Напоследък се бях увлякла по четене на сайтове за Оцеляване в дивата природа. Направих си примус от бирени кутии, учих се да стъквам огън. Мислех да се отдам на правене на гривничка от паракорд, каквато видях при Дуви...
Но късната есен е тук и чак замирисва на зима. Колкото и да си мечтая, скиторенето през този сезон е крайно ограничено, паленето на огън се свежда до паленето на печката в къщи, а предизвикателствата са да успея да платя сметките в края на месеца.
И понеже ми стана ясно, че я се загубя в дивото, я не, но краката ми мръзнат по 10 часа всеки ден на плочките в салона, взех че си оплетох едни чудно красиви вълнени чорапи и си изрязах стелки от депрон. Струва ми се, че ще оцелея!
2 коментара:
Случайна, баш сега си е сезона на истинското оцеляване. През лятото си е лек излет само. :)
Иначе вълнените чорапи са си класика. И аз имам едни дебели изплетени от баба ми, дето винаги си ги нося из горите. :)
:) По това време на годината съзнателно и за удоволствие да тръгна мокра и премръзнала по поляните ми се вижда невероятно. Но истината е, че не съм опитвала:)
А за чорапите, май само бабите ги плетат, макар че не е никак трудно. Ще взема да пусна един пост по въпроса, да не се затрие древното изкуство на домашно плетените вълнени чорапи:))
Публикуване на коментар