сряда, 14 октомври 2009 г.

Ты неси меня река

Глезенът още ме боли, едвам стигам от къщи до работата. Скоро няма да се катеря, пък да играя волейбол - съвсем. Студено е и мрачно, идва ми само да спя и да се тъпча с шоколад. И знам че горчиво ще съжалявам за "затлачването" си един ден, като се разбудя, тръсна глава и разбера, че от мечтите ми за тичане, катерене, ходене в планината и каране на колело ме разделя едно дебело и занемарено тяло. Опитвам се да си поддържам духа и да не се поддавам на чувството за разруха, което ме обзема. Спомням си спусканията с лодки по Янтра и Дунав, палатките, огъня. Спомням си екскурзионното в планината. Иска ми се да се чувствам пак така свободна и щастлива. Знам, че ще бъда. Само трябва да успея да запазя погледа си фокусиран върху светлината. ХМ.

Една песен, която ме пренася в други светове - ЛЮБЕ - Ты неси меня река

Няма коментари: