислех да се отдам на правене на гривничка от паракорд, каквато видях при Дуви...
Но късната есен е тук и чак замирисва на зима. Колкото и да си мечтая, скиторенето през този сезон е крайно ограничено, паленето на огън се свежда до паленето на печката в къщи, а предизвикателствата са да успея да платя сметките в края на месеца.

И понеже ми стана ясно, че я се загубя в дивото, я не, но краката ми мръзнат по 10 часа всеки ден на плочките в салона, взех че си оплетох едни чудно красиви вълнени чорапи и си изрязах стелки от депрон. Струва ми се, че ще оцелея!