събота, 25 февруари 2006 г.

Танго

Седя си след тежък работен ден, слушам танго и разсъждавам за смисъла на живота. Последното е по-скоро оправдание да гледам с празен поглед в нищото. Как ми се прислуша танго, нямам представа. Музиката е последната нишка, която ме свързва със светлината. Ако се скъса и тя...потъвам в мрака. Почти нищо не ми харесваше днес. Дори най-любимата ми музика. Поисках танго. "Por una Cabeza" се казва това. Хм, ако си поплача без причина, дали се брои за разсъждения по смисъла на живота. Иска ми се да съм в черно-бял филм и да не мисля за цвета на косата си.

петък, 24 февруари 2006 г.

Мартенички

По улиците няма къде да се стъпи от сергии с мартенички. Ще купуваме, то е ясно. Но нали знаете, че истинските мартенички се правят само собственоръчно. Другите са за украса и за отбиване на номера. А пожелание за здраве и щастие се прави само лично. Нищо че са обикновени, нищо че са несръчни. Той смисълът е другаде. А ако наистина не знаете(или не си спомняте) как се правят, ще ви покажем с удоовлствие:) Има още време, хайде, направете го!:)))

Топло

Дааа, онуй май беше само трейлър за пролетта. "Хареса ли ви? Очаквайте скоро пълната версия! А сега, welcome to the real world!" Стууууууд!
Обаче топлото си има много начини да остане на света. Капсулова се във витамини, дремещи под сбръчканата кожичка на сушени плодове, събира се в очакването за огън, спящо в изсъхналите дървета, вдига пара над горещите минерални извори. А светът се върти. И има толкова много начини... Протягам ръка и си отварям консервичка с топлина, тя избликва отвътре, разлива се като златен дим, потапя стаята в светлина и ме завърта със смях в облаците. Консервичката си има и друго име - MP3 формат. Но на кого му пука за имена!
А за всички вас, с много любов една песен от диска с "най-жизнеутвърждаващата музика от времето на "Зайченцето бяло" насам", както я нарече един клиент:)

понеделник, 20 февруари 2006 г.

Пишшшшшшшш!

Искам да е разрешено да се пикае в храстите. Или в тревата. Защото това на нищо не приличааааа!
Аз съм голяма пикла. Нормално за човек, който започва деня си с литър чай и почти винаги си носи бутилка с минерална вода в раницата. Казват че е полезно. Доколко това ме прави човек извън обществото, добрите нрави и закона, нямам представа. Обаче да се изпикаеш най-възпитано и без да повърнеш, в днешно време е трудна работа. За моя зла участ, освен да пия много вода, обичам и да вървя. Често на ден извървявам към 7-10 километра в града. И по обичайния си маршрут до работата съм научила всички бензиностанции и магазини, в които може да се пишка. Вечна слава на "Стар Пауър", "Шел", "Пикадили" и Дом "Младост"! Обаче, ако се отлконя нанякъде другаде... майко мила! Влизам в някакъв магазин "Макао", нещо като голям супермаркет, и на учтивия ми въпрос за талетна, касиерките ме гледат като някаква гнусна твар и ме осведомяват, че има само за персонала. Става ми неудобно. Все едно съм някаква просякиня, която ги е помолила за стотинки. Още по-неудобно е поради факта, че много ми се пишка. Следва лъскаво кафе, където ме осдведомяват че тоалетната е само за клиенти. Поръчвам си, на бара още, някакво кафе, с което ставам клиент, плащам си 50 стотинки такса и вземам заветния ключ от WC. Там е малко мръсничко, смърди и бравите са мокри, с незнайни пълчища бактерии по тях. Сдържам дъха си и пипам с върха на пръста вратите. Облекчение и погнуса се смесват в незабравим коктейл. Излизам си и разбира се, даже не поглеждам кафето, което са ми оставили на бара. Така или иначе не пия кафе, а и бързам. Сервитьорките ме гледат като някаква откачалка. Ебаси липсата на възпитание, да ми се допикае. Жалка история.
И така нататък, и така нататък. За изживяването в тоалетните на Окръжна болница, даже не ми се говори. За миризливите бараки по плажните заведения, пък, никак.
Но дори и в хубавите и хигиенични тоалетни не спирам да се чудя: Моля ви, каква е тази тъпотия в обществена тоалетна да има седалки?!! Ами че никой не сяда на тях! А всяка жена знае какво шантаво и унизително клечане пада в тези случаи. Особено ако ти се налага и да си държиш чантата в този момент. Пълен кошмар...
И въпреки че се чувствам неловко, когато минавам в парка покрай мъж, които пикае, честно казано го разбирам напълно, даже му завиждам. Птички, цветенца, чист въздух....Искам и аз на тревичкатааааааааааа!!!!

Не понасям...

Не понасям:
- мъже с костюми;
- документи;
- обувки с остър връх;
- дъх на бира;
- усилен звук на телевизора;
- ароматизатори за въздуха.

неделя, 19 февруари 2006 г.

Счупена играчка

Хубава играчка...Вълнуваща, блещукаща, пълна с обещания и загадки. Смееш се като я погледнеш, денят ти е щастлив. Хубава играчка. Ще погълне цялото ти внимание за дни. Ще ти даде това което не получаваш от другаде. Каква хуабва играчка! Най-прекрасната...
Счупена играчка...И това ли беше? Уж щеше да те направи щастлив...Безполезна, глупава, счупена играчка! Толкова малко издържа! Виждаш я отвътре. Смешна, грозна. Изхвърли я, изхвърли я по-бързо. Ама че недоразумение. На кого са притрябвали счупени играчки...

Обожавам...

Обожавам:
-качулки;
-ципове;
-големи чаши за чай;
-дъвки "Airwaves" с касис и евкалипт;
-удобни къси поли;
-ориенталски бижута;
-големи раници;
-изгреви над морето;
-топла минерална вода;
-сребро;
-зелен цвят;
-шалове - колкото по-големи и по-копринени, толкова по-добре;
-аромат на пачули.

сряда, 15 февруари 2006 г.

Донаборници:)

Наложи се да си заверя здравната книжка. И аз нали съм съвестна, без никакви фалшификации, хайде тогава в Тубдиспансера да ми снимат белия дроб. Има го в графата, значи снимка трябва. Да не ви се налага да ходите на това място във Варна. Намерих го аз, ама с толкова обикаляне из циганската махала (щото то е в пъпа и), че по едно време имах чувство, че съм в някакъв филм на Костурица. Чувството за филм продължи като влязох в старата сграда, платих си за услугата и ме насочиха към един изключително очукан и боядисан в бронзово фургон, с отдавна спукани гуми, спрян пред сградата. Там се правели снимките. Ми хубу. По фургона разлепени разни бележки с големи букви, с указания за донаборниците, от къде какво да си вземат, преди да ги снимат. Пред вратата чакаха десетина момчета, очевидно от последните. Наредих се аз съвестно. Чакаам ли чакам. По едно време вратата на фургона се отваря, от нея заизлизат пичове и един намръщен чичко с бяла престилка казва "Да влязат следващите шестима!". А така! Значи по шест ставала работата. Ами да, много народ, много нещо. Докато чаках след мен се нареди опашка от още около 10 човека. Няма да се мотаем я. Хм, значи по шест. Нали се сещате, че снимките на белите дробове се правят като се съблечете до кръста и после влизате там в една стаичка и щрак!, готово. Хех, какво порно ми се разигра в главата, няма да обяснявам. Ама май не беше само в моята, понеже момчетата, дето чакаха пред мен и очевидно бяха в моята "шестица" ме запоглеждаха крадешком. Хех, рано в една такава студена и мрачна сутрин, нареден на опашка за рентген за какво да си мисли човек, освен за хубави неща. Но чичкото с бялата престилка спаси морала на всички ни, като ме остави да чакам отвън, докато влязат шест МОМЧЕТА. И после аз сама си се събличах в тясната и шантава съблекалня на фургона. И си излязох сама по стръмните метални стълби. Понеже си закопчавах якето в движение се препънах. Някой ми подаде ръка. Брей, какви възпитани деца. А ще ги пращат в казармата да стават мъже...:(
Та такива ми ти работи, драги ми Смехурко. Сега ми предстоят още кабинети и дивотии, плюс срещи от трети вид с инспектори от ХЕИ, които искат да ме глобяват и да ми направят какви ли не лоши неща, плюс още купища ядове и всичко това в следващите 3 часа. Обаче аз гледам да не мисля за лошото и да се забавлявам с хубавото. Иначе ебаси и живота.
Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен, весел Патиланчо!

понеделник, 6 февруари 2006 г.

Проклетия

Много се изпроклетосах в ICQ напоследък. Ама не се издържаше. Понеже си бях оставила като контакт един номер, който ми е, така да се каже, официален, с името, пола, града и годините ми даже, си го оставях често и задълго включен. И като се започна...Жалко че не си пазя логове, да илюстрирам на какво бях подложена. Без да съм си сложила състояние 'Free for chat' , даже когато съм 'Away' се убиха да ми пишат разни чичковци. Седят си те значи пред компютъра и си викат, чакай да схрускаме нещо свежичко. И си пускат там търсене ли какво ли, по град, пол, години, предполагам и ето ме мен. Сладка 33 годишна женичка от същия град. Те са на по 40. Идеално. и започваме да се "опознаваме". Така ми каза един, "хайде да се опознаем". На въпроса ми "Защо да се опознаваме?" ми пожела да бъда щастлива и да намеря това което си търся и като съм имала проблеми, никой не ми бил виновен. А браво! Някъде да пише че търся нещо? А проблема ми беше той в случая. Както и да е. Опитвах се да бъда учтива. Други пък, след като отговоря на здрасти-то им със учтивото и не особено заинтригувано "здравей" започват да ме питат "защо не пишеш?" продължава се с "Ехо!", "ало!" и аз на "ало"-то обикновено вече ги слагам в игнор листа. Други пък ми пишат "zdr" и аз не отговарям, много ясно. Ако някой го мързи или е зает толкова, че няма нерви една цяла дума да напише за начало, за какво говорим, моля ви? Да ви приличам на някаква автоматично отговарящa машина, за убиване на вашето време? Започване на разговора със "kak sme?" също ме хвърля в недоумение. Откъде по дяволите да знам как сме. За себе си мога да кажа горе-долу, ама за него?! Чичковците първо ме запознават с факта за страхотното си семейство. Пожелавам да са им живи и здрави и все така да ги радват. После питам заговарят ли непознати мъже в Кю-то. Възмущение. Ама аз какво сега, ще ги обиждам ли. Не понасят педераси. Тук лекция как се изпедерастил народа, аз следва да си направя извода, че разговарям с истински мъж. Питам секс ли търси в ICQ тогава, щом заговаря само жени. Нееее, общуване. Какъв е проблема да общува и с мъже, тогава? И тук вече се ядосва. Абе, аз подигравам ли се, какво? Хм. Ами, предполагам тогава, може би ние няма да си говорим за секс, ще си обсъждаме страхотните семейства и световни проблеми, или ще си говорим на интелектуални теми, обаче той ще си знае че съм жена и ще се пипа през това време? Айайайай, тук пък какво следва. Обиден мъжкар с наполовина свален цип и безупречен морал. Казва ми че няма да ме безпокои повече. Аз отговарям че това ми спестява слагането му в игнор листа. Не му споделям че покрай тези упражнения Гаима-а казва вече че не може да блокира юзър, предполага че ми се е препълнил списъка. Ех, неволи. ..
Та така. Ако случайно вие сте един готин човек, отнесъл го по погрешка, докато съм била крива от някой подобен на гореописания разговор, моля да ме извините. Пишете ми пак на новия номер, който съм оставила. Той ми е специално за вас. :)) И весел ден!

сряда, 1 февруари 2006 г.

Опаковка щастие

Какво е щастието? Парче шоколад, целувка, танци цяла нощ, усмивка...
Казват, че най-важното е да си щастлив. И цял живот го преследваме това щастие, а то някак все успява да се изплъзне. Уж ни докосва за малко а после липсата му е още по-осезаема. Много ли искаме? Дали не е погрешна мярката ни за щастие? Кой знае. Но винаги ни липсва още малко от него. Винаги има една целувка, която не сме получили. Една любов, която ни е подминала. Един танц, който сме пропуснали.
Шоколадът...Виж, шоколадът си е винаги там. До него са кроасаните, цигарите в лъскави кутийки, бутилки алкохол, какви страхотни бутилки само! Толкова достъпно, предразполагащо... Топлината е там, на щандовете, в красиви опаковки. Няма да те предаде, няма да избяга. Купи си опаковка щастие. Херметична е. Просто я изконсумирай според упътването. Има си правила, за да станеш още по-щастлив. Консумирай правилно. И не се плаши повече от студа, или от болката. Ако се разколебаеш, просто бръкни в чантата и я докосни. Тя е там, твоята опаковка щастие. Когато свърши, ще си купиш друга. Няма страшно. Само не спирай да си щастлив.