неделя, 30 септември 2007 г.

Приказки от гардероба: На море

В гардероба се пуснал слух, че скоро ще се ходи на почивка. Всички били обзети от трепетно вълнение. Кой ще отиде на морето? Развихрили се интриги и заговори, имало съревнование и накрая няколко от тях били избрани. О, какъв триумф! Гордо поглеждали избраниците към останалите си събратя, докато ги изваждали от купчината.
После...после били натъпкани в куфара, мачкани и притискани, че да се затвори ципа. Мокрени и деформирани от морска вода и слънце, цапани с плажно масло и кисело мляко. Други били скъсани от една разходка по скалите. Едва дочакали да се приберат. И изподрани и смачкани се приютили на познатите си стари места. А когато другите ги разпитвали как е била почивката, казвали, о, чудесна, трябва непременно да отидете!

събота, 29 септември 2007 г.

Някои впечатления от Русе

От месец живея в Русе и ето някои неща, които ми правят впечатление:
1. Внимателни шофьори. В никой друг град не съм виждала така да се спира пред пешеходни пътеки. И изобщо движението по улиците е сякаш на по-друго ниво.
2. Намусени продавачки. Има и изключения, но повечето гледат много намусено, все едно им преча и едвам издържат вече.
3. Страхотни банички:) По-хубави банички от тези на хлебозавода не съм яла:)
4. Кофти заведения. Аз не излизам много, но досега не съм ходила в нито едно заведение, където да ми е било уютно и приятно.

петък, 21 септември 2007 г.

Нета

Всичко започва и всичко свършва тук. Една вселена. Може да намериш и изгубиш цели светове. Може да си ги измислиш сам, може да се потопиш в тях завинаги.
Петък вечер в нета не е добра диагноза. Петък вечер разплакана сама пред телевизора е още по-лоша. Затова избирам нета. Ако ми стигнат силите, ще се опитам да направя нова тема на блога, която ми се върти в главата от месеци. Иска ми се да успявам да вдигна глава и да се усмихвам след всеки път, когато плача. Иска ми се да мога да изтъка мост от нишки светлина водещ право към мечтите ми. Иска ми се да имах сили да променя целия свят. Иска ми се да имам сили да живея живота, който съм си избрала.

сряда, 19 септември 2007 г.

Мъдри мисли

"На проститутката и се плаща не толкова да прави секс с теб, колкото да си тръгне след това"

Русе

Е, вече съм в Русе. Благодаря за окуражителните думи и за добрите пожелания.
Все още ми е много трудно, но се надявам да свикна.

четвъртък, 13 септември 2007 г.

Бившият мой живот

Събирам последни остатъци от съществуването си тук. Следите малко по малко се заличават. Самата аз понякога си мисля че съм сънувала. Особена тъга и безчувствие се смесват в унасящ коктейл. Днес съм пак за малко тук, сред миналото, сред намерените и изгубени мечти, сред копнежите, колебанията, спомените. За малко.

Не съм умряла и нямам намерение да умирам. Много хора се обадиха да ме питат жива ли съм и тогава осъзнах каква важна част от мен е интернет-съществуването ми. Затова може би е важно да кажа тук:

Преместих се да живея в Русе. Във Варна вече нямам дом, нямам и работа. Салонът ми е затворен. Надявам се да има ново "Неустоимо" в Русе. Надявам се да успея да осигуря на сина си по-добър живот.

Много хора ще ми липсват от Варна, но вярвам, че някои пътища, макар и много красиви са без изход. Не знам къде свършва този, по който съм поела, но както са казали по-умните от мен, "life's a journey, not a destination".

Не съм щастлива, не съм тъжна. Нямам нужда от съчувствие, нито от помощ. Имам нужда от присъствието ви, защото осъзнах, че то е единственото от бившия мой живот, което искам да взема със себе си:) Целувки:)