петък, 21 септември 2007 г.

Нета

Всичко започва и всичко свършва тук. Една вселена. Може да намериш и изгубиш цели светове. Може да си ги измислиш сам, може да се потопиш в тях завинаги.
Петък вечер в нета не е добра диагноза. Петък вечер разплакана сама пред телевизора е още по-лоша. Затова избирам нета. Ако ми стигнат силите, ще се опитам да направя нова тема на блога, която ми се върти в главата от месеци. Иска ми се да успявам да вдигна глава и да се усмихвам след всеки път, когато плача. Иска ми се да мога да изтъка мост от нишки светлина водещ право към мечтите ми. Иска ми се да имах сили да променя целия свят. Иска ми се да имам сили да живея живота, който съм си избрала.

6 коментара:

Анонимен каза...

Понякога си мисля, че сьм сама вьв вселената си. времето отминава и разбирам, че колкото и да ми се иска - не е така! И слава Богу!! Световете са в теб самата ;):):)

Григор каза...

Пожелавам ти да откриеш как да живееш живота, който би те направил щастлива. :-)

Григор каза...

И още нещо. Целия свят може да не можеш да промениш - но определено си човек, който има силата да промени своя свят. Така че - дерзай! Имаш приятели до себе си. :-)

Eneya каза...

В тези моменти си мисля за едно нещо, една фраза, от един наш разговор.
'The only bad thing of the teddy bears is that they don't hug back."
Просто звънни по телефона на кой да е приятел. От личен опит ще ти кажа, че винаги оправя настроението. Поне малко...
Поздрави.

ppp каза...

Успех - всеки може да си промени живота си, стига да иска достатъчно силно.

Анонимен каза...

Използвай чувствителността си, за да огледаш света около теб, не гледай само себе си :-) Има елементарно просто решение на всеки проблем, само трябва да го откриеш. Въпросите са навън, отговорите - у теб. Преди 4 години природата ми даде знак какво да направя, аз обаче не го видях. Чудех се как да угодя на всеки поотделно, вместо - на всички заедно. Тази събота се убедих как вторачвайки се в себе си съм пропуснала да се погрижа за най-близките и да им позволя те да се погрижат за мен. Направих първата стъпка и до една година ще стане ясно дали пътят е правилен :-) Но повече няма да повтарям тази грешка :-) Може би и ти правиш същата?

Pocu